Френски Судан (на френски: Soudan français; на арабски: السودان الفرنسي) е френска колониална територия, част от федерацията Френска Западна Африка в периода 1880 – 1960 г., когато става независимата държава Мали.

Френски Судан
Soudan français
— Колония на Френска Западна Африка
1880 – 1960
Знаме
Знаме
      
Химн: Марсилеза
Зелено: Френски Судан Светлозелено: Френска Западна Африка
Зелено: Френски Судан
Светлозелено: Френска Западна Африка
Континент
СтолицаКайес (1892 – 1899)
Бамако (след 1899 г.)
Официален езикфренски
История
Основаванеок. 1880 г.
Федерация Мали20 юни 1960 г.
Площ
Общо (1959 г.)1 241 238 km2
Население
По оценка от 1959 г.4 407 000
Предшественик
Уасулу
Тукульор
Кенедугу
Кралства Моси
Наследник
Федерация Мали Федерация Мали
Днес част от Мали
Френски Судан в Общомедия

Колонията формално се нарича Френски Судан от 1809 до 1899 г. и отново от 1921 до 1958 г., като в хода на съществуването си е наричана с няколко имена. Първоначално е създадена главно като военен проект на френската армия, но към средата на 1890-те години попада под цивилна администрация.

Поредица от административни реорганизации в началото на 20 век водят до все по-голяма френска власт над въпросите, засягащи земеделието, религията и робството. След Втората световна война, Африканското демократично обединение (на френски: Rassemblement démocratique africain) под ръководството на Модибо Кейта става най-влиятелната политическа сила в страната, настоявайки за независимост.

Френски Судан поддържа близки взаимоотношения с Франция и се присъединява към краткотрайна федерация със Сенегал през 1959 г., но отношенията на двете страни бързо изстиват. През 1960 г. Френски Судан официално става Република Мали и започва да се дистанцира както от Сенегал, така и от Франция.

Икономика редактиране

Французите отглеждат земеделски култури, чиято продукция изнасят към Метрополитанска Франция. Мащабът на инвестициите в региона за периода 1928 – 1939 г. възлиза на 4 милиарда франка. Тази политика позволява да се увеличи износа на страната.[1] Отглеждат се най-вече ориз, фъстък и памук.

През 1921 г. са започнати големи напоителни проекти около Куликоро, а след това и другаде.[2] Целта на Франция е да си конкурира с големите памукопроизводители в Кралство Египет и САЩ.[3]

Източници редактиране

  1. Moussa Cola Cissé, Pierre Jacquemot, Le Mali, le paysan et l'État, L'Harmattan, 1981, ISBN 2-85802-200-3, ISBN 9782858022007, p. 197.
  2. Becker 1994, с. 376.
  3. New York Times 1921, с. 4.

Литература редактиране