Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин

Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин (на немски: Friedrich Ludwig von Mecklenburg-Schwerin; * 13 юни 1778, Лудвигслуст; † 29 ноември 1819, Лудвигслуст) е от 1785 г. наследствен принц, от 1815 г. наследствен велик херцог на Мекленбург-Шверин и се бие като генерал-лейтенант срещу войската на Наполеон.

Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин
Friedrich Ludwig zu Mecklenburg
херцог на Мекленбург-Шверин
GerardFriedrichLudwig.jpg
Наследствен принц Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин ок. 1807
Роден
Лудвигслуст, Германия
Починал
29 ноември 1819 г. (41 г.)
Лудвигслуст, Германия
Погребан Лудвигслуст, Федерална република Германия

Религия лутеранство
Coat of Arms of the Grand Duchy of Mecklenburg - Schwerin.svg
Семейство
Род Дом Мекленбург
Баща Фридрих Франц I (Мекленбург)
Майка Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756–1808)
Братя/сестри Луиза Шарлота фон Мекленбург-Шверин
Шарлота Фридерика фон Мекленбург-Шверин
Съпруга Елена Павловна (23 октомври 1799 – 24 септември 1803)
Каролина Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1 юли 1810 – 20 януари 1816)
Августа фон Хесен-Хомбург (3 април 1818 – 29 ноември 1819)
Деца Павел Фридрих фон Мекленбург-Шверин
Мария фон Мекленбург (1803–1862)
Елена фон Мекленбург-Шверин
Магнус фон Мекленбург-Шверин
Албрехт фон Мекленбург-Шверин
Фридрих Лудвиг фон Мекленбург-Шверин в Общомедия

ЖивотРедактиране

Син е на велик херцог Фридрих Франц I фон Мекленбург (1756 – 1837) и съпругата му принцеса Луиза фон Саксония-Гота-Алтенбург (1756 – 1808), дъщеря на принц Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург (1704 – 1767) и графиня Луиза Ройс цу Шлайц (1726 – 1773). Сестра му Шарлота Фридерика (1784 – 1840) се омъжва на 21 юни 1806 г. (развод 1810) за датския крал Кристиан VIII Фридрих (1786 – 1848).

Фридрих е под опекунството на майка му. От 30 септември 1792 до 3 декември 1795 г. Фридрих Лудвиг следва в университета в Росток. Той пътува с псевдоним „Граф фон Грабов“. С навършването му на 19 години той получава свой двор. През 1797 г. наследственият принц започва военно обучение и на 15 ноември е повишен на генерал-лейтенант. Той показва талант в политиката и в дипломацията.

Фридрих Лудвиг се сгодява през 1790 г. и се жени на 23 октомври 1799 г. в дворец Гатчина при Санкт Петербург, Русия, за руската велика княгиня Елена Павловна (* 24 декември 1784, Ст. Петербург; † 24 септември 1803, Лудвигслуст), дъщеря на руския цар Павел I (1754 – 1801) и принцеса София Доротея фон Вюртемберг (1759 – 1828).[1] Те се установяват за постоянно в Шверин. От брака им се раждат две деца. Четири години по-късно, през 1803 г., тя умира на 18-годишна възраст в Лудвигслуст.

Французите изгонват фамилията на 22 декември 1806 г. На 8 януари 1807 г. фамилията и свитата напускат Лудвигслуст. Те започват да живеят в окупирания от датчаните Хамбург-Алтона до юли 1807 г. На 8 декември 1808 г. Фридрих Лудвиг става финансов министър на херцогството Мекленбург-Шверин. Освен това той е шеф и президент на херцогската камера и горския колег. Двете позиции той има до смъртта си през 1819 г.

През 1808 г. от аферата на Фридрих Лудвиг с Луиза Шарлота Аренс в Лудвигслуст се ражда един син, който получава името Фридерих Едуард Карл Плюшов, на името на фамилния летен дворец Плюшов. Едуард Карл Плюшов е родител на фамилията „Плюшов“. Две години по-късно, на 1 юли 1810 г., във Ваймар Фридрих Лудвиг се жени втори път за принцеса Каролина Луиза фон Саксония-Ваймар-Айзенах (* 18 юли 1786, Ваймар; † 20 януари 1816, Лудвигслуст), дъщеря на велик херцог Карл Август фон Саксония-Ваймар-Айзенах (1757 – 1828) и принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат (1757 – 1830).

