Отваря главното меню

Кралство Египет (на арабски: المملكة المصرية, египетски арабски: المملكه المصريه, ал-Мамлака ал-Мисрия) е самостоятелна държава, съществуваща в периода от 1922 до 1953 година. След подписването на Англо-египетския договор (1936) става номинално независима държава, но въпреки това британците запазват контрола си върху външните отношения, комуникациите, войските и Англо-египетски Судан.

Кралство Египет
на арабски: المملكة المصرية
1922 – 1953
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален химн
سلام أفندينا
Кралство Египет (в зелено) Англо-египетски Судан (в светлозелено)
Кралство Египет (в зелено)
Англо-египетски Судан (в светлозелено)
Континент Африка
Столица Кайро
Официален език арабски (официален)
египетски арабски
Религия сунитски ислям
Форма на управление
Крал
1922 – 1936 Фуад I
1936 – 1952 Фарук I
Британски върховен комисар
1922 – 1925 Едмънд Алънби
1925 – 1929 Барон Лойд
Законодателна власт Двукамарен парламент
История Период между световните войни
Независимост от Великобритания 28 февруари 1922
Конституция 19 април 1923
Англо-египетски договор 27 август 1936
Юлска революция 23 юли 1956
Площ
Общо (1937) 3 418 400 km2
Население
Преброяване 14 218 000 (1927)
15 933 000 (1937)
19 090 447 (1947)
Валута
Предшественик
Египетски султанат Египетски султанат
Наследник
Република Египет Република Египет
Днес част от
Кралство Египет в Общомедия

Правният статут на Египет през XIX век е сложен, поради фактическото му отцепване от Османската империя през 1805 по времето на Мохамед Али паша, поставил начало на династия от управители, които само номинално признават турския султан за сюзерен. След построяването на Суецкия канал се намесват икономическите интереси на европейските сили, и европейското влияние нараства. Нарастват и националистическите настроения и през 1882 г. тогавашният хедив търси военна помощ отвън за потушаване на въстанието, предвождано от Ахмед Араби. Следва окупация от Великобритания, макар и Египет да остава формално част на Османската империя.

Когато на 2 август 1914 г. Османската империя влиза в Първата световна война на страната на Централните сили), Великобритания официално обявява Египет за свой протекторат. Премахва протурския хедив Абас II Хилми. На мястото на досегашния хедиват се създава Египетският султанат, а негов султан става Хюсеин Камил, син на Исмаил паша. Султанатът съществува до 1922 г. като последен султан е Фуад I (брат на Хюсеин Камил).

След приключването на войната движението за независимост се засилва. Националистите постигат мнозинство назначеното Законодателно събрание, а към британския губернатор е отправено искане за независимост. В резултат водачите на парламентарната делегация начело със Саад Заглул са хвърлени в затвора, а през март 1919 г. са изпратени на заточение в Малта. Това запалва искрата на истинска революция. Нейният основен инструмент е гражданското неподчинение на британската окупация. Център на събитията са Кайро и Александрия, където стачкуват студенти и юристи. Спират пощата и телеграфът, трамвайното и железопътното движение. В крайна сметка Великобритания прокламира едностранно независимостта на кралство Египет на 22 февруари 1922 г. като независима конституционна монархия. Британците обаче запазват контрола си върху външните работи, комуникациите, войските и Англо-египетски Судан. През 1923 г. е приета нова конституция.[1] Според нея кралят е начело на изпълнителната власт, а законодателната власт се осъществява от двукамерен парламент[2]. Специален изборен закон дава всеобщо избирателно право за мъжете и непряк избор на депутатите в парламента, а представителите в Сената са наполовина избираеми, наполовина назначаеми. Въпреки това политическите борби продължават, като три основни фактора непрекъснато си оспорват водачеството: политическите партии, кралят и британците, защото страната остава в британската сфера на влияние.

Саад Заглул става министър-председател на Египет, след като неговата националистическа партия Уафд получава голямо болшинство на изборите през 1924 г. През 1936 е сключен Англо-египетски договор, според който Египет става напълно независима държава, но британските войски остават в зоната на Суецкия канал още 20 години, до 1956.

По време на Втората световна война през 1940 г. Италия се присъединява към войната на страната на Германия. Тя притежава две колонии в Африка – Либия и Източна Африка. На 13 септември 1940 г. италианската войска, под командването на маршал Родолфо Грациани, преминава египетската граница и завзема Сиди Барани. На 9 декември британците прогонват италианците от Египет и превземат Киренайка и Източна Либия (заедно с Бардия и Тобрук).

ИзточнициРедактиране

  1. Jankowski, James. Egypt, A Short History. с. 112.
  2. Egypt. // Енциклопедия Британика. Посетен на 27 януари 2019. (на английски)

Вижте същоРедактиране