Франкопани (на хърватски: Frankopani, Frankapani; на унгарски: Frangepán; на латински: Frangepanus/Francopanus) са аристократичен хърватски род. През Средновековието притежават обширни земи предимно на северното Далматинско крайбрежие, на северните острови в Адриатическо море и в областта Горски котар в Северна Хърватия. Активно участват в политиката и през XII—XVII в. заедно с рода Зрински са сред най-влиятелните знатни фамилии в страната. Многократно са избирани за банове на Хърватия.

Гробът на княз Никола VI Франкопан (около 1458 - †1523)

Първото отбелязване на Франкопаните в източниците е от 1118 г., когато са споменати като едни от големите земевладелци на остров Крък. Първият известен представител на рода е Дуйм I Франкопан, който през същата 1118 г. сключва договор с Венецианската република за управлението на острова считано от 1118 до 1130 г., в качеството си на неин васал[1]. Дворецът му Градец (днес напълно запуснат) се намира недалеч от днешния град Връбник. Дуйм умира през 1163 г. и го наследяват синовете му Бартол I и Вид I. Третият му син Бартол II при смъртта на баща си е непълнолетен и няма право да управлява. Всички те в следващите години в историческите извори са наричани „князе на Крък“[2]

С увеличаването на богатството и влиянието на рода техните владения се разрастват, те придобиват все нови и нови територии и през XII—XIII в. вече притежават цялата област Горски котар и значителен участък от крайбрежието с център град Сен. При най-големия си възход родът владее територии стигащи до Карловац. Запазена е кралска грамота, с която на княз Бартол Франкопан през 1193 г. се дарява жупанията, разположена в Хърватско приморие за вечни времена и му се предоставя правото да събира данъци и да съди населението като в замяна князът и потомците му се задължават да осигуряват определен брой войници за кралската войска[3]. През 1288 г. в земите на Франкопаните е съставен един от първите сборници със закони (записан на глаголица) – т.нар. „Винодолски законник“.

Франкопаните често сключват бракове по династични съображения и с цел да обединят капитала си с представители на рода Зрински. Такъв е случаят с Никола Зрински, хърватския национален герой, прославил се с битката при Сигетвар през 1566 г. срещу османците, който е женен за Катарина Франкопан.

Родът Франкопан започва да запада през XVII в. след неуспешния заговор на Зрински-Франкопан през 1671 г. срещу Хабсбургите. Този заговор е предизвикан от недоволството на хърватските и унгарските аристократи от политиката на император Леополд I, който след победата над турците във войната от 1663—1664 г. отказва да води по-нататъшни военни действия за освобождението на хърватските и унгарските земи и подписва мирен договор, който е определян като „позорен“. Заради лоша организация заговорът обаче пропада и Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан са екзекутирани, а двата рода са подложени на репресии[4][5]. Скоро след това главната линия на рода Франкопан се прекъсва, макар няколко странични клонове да просъществуват до XIX в., когато също се прекъсват.

В някогашните земи на Франкопаните са запазени голям брой техни замъци и дворци и днес са важна част от архитектурното наследство на северозападна Хърватия. Най-известните от тях се намират в градовете Сен, Нови Винодолски, Слун, Огулин.

Известни представители на рода Франкопан

редактиране
  • Иван Франкопан (†1393 г.), бан на Хърватия
  • Никола Франкопан, бан на Хърватия през 1426—1432 г.
  • Иван Франкопан, бан на Хърватия през 1432—1436 г.
  • Никола Франкопан, бан на Хърватия през 1456—1458 г.
  • Стефан Франкопан, бан на Хърватия през 1481 г.
  • Кръсто Франкопан, бан на Хърватия през 1527 г.
  • Катарина Зринска (родена Франкопан), съпруга на Петър Зрински, екзекутиран след разкрития заговор през 1671 г.
  • Фран Кръсто Франкопан, политик и поет, екзекутиран за участието си в заговора Зрински-Франкопан

Източници

редактиране
  1. Hrvatski biografski leksikon // Архивиран от оригинала на 2018-08-05. Посетен на 2018-05-31.
  2. "Frangipane (Frangipani)", Treccani - Enciclopedia Italiana
  3. ХОРВАТИЯ В VII - ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЕ XIV в.
  4. Фрейдзон, В. И. История Хорватии. Краткий очерк с древнейших времён до образования республики. – Санкт-Петербург: Алетейя, 2001. – С. 63-65. – 318 с.
  5. „Антигабсбургская оппозиция в Хорватии. Заговор Зринских—Франкопана“, Московский Государственный Университет имени М. В. Ломоносова. Исторический факультет. Курс «История южных и западных славян». Т.1.