Фридрих Лудвиг пътува с дипломатически мисии до Париж. През Освободителните войни (1813 – 1815) той командва мекленбургската войска и от 27 февруари до 24 април 1814 г. 4. шведска дивизия на Северната войска. Влиянието на цар Александър I и на баща му на Виенския конгрес (съвещавал от 18 септември 1814 до 9 юли 1815) донася издигането на двамата управляващи херцози на Мекленбург като велик херцог на Мекленбург. Фридрих Лудвиг участва в конгреса.

През 1816 г. умира и втората му съпруга Каролина Луиза на 29 години. Фридрих Лудвиг се жени трети път на 3 април 1818 г. в Хомбург ф.д. Хьое за ландграфиня принцеса Августа фон Хесен-Хомбург (* 28 ноември 1776, Хомбург; † 1 април 1871, Лудвигслуст), дъщеря на ландграф Фридрих V фон Хесен-Хомбург (1748 – 1820) и принцеса Каролина фон Хесен-Дармщат (1746 – 1821).[2] Бракът е бездетен.

Фридрих Лудвиг умира на 41 години на 29 ноември 1819 г. в Лудвигслуст. Той умира преди баща си. Погребан е в „Елена Павловна-мавзолей“ в Лудвигслуст.


ДецаРедактиране

От Елена Павловна има децата:[3][4]

От Луиза Шарлота Аренс има син:

  • Фридерих Едуард Карл Плюшов

От Каролина Луиза има три деца:

  • Албрехт фон Мекленбург-Шверин (* 11 февруари 1812, Лудвигслуст; † 18 октомври 1834, Лудвигслуст), херцог на Мекленбург-Шверин, неженен
  • Елена Луиза Елизабет фон Мекленбург-Шверин (* 24 януари 1814, Лудвигслуст; † 18 май 1858, Лондон), омъжена на 30 май 1837 г. във Фонтенбло за херцог Фердинанд Филип Орлеански (* 3 септември 1810; † 13 юли 1842), най-големият син на френския крал Луи-Филип
  • Магнус фон Мекленбург-Шверин (* 3 май 1815, Лудвигслуст; † 25 април 1816, Лудвигслуст), херцог на Мекленбург-Шверин

ЛитератураРедактиране

  • Klaus-Ulrich Keubke und Ralf Mumm: Soldaten aus Mecklenburg. Lebensbilder von 1701 bis 1871, Schriften zur Geschichte Mecklenburgs, Schwerin (2004), ISBN 3-00-014908-2.
  • Carl Schröder: Tagebuch des Erbprinzen Friedrich Ludwig von Mecklenburg-Schwerin aus den Jahren 1811 – 1813, in: Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde 65 (1900), S. 123 – 304 (Volltext)
  • Hélène de Mecklembourg-Schwerin; Madame la duchesse d'Orléans; Nouvelle édition. Paris: Michel Lévy (1859).
  • Sabine Bock: Plüschow. Geschichte und Architektur eines mecklenburgischen Gutes. Thomas Helms Verlag, Schwerin 2013, ISBN 978-3-940207-60-9.
  • Jürgen Borchert: Mecklenburgs Großherzöge. 1815 – 1918, Demmler Verlag Schwerin 1992, ISBN 3-910150-14-4.
  • René Wiese: Friedrich Ludwig. Ein Erbgroßherzog als Minister. In: Bernd Kasten, Matthias Manke, René Wiese: Die Großherzöge von Mecklenburg-Schwerin. Hinstorff Verlag GmbH, Rostock 2015, ISBN 978-3-356-01986-5, S. 48 – 55.
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 251.
  • Het Groothertogelijk Huis Mecklenburg, Bergen-op-Zoom, 1901 – 1902, Juten, W. J. F., page 111
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von.
  • Ancestors of Queen Juliana, Jaarboek Centraal Bureau Genealogie, Den Haag.

ИзточнициРедактиране

  1. Oldenburg 9, genealogy.euweb.cz
  2. Brabant 15, genealogy.euweb.cz
  3. Mecklenburg 6, genealogy.euweb.cz
  4. Friedrich Ludwig Erbgroßherzog von Mecklenburg-Schwerin, thepeerage.com

Външни препраткиРедактиране