Отваря главното меню

Френска Полинезия (на френски: Polynésie française; на таитянски: Pōrīnetia Farāni) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3936 km2:

  • Тубуай (Австралски острови) – площ 174 km2, население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;
  • Туамоту – площ 810 km2, население 18 229 жители (2007 г.), 5 острова и 73 атола;
  • Дружествени острови – площ 1647 km2, население 227 912 жители (2007 г.), 7 острова и 7 атола;
  • Маркизки острови – площ 1274 km2, население 8632 жители (2007 г.), 12 острова и множество малки островчета и скали;
  • Гамбе (Мангарева) – площ 31 km2, население 1337 жители (2007 г.), 4 по-големи и 25 малки островчета.
Френска Полинезия
на френски: Polynésie française
на таитянски: Pōrīnetia Farāni
— владение на Франция
    
Девиз: Liberté, égalité, fraternité
Свобода, равенство, братство
Национален химн: La Marseillaise
Местоположение на Френска Полинезия
Местоположение на Френска Полинезия
География и население
Площ 4 167 km²
Води 12%
Столица Папеете
17°34′ ю. ш. 149°36′ з. д. / 17.566667° ю. ш. 149.6° з. д.
Най-голям град Фааа
Официален език френски
Население
(пребр., 2017)
275 918
(на 177-мо място)
Гъстота на нас. 66,2 души/km²
(на 130-то място)
Управление
Форма Зависима територия
Президент Еманюел Макрон
Президент Едуард Фрич
История
Протекторат 1842 г.
Отвъдокеанска територия 1946 г.
Икономика
БВП (ном., 2014) $5,623 млрд.
БВП на човек (ном.) $20 098
Валута Тихоокеански франк (XPF)
Други данни
Часова зона UTC-10, −9:30, -9
Код по ISO PF
Интернет домейн .pf
Телефонен код +689
Френска Полинезия в Общомедия

Административен център – Папеете на остров Таити (26 хил. жители, агломерация 107 хил. жители)

Съдържание

Държавно устройствоРедактиране

Автономна територия на Франция. Управлява се от Върховен комисар. Законодателен орган – Териториална асамблея от 41 депутати, избирани от населението за срок от 5 години. Изпълнителна власт – правителство, начело с председател. Френска Полинезия е представена в парламента на Франция от двама депутати и един сенатор.

ГеографияРедактиране

Островите са с вулканичен произход (високи над 1000 m) – най-висок връх – Орохена (2 241 m) на о. Таити и коралови, с височина няколко метра. Климат – тропичен, на север субекваториален, влажен, със средногодишна температура 27 °C и валежи 2500 – 3000 mm.

НаселениеРедактиране

През 2017 г. населението възлиза на 275 918 жители. Гъстота – 67,7 д./km2. Естествен прираст – 22. Етнически състав – таитяни 55,8%, туамотуанци 7,8%, тубуайци 7,1%, маркизци 6,8%, мангареванци 0,7%, френско-полинезийски метиси 8,1%, французи 4,4%, китайци 8,9%, други 0,4%. Официални езици – френски и таитянски. Използват се и други полинезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 9%. Конфесионален състав – християни 92,2% (протестанти 64,7%, католици 35,3%), будисти 3,2%, конфуцианци 4,1%, други 0,5%. Разпределение на населението – Дружествени о-ви – 87,8%, Туамоту и Гамбе – 6,5%, Тубуай – 2,4%, Маркизки о-ви – 3,3%. По-големи градове – Ваитапе (5 хил. ж.), Утуроа (4 хил. ж.), Паопао (4 хил. ж.), Хаапити (4 хил. ж.), Аверо (3 хил. ж.).

Административно делениеРедактиране

 
Карта на Френска Полинезия.

Френска Полинезия се дели на 5 окръга – Таити и Зависими острови (Наветрени острови), Подветрени острови, Туамоту-Гамбе, Тубуай и Маркизки острови. Окръзите се делят на 48 комуни (общини). Някои от тях обединяват по няколко т.нар. асоциирани (съединени) комуни – общо 99.

ИсторияРедактиране

Островите са заселени с полинезийци през I в. сл. Хр. През 1521 г., по време на първото околосветско плаване Фернандо Магелан вижда два атола от архипелага Туамоту, а през 1595 г. испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра открива Маркизките острови. През XVIII и XIX в. Франция постепенно установява протекторат над островите. През 1897 г. всички острови са обединени в една колония – френски владения в Океания, а през 1958 г. стават задморска територия на Франция – Френска Полинезия.

СтопанствоРедактиране

Основната стопанска дейност е обслужване на чуждестранни туристи, добив и износ на бисери. Открити са големи залежи на фосфати и кобалт. Основни селскостопански продукти – кокосова палма и тропически плодове. Силно развит риболов – около 6,5 хил. т годишно. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция. 800 km пътища, от които половината са асфалтирани. Основно пристанище – Папеете. Международни летища – Папеете и Утуроа (на остров Раиатеа, разположен на 110 km северно от о-в Моореа). На атола Моруроа е изграден френски изпитателен ракетно-ядрен център. Общо обществено производство – 18 000 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 5:18:77. Парична единица – евро. Посещава се от 212 хил. туристи.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране