Футбол в България
История
редактиранеФутболът е представен за първи път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учител по физкултура Жорж дьо Режибюс, поканен да преподава в страната. Запознаването с новата игра става в двора на Казанлъшката гимназия Св.Св.Кирил и Методий в края на учебната 1893 – 1894 г. Учителят формира два отбора от учениците с по единадесет души. Маркира врати от двете краища на игрището с ученически палта и обяснява накратко правилата на играта. Поставя кожена топка по средата на терена и дава старт на първата футболна среща някога в България. Следващите дни още няколко групи от класовете в гимназията опитват това ново изживяване.[1] Футболът е представен в София от Шарл Шампо следващата година. Правилата на играта са публикувани на български от швейцарски учители в списание Училищен преглед през 1897 г. и футболът е продължил да набира популярност в началото на 20 век.
Национален отбор
редактиранеНационалния отбор на България дебютира на 21 май 1924 г. на квалификациите за Летни олимпийски игри 1924, губейки с 0:6 от Австрия във Виена. През 1950-те и 1960-те години българският футбол постига най-големите си успехи на Олимпийските игри, завършвайки трети на Летни олимпийски игри 1956 в Мелбърн, втори на Летни олимпийски игри 1968 в Мексико Сити, както и пети на Евро 1968. През 1962 г. България за пръв път се класира за Световно първенство по футбол. Участвайки на финалите през 1966, 1970 и 1974, отборът е елиминиран, без да запише победа. На Световно първенство по футбол 1986, България стига до 16-ина финал, но все още е без победа. На Световното 1994 е най-големият успех на националния отбор на България – четвърто място, победа над тогавашния световен шампион Германия и първо място в голмайсторската надпревара на Христо Стоичков – Камата.
Клубен футбол
редактиранеКорупция
редактиранеСпоред изявление от 26 ноември 2007 г. [2] на д-р Герхард Капъл, вицепрезидент на Австрийската футболна федерация и главен дисциплинарен инспектор на УЕФА, отборите на цялата А група са разследвани от УЕФА за корупция и уреждане на мачове.
Български футболни турнири
редактиранеПървенство на България
редактиранеБългарското първенство се състои от общо 56 групи, разпределени на 5 нива[3][4]:
Ниво |
Група |
||||||
1 |
Първа професионална футболна лига |
||||||
2 |
Втора професионална футболна лига
20 отбора |
||||||
3 |
Трета северозападна футболна лига |
Югозападна В футболна група |
Североизточна В футболна група |
Югоизточна В футболна група |
|||
4 |
А Областни футболни групи
|
||||||
5 |
Б Областни футболни групи
|
Национална купа
редактиранеКупата на България е български футболен трофей. За неговото спечелване всяка година се провежда турнир, в който участие взимат всички официално регистрирани футболни отбори в България.
Провеждането на турнира за Купата на България започва през 1981 година в чест на 1300-годишнината от създаването на Българската държава. От 1983 година турнирът става официален и победителят в него получава званието Носител на националната купа, както и правото да представя България в европейския турнир за Купата на носителите на купи. До 1990 г. официалното име на турнира е Купа на Народна република България.
Суперкупа
редактиранеСуперкупата на България е български футболен трофей. Турнирът за спечелване на трофея се състои от един мач и противопоставя носителя на Купата на България и шампиона на страната. В случаите когато шампионът и носителят на купата са един и същи отбор срещу него излиза загубилият финала за купата на България.
Аматьорски турнири
редактиране- Купа на АФЛ
- Армейско първенство – турнир между военни отбори
- Студентско първенство – турнир между отбори от университетите в България
- Работническо първенство – турнир между работнически отбори
Женски турнири
редактиране- Женското първенство на България по футбол е футболен турнир за определяне на шампиона на страната. Участие взимат всички официално регистрирани женски футболни отбори в България.
- Купа на България – жени
Юношески турнири
редактиранеДруги турнири
редактиранеВече несъществуващи турнири
редактиране- Държавно първенство – турнир за определяне на шампиона на България (1924 – 44)
- Национална футболна дивизия – турнир за определяне на шампиона на България (1938 – 40)
- Републиканско първенство – турнир за определяне на шампиона на България (1945 – 48)
- Висша футболна лига – турнир за определяне на шампиона на България (2000 – 03)
- Царска купа – турнир за определяне на носителя на националната купа на България (1924 – 44)
- Купа на Съветската армия – турнир за определяне на носителя на националната купа на България (1946 – 90)
- Купа на БФС – (1990 – 91)
- Купа на ПФЛ – купа на лигата (1994 – 97)
- Турнир на сборните отбори от В група (2000 – 01)
Участия в европейските клубни турнири
редактиранеБългарски клубове участват ежегодно в европейските клубни турнири по футбол.
Вижте също
редактиранеИзползвана литература
редактиране- Пайташев, Румен. Футболът в България // Световна футболна енциклопедия. София, КК Труд, 2001. ISBN 954-528-201-0. с. pp. 10 – 11.
- Симеонов, Климент. Футболът в България. София, Медицина и физкултура, 1984. ISBN 06-1755-04-84.
Източници
редактиране- ↑ Симеонов 1984, с. 5 – 6.
- ↑ УЕФА разследва за корупция цялата ни „А“ група
- ↑ Наредба за първенствата и турнирите в системата на БФС за сезона 2006/2007 година Архив на оригинала от 2017-08-18 в Wayback Machine. (pdf), посетен на 22.11.2007
- ↑ Информационна система на Българския футболен съюз Архив на оригинала от 2008-06-06 в Wayback Machine., посетена на 22.11.2007