Купа на България по футбол
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Национална купа на България по футбол. |
Купата на България е български футболен трофей, чийто носител завоюва Националната купа на страната. За неговото спечелване всяка година се провежда турнир, в който право да участват имат всички футболни клубове членуващи в БФС.
Купа на България по футбол Сезам Купа на България | |
Вид спорт | футбол |
---|---|
Основан | 1980 г. |
Държави | България |
2024/25 |
Турнирът се провежда от сезон 1980/81 г., отначало като второстепенен турнир. Първият турнир (1980/81) е единственият, в който не се играят полуфинали и финал – победителят е определен след финален турнир между 4 отбора. От 1983 г. турнирът става първостепенен и има статут на турнир за националната купа. От 1983 г. до 1998 г. вкл., победителят (или финалистът) участва в европейския турнир за КНК. От 1999 г. победителят/финалистът участва в турнира за Купата на УЕФА (с нов формат и ново име от сезон 2009/10 - Лига Европа). От 2021 г. носителят на купата играе в Лига на конференциите.
До 1990 г. официалното име на турнира е Купа на Народна република България и в него участват само отборите от А и Б група. От 1997 г. до 2011 турнирът за купата на България е спонсориран и носи името на автомобилния производител Форд и неговия официален представител в България Мото-Пфое.[1]. От сезон 2011/2012 спонсор е Корпоративна търговска банка. След фалита на КТБ, през сезон 2014/2015 името на турнира става Купа „България“.
Най-много победи в турнира имат Левски (София) (27) и ЦСКА (София) (21).
Регламент
редактиранеТурнирът за купата на България се организира и провежда от Професионалната футболна лига. В него имат право на участие мъжките отбори на всички официално регистрирани футболни клубове от страната, които писмено са заявили участието си. Турнирът се провежда в две фази[2].
Предварителна фаза
редактиранеВ предварителната фаза участват всички желаещи футболни клубове с аматьорски статут от четирите В групи и областните групи. Фазата излъчва четири отбора, определени чрез кръгове на пряка елиминация. Те преминават в следващата фаза на турнира.
Финална фаза
редактиранеВъв финалната фаза участват излъчените от предварителната фаза 4 аматьорски отбора, 28 представители на двете Б групи и 16 отбора от А групи или всичко 48 отбора. Финалната фаза на турнира се провежда в 6 етапа, разделени в 7 кръга. В етапи от I до V важат правилата: победителите се излъчват по системата на отстраняване в една среща, неин домакин е отборът, който играе в по-долна група, при 2 отбора от една и съща група се тегли жребий за домакинството.
- I етап, 1 кръг: Излъчените от предварителната фаза 4 отбора и 28-те отбора от двете Б футболни групи чрез пълен жребий определят 16-те двойки отбори, излъчващи победителите, продължаващи във втория етап.
- II етап, 2 кръг: Класиралите се от I етап 16 отбора и 16-те отбора от А футболна група чрез пълен жребий определят 16-те двойки отбори. Победителите излъчват 16 отбора, продължаващи в третия етап.
- III етап, 3 кръг (1/8-финали): Класиралите се от II етап 16 отбора чрез пълен жребий определят осемте двойки отбори, които излъчват 8 отбора, продължаващи в 4 етап.
- IV етап, 4 кръг (1/4 финал): Класираните от III етап 8 отбора чрез пълен жребий определят четирите двойки, които излъчват 4 отбора, продължаващи в V етап.
- V етап, 5 кръг и 6 кръг (1/2 финали): Класираните от IV етап 4 /четири/ отбора чрез пълен жребий определят двете двойки, които излъчват двата отбора-финалисти. Победителят от първата полуфинална среща, изтеглена след жребий, е символичен домакин на финала.
- VI етап, 7 кръг (финал): Двата отбора-победители от полуфиналите във финална среща излъчват носителя на купата на България. Финалната среща се играе на предварително определен стадион домакин. Символичен домакин на финала е победителят в полуфиналната среща номер 1. Победителят във финалната среща се обявява за носител на купата на България. Той придобива правото да представя страната в европейския турнир Лига на Конференциите . Ако носителят на купата е и шампион на страната, за Лига на Конференциите участва клубът, класирал се на 4-то място в крайното класиране на А група. Ако отборът е участвал в по-ниска група от А, той има право да участва на плейоф за автоматично влизане в най-високата професионална лига (А група).
Турнири за купата на България
редактиранесезон | носител | втори | трети | четвърти |
---|---|---|---|---|
1981 | ЦСКА „Септемврийско знаме“ | Славия (София) | Тракия (Пловдив) | Левски-Спартак |
- Българската федерация по футбол анулира този финал и купата е отнета от ЦСКА с решение на Секретариата на ЦК на БКП. Двата клуба са разформировани. От следващия сезон на тяхно място се появат клубовете „Средец“ и „Витоша“. През 1990 Купата на България за сезон 1984/1985 е върната на ЦСКА.[3]
- Финалът е прекратен в 76-ата мин. при резултат 1:0 за „Славия“. Тогава президентът на „Левски“ Томас Лафчис изважда отбора от терена, недоволен от съдийството на главния рефер М.Митрев. БФС присъжда купата и служебен резултат 4:0 в полза на „Славия“.[4]
- Литекс е дисквалифициран от турнира след първия полуфинал заради неправомерното картотекиране на футболиста Радостин Кишишев[5]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ в. Сега – Купата на България е „Мото Пфое“ до 2011 г., посетен на 21.09.2007
- ↑ ПФЛ – Турнири: Купа на България, архив на оригинала от 5 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121105142115/http://pfl.bg/kupa, посетен на 13 декември 2012
- ↑ bulgarian-football.com – Купа на България сезон 1984/85, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928000438/http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1985.html, посетен на 10 май 2007
- ↑ bulgarian-football.com – Купа на България сезон 1995/96, архив на оригинала от 28 април 2007, https://web.archive.org/web/20070428111115/http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1996.html, посетен на 10 май 2007
- ↑ bulgarian-football.com – Купа на България сезон 1997/98, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928000430/http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/1998.html, посетен на 10 май 2007