Петър Зрински
Петър Зрински (на хърватски: Petar Zrinski; на унгарски: Zrínyi Péter) (6 юни 1621 – 30 април 1671) e наследник на един от най-богатите и влиятелни аристократични родове в Хърватия, рода Зрински. Бан на Хърватия (1665 - 1670), политик и поет.[1] Известен с участието си в неуспешния заговор Зрински-Франкопан срещу император Леополд I.
|
Петър Зрински Petar Zrinski |
|
|---|---|
| бан на Хърватия, политик и поет | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Загребска катедрала, Загреб, Хърватия |
|
|
|
| Националност | хърватин |
| Семейство | |
| Род | Зрински |
| Баща | Юрай V Зрински |
| Братя/сестри | Никола VII Зрински |
| Съпруга | Катарина Зринска |
| Деца | Елена Зринска, Юдита Петронила, Аурора Вероника, Иван IV Антун Балтазар Зрински |
| Петър Зрински в Общомедия | |
За банове на Хърватия са избирани също баща му Юрай V Зрински (1622 – 1626), по-големият му брат Никола VII Зрински (1647–1664), както и прадядо му Миклош Зрини (1542 – 1556).
Зринско-Франкопанската завераРедактиране
След като Хабсбургската монархия постига успех срещу турците в поредната австро-турска война от 1663—1664 г. очакванията на патриотите в Хърватия и Унгария са да бъде използван моментът за по-нататъчно настъпление и освобождение на хърватските и унгарските земи. Вместо това Военният съвет във Виена взима решение да подпише неизгоден мирен договор, определен като „позорен“, с който се връщат на османците отвоюваните земи. Братята Никола и Петър Зрински и техният шурей Фран Кръсто Франкопан организират заговор срещу австрийския император. След като Никола VII Зрински загива по време на лов, преговорите с чужди държави, от които да бъде поискана подкрепа, продължават Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан. В императорския двор обаче бива разкрит заговорът и двамата заминават за Виена и се представят доброволно пред съда. След дълъг съдебен процес за държавна измяна двамата са осъдени на смърт и публично екзекутирани на 30 април 1671 г. Срещу семействата им започват репресии и имотите им са отнети. Телата им са погребани тайно и мястото става известно чак през 1907 г., а през 1919 г. тленните им останки са пренесени в Загребската катедрала.
Днес образите на Петър Зрински и Фран Кръсто Франкопан стоят на хърватската банкнота от 5 куни.