Франц Нонов

Франц Нонов е български католически духовник, капуцин.

Франц Нонов
български духовник
Роден	Тобия Тобиев Нонов 26 февруари 1916 г. Балтаджии, Царство България
Починал	21 февруари 2001 г. София, Република България
Религия	Католическа църква

Биография

Тобия Тобиев Нонов е роден на 26 февруари 1916 г. в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски). След завършване на начално образование в родното си село, заминава да учи при отците капуцини в Италия. Завършва гимназиално образование в нисшата францисканска семинария в Южен Тирол, а след това и богословско образование. По същото време там учат Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски. Приема името Франц. Преди завръщането си в България през 1942 г. е ръкоположен за свещеник. Първоначално служи в манастира на капуцините „Дева Мария - Царица на ангелите“ в Пловдив и също отговаря за разпространение на в-к „Истина“ в Пловдивско.

През 1950 г. е преместен в София, където е капелан в параклиса „Благовещение Господне“ и обслужва сестрите от института „Про Ориенте“. През 1952 г. по време на скалъпените католически процеси отец Франц е осъден на 10 години затвор. Той излежава присъдата в концентрационния лагер „Белене“ и в Пазарджишкия затвор.

След освобождаването му от затвора през 1959 г. е назначен в енорията „Свети Петър и Павел“ в село Миромир, където работи като помощник до 1969 г. От 1970 г. е отново в София като органист в енория „Свети Йосиф”, а от 1981 г. като енорийски свещеник. През 80-те години дейността на отец Нонов е наблюдавана отблизо от Държавна сигурност със заведеното дело за оперативно наблюдение под името „Хрисимия“.

От повече от 35 капуцини в България неколцина доживяват до промените след 1989 г. един от тях е отец Нонов. През 1992 г. е назначен за енорийски свещеник в „Свети Франциск от Асизи“ в село Белозем. След това служи за кратко в капуцинския манастир в Пловдив, преди да се върне за трети път в София, но този път като изповедник.

Умира на 21 февруари 2001 г. в София. Погребан е в католическия парцел на Софийските гробища. Бил е любимец на няколко поколения миряни от София и е почитан като българския Леополд Мандич, апостол на изповедалнята.