Франц Кьолер (на немски: Franz Köhler) е австрийски футболист и треньор. Той е трикратен шампион на България като наставник на Славия (София).[1] Като футболист има 3 мача за националния отбор на Австрия.

Франц Кьолер
Лична информация
Роден 18 март 1901 г.
Починал 20 април 1982 г. (81 г.)
Пост вратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1920
1920 – 1921
1922 – 1923
1293
1924
1924 – 1925
1925 – 1927
1927 – 1933
1933
1934 – 1935
1935
1935 – 1937
1937
Flag of Austria.svg Кайзермюлен
Flag of Austria.svg Олимпия
Flag of Austria.svg Донау
Flag of Austria.svg Страсенбан
Flag of Austria.svg Електра
Flag of Austria.svg Рапид (Виена)
Flag of Austria.svg Остмарк
Flag of Austria.svg Британауер
Flag of Austria.svg Расенфронде
Flag of Austria.svg Аустрия Асперн
Flag of Austria.svg ДФК Виена
Flag of Austria.svg ШВ Ангерн
Flag of Austria.svg Аустрия Асперн





5





(0)
Национален отбор
1926 – 1927Flag of Austria.svg Австрия3(-2)
Треньор
1938 – 1939
1940
1940 – 1943
1940
1950 – 1951
1953
1954 – 1956
Flag of Bulgaria.svg Славия (София)
Flag of Bulgaria.svg ФК 13
Flag of Bulgaria.svg Славия (София)
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Germany.svg Айнтрахт Оснабрюк
Flag of Iceland.svg Исландия
Flag of the Netherlands.svg Гоу Ахед Игълс
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Футболна кариераРедактиране

Като футболист играе в продължение на 17 сезона за различни отбори в Австрия, включително един сезон в Рапид (Виена). В периода 1926 – 1927 е национал на своята страна. Най-много сезони прекарва в тима на Британауер, с който завършва на второ място в шампионата през сезон 1926/27.

Треньорска кариераРедактиране

Оставя ярка следа като треньор на Славия, където пристига на 12 май 1938 г. Веднага под негово ръководство „белите“ се превръщат от средняк в един от водещите отбори в страната. През сезон 1938/39 Славия вдига титлата в Държавното първенство. Австриецът е първият платен наставник в историята на клуба, като сам се заема с организирането и на юношеските формации на столичани.

След няколкомесечен престой начело на ФК 13 през 1940 г. отново поема Славия. Същата година става селекционер и националния отбор на България, но се задържа само за два мача – след разгромни загуби от Словакия с 1:4 и Германия с 3:7 е освободен от поста.[2] В срещите Кьолер пуска общо 13 дебютанти, но не успява да надскочи тогавашното ниво на футбола у нас.

Успехите със Славия и при втория престой на австриеца обаче не закъсняват. „Белите“ укрепват като боеспособен отбор с футболисти като Димитър Антонов, Георги Китанов, Александър Попов – Врабчо, Тодор Байкушев. Така са спечелени шампионски титли през 1941 и 1943 г., а при последната титла е постигнат и дубъл след побда в турнира за Царската купа. За работата му говори и фактът, че в различни периоди получава оферти от тимовете на Левски и Ботев (Пловдив), както и от швейцарския Лозанаспорт,[3] нидерландския Спарта (Ротердам).

След края на Втората световна война се завръща в Австрия и работи като шофьор на такси във Виена. След това се завръща към треньорската професия. В кариерата си води още Айнтрахт Оснабрюк, националния отбор на Исландия и нидерландския Гоу Ахед Игълс. Работил е и в Жиденице (Бърно), ЛАСК Линц, клубове от Норвегия и Иран.[4]

УспехиРедактиране

  • Държавно първенство – 1939, 1941, 1943
  • Царска купа – 1943

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране