Кастания (дем Бер)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Кастания.

Кастания (на гръцки: Καστανιά, катаревуса Καστανέα, Кастанеа) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Бер.

Кастания
Καστανιά
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБер
Географска областКаракамен
Надм. височина1080 m
Население84 души (2011 г.)
Кастания в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 1080 m надморска височина в южните части на планината Каракамен (на гръцки Вермио), на 18 km югозападно от демовия център Бер (Верия).[1] На 2 km северно е разположен манастирът „Света Богородица Сумела“.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Кастания е село в Берска каза на Османската империя. В книгата си „Аромъне“, издадена в 1894 година, Вайганд определя Кастаня като влашко село със 70 фамилии. „Тѣзи аромѫне сѫ дошли тука въ това столѣтие изъ Авдела и Периволи. Тѣ прѣкарватъ зимата въ равнината: една часть отива за Вериа, а друга къмъ Ниауста... Аромѫнското население изъ селата, вслѣдствие енергическото застѫпвание на ханджията Гога отъ Вериа, е въодушевено отъ националната идеа, а аромѫнетѣ отъ града се числятъ къмъ гръцката партия.“[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Кастания живеят 400 власи християни.[3] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кестания (Kestania) има 90 власи.[4]

В 1910 година в Кастания има 80 жители патриаршисти.[5]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с влашки език и християнска религия.[6]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кастания остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 58 и 52 жени. В 1920 година не е регистрирано като селище, но в 1922 година селото е обновено, като в него са заселени гърци бежанци. В 1928 година Кастания е чисто бежанско селище с 39 бежански семейства и 148 жители бежанци.[7]

Прекръстени с официален указ местности в община Кастания на 31 декември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Хаджигогов чифлик[8] Τσιφλίκι Χατζηγώγου Воскотопос Аяни Βοσκότοπος Αγιάννη[9] гора в Каракамен на ЮЗ от Кастания[8]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 110[1] 163[1] 402[1] 355[1] 204[1] 147[1] 92[1] 237[1] 136 84

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 13. (на македонска литературна норма)
  2. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 209.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 145.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 224-225. (на френски)
  5. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  6. Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 2012-12-05 
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  8. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  9. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)