Отваря главното меню

Фридрих Август фон Геблер (на немски: Friedrich-August von Gebler; на руски: Фридрих Вильгельмович Геблер или Фьодор Василиевич Геблер) е германски естествоизпитател и географ на руска служба, член-кореспондент на Руската академия на науките от 1833 г.

Фридрих Август фон Геблер
Friedrich August von Gebler
руски изследовател

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия, Флаг на Русия Русия
Образование Йенски университет
Научна дейност
Област география, естествознание
Образование Университет в Йена
Фридрих Август фон Геблер в Общомедия

Произход и образование (1781 -1809)Редактиране

Роден е на 15 декември 1781, Цейленроде, Саксония, в старинен дворянски род, в който предците му са заемали високи обществени длъжности в пруския и австрийския кралски дворове. Начално образование получава в родния си дом от частни учители, а след това на 16-годишна възраст постъпва в университета в Йена, където изучава медицина и естествени науки. През 1802 г. се дипломира и получава докторска степен по медицина и хирургия.

В Русия (1809 – 1850)Редактиране

Медицинска практика в АлтайРедактиране

От вестниците узнава, че руското правителство кани на работа в Русия чуждестранни специалисти и през 1809 г. Геблер напуска родната Саксония и заминава за Русия. Там е изпратен на работа в Алтай, в град Барнаул, като се планира пребиваването му да продължи 6 години. През февруари 1810 г. става главен лекар в Барнаулската болница. Когато през 1816 г. договорът му изтича, той решава да остане в Алтай. През 1812 г. Геблер получава руско поданство и се преименува на Фьодор Василиевич Геблер. Тук той се жени за рускиня, от която има 5 деца. През юли 1820 г. е утвърден за главен инспектор на болниците и аптеките в целия Алтайски край.

Изследователска дейностРедактиране

Освен с пряката си медицинска си практика Геблер развива и активна изследователска дейност в района. През 1833 г. от Зиряновск се изкачва по река Бухтарма (десен приток на Иртиш) до 85º и.д., преминава на изток, а след това на юг към изворите на Бухтарма. Картира почти цялото ѝ течение (336 км), а покрай десния ѝ бряг открива хребета Листвяга (120 км, 2577 м).

През 1835 г. отново от Зиряновск тръгва на североизток към река Катун, лява съставяща на Об. Установява самостоятелността на хребета Холзун (2598 м), като включва в него Коксуйския хребет (2598 м). Изкачва се по Катун и в изворната ѝ област открива първите алтайски ледници, включително Катунския ледник (дължина 8 км). Открива хребетите Южночуйски (3960 м, на изток от река Аргут, десен приток на Катун) и Катунски хребет (140 км, 4506 м), като в последния открива ледника Геблер, наименуван по-късно на негово име. Събира богата колекция от животни и растения и съставя карта на Алтай. Изработва богат хербарий от алтайска флора и голяма колекция от бръмбари, като по този начин става пионер в ентомоложкото изследване на Алтай. През 1836 г. е публикуван големият му труд „Обозрение Катунских гор с их величайшей вершиной Белухой в русском Алтае“.

Научна дейност и смъртРедактиране

Геблер е сред основателите на краеведческия музей в Барнаул, съществуващ и днес, и способства за неговото развитие. От 1833 г. е член-кореспондент на Руската академия на науките и на много задгранични научни дружества.

През 1849 г. се пенсионира с чин статски съветник и умира на следващата година на 68-годишна възраст.

ПаметРедактиране

Освен ледника Геблер, наречен на негово име, улица в Барнаул също е наименувана на него.

ТрудовеРедактиране

  • „Catalogus Coleopterorum Sibiriae occidentalis et confinis Tartariae“ и „Additamenta“ к этому труду (1830 и 1833);
  • „Verzeichniss der im Kolywano-Woskresenskischen Hüttenbezirke Süd-West-Sibiriens beobachteten Käfer etc.“ (1847 – 48);
  • „Verzeichniss der von Schrenk 1840 – 43 in der östlichen Kirgisensteppe und Songarey gesammelten Käfer“.
  • „Описание Салаирского края в медицинском отношении“.

ИзточнициРедактиране

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 84.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Геблер, Фридрих Август“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.