Франц Кьолер (на немски: Franz Köhler) е австрийски футболист и треньор. Той е трикратен шампион на България като наставник на Славия (София).[1] Като футболист има 3 мача за националния отбор на Австрия.

Франц Кьолер
Лична информация
Роден18 март 1901 г.
Починал20 април 1982 г. (81 г.)
Поствратар
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1920
1920 – 1921
1922 – 1923
1293
1924
1924 – 1925
1925 – 1927
1927 – 1933
1933
1934 – 1935
1935
1935 – 1937
1937
Кайзермюлен
Олимпия
Донау
Страсенбан
Електра
Рапид (Виена)
Остмарк
Британауер
Расенфронде
Аустрия Асперн
ДФК Виена
ШВ Ангерн
Аустрия Асперн





5





(0)
Национален отбор
1926 – 1927 Австрия3(-2)
Треньор
1938 – 1939
1940
1940 – 1943
1940
1950 – 1951
1953
1954 – 1956
Славия (София)
ФК 13
Славия (София)
България
Айнтрахт Оснабрюк
Исландия
Гоу Ахед Игълс
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Футболна кариера редактиране

Като футболист играе в продължение на 17 сезона за различни отбори в Австрия, включително един сезон в Рапид (Виена). В периода 1926 – 1927 е национал на своята страна. Най-много сезони прекарва в тима на Британауер, с който завършва на второ място в шампионата през сезон 1926/27.

Треньорска кариера редактиране

Оставя ярка следа като треньор на Славия, където пристига на 12 май 1938 г. Веднага под негово ръководство „белите“ се превръщат от средняк в един от водещите отбори в страната. През сезон 1938/39 Славия вдига титлата в Държавното първенство. Австриецът е първият платен наставник в историята на клуба, като сам се заема с организирането и на юношеските формации на столичани.

След няколкомесечен престой начело на ФК 13 през 1940 г. отново поема Славия. Същата година става селекционер и националния отбор на България, но се задържа само за два мача – след разгромни загуби от Словакия с 1:4 и Германия с 3:7 е освободен от поста.[2] В срещите Кьолер пуска общо 13 дебютанти, но не успява да надскочи тогавашното ниво на футбола у нас.

Успехите със Славия и при втория престой на австриеца обаче не закъсняват. „Белите“ укрепват като боеспособен отбор с футболисти като Димитър Антонов, Георги Китанов, Александър Попов – Врабчо, Тодор Байкушев. Така са спечелени шампионски титли през 1941 и 1943 г., а при последната титла е постигнат и дубъл след побда в турнира за Царската купа. За работата му говори и фактът, че в различни периоди получава оферти от тимовете на Левски и Ботев (Пловдив), както и от швейцарския Лозанаспорт,[3] нидерландския Спарта (Ротердам).

След края на Втората световна война се завръща в Австрия и работи като шофьор на такси във Виена. След това се завръща към треньорската професия. В кариерата си води още Айнтрахт Оснабрюк, националния отбор на Исландия и нидерландския Гоу Ахед Игълс. Работил е и в Жиденице (Бърно), ЛАСК Линц, клубове от Норвегия и Иран.[4]

Успехи редактиране

  • Държавно първенство – 1939, 1941, 1943
  • Царска купа – 1943

Източници редактиране

Външни препратки редактиране