Флавиан Манкин

Флавиан Манкин
	Флавиан Манкин
български духовник
Роден	11 ноември 1914 г. Калъчлии, Царство България
Починал	21 октомври 1944 г. (29 г.) Стряма, Царство България
Религия	Католическа църква
	Флавиан Манкин в Общомедия

Флавиан Манкин, светско име Йосиф Манкин, е католически свещеник и първата жертва на репресии над Католическата църква в България в средата на XX век.

Биография

Барелеф на духовниците Босилков, Романов и Манкин в град Раковски

Йосиф Манкин е роден в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски) на 11 ноември 1914 г. През 1927 г. заминава за Италия, където е приет във францисканска семинария в Южен Тирол поради факта, че семинарията в България е закрита. Постъпва в Ордена на капуцините в Клаузен на 28 август 1931 г. и приема монашеско име Флавиан. След това започва да следва философия и богословие. Тържествен обет полага на 12 ноември 1935 г. и бива ръкоположен за свещеник на 17 декември 1938 г. ^[1]

През 1939 г. се завръща в България, където започва да изпълнява богослужение в Генерал Николаево, Пловдив и по-късно в Секирово. Грижи се за младежта, организира енорийски хорове в двете села. Отличава се със спокойствие и непосредственост. Музикално надарен, свири на орган. В своите проповеди говори много за любовта към Църквата, отечеството и социалната справедливост.

По време на следобедната служба в църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Секирово през октомври 1944 г., той е насилствено отвлечен от църквата. Двама от неговите миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев – опитали са да го защитят, са също арестувани от народната милиция и открани в село Стряма. Предполага се, че те са убити рано сутринта на 21 октомври 1944 г. в гората около река Стряма. На сутринта някои селяни, отиващи към Пловдив виждат мъртвите им тела до моста на река Стряма. Телата им никога не са намерени и се предполага се, че са изхвърлени в реката.^[2] Историците споделят мнението на местното население, че най-вероятно известният партизански командир Леваневски стои зад мистериозното изчезване на 29-годишния свещеник. ^[3]

Стъклописи на отец Манкин и неговите миряни - мъченици на вярата в църквата от която са отвлечени
Витраж на отец Флавиан Манкин
Витраж на Гено Буров
Витраж на Рафаел Пеев

На 25 август 1998 г. към процеса за беатификация на отец Фортунат Бакалски са присъединени отец Флавиан Манкин и епископ Иван Романов. От 17 ноември 1998 г. те носят титлата „Божи слуга“.^[4] Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и отец Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в гр. Раковски в знак на почит към тяхното дело.

На предполагаемото място до моста на река Стряма през септември 2014 г. е издигнат кръст във връзка със 70-годишнина от гибелта на Флавиан Манкин и неговите миряни.^[5] От 21 юли 2020 г. една от улиците в родното му място носи неговото име.

На 23 октомври 2023 година в храма „Свети Архангел Михаил“ в град Раковски е проведена първата публична сесия от беатификационния му процес.^[4]