Фьодор Гейсмар
Фьодор Клементиевич Гейсмар (на руски: Фёдор Клементьевич Гейсмар) е немски барон, военачалник на Руската империя по време на войните с Наполеон от 1805 – 1814 и с Османската империя от 1806 – 1812 и 1828 – 1829 година.
| Фьодор Гейсмар | |
| руски военачалник | |
 | |
| Роден |
Северингхаузен, Вестфалия |
|---|---|
| Починал | |
| Награди | Pour le Mérite |
| Фьодор Гейсмар в Общомедия | |
Биография
редактиранеРанна кариера
редактиранеФьодор Гейсмар, по рождение Фридрих Каспар Гайсмар (на немски: Friedrich Caspar von Geismar), е син на пруски придворен сановник. Поради крехкото му здраве родителите му го подготвят за свещеник, но той предпочита военната кариера и след смъртта на баща си през 1798 година постъпва в австрийската армия като юнкер. На следващата година участва в няколко сражения с французите в Северна Италия. Пленен е в битката при Маренго през 1800 година, но скоро след това е пуснат на свобода. През 1804 година се уволнява от австрийската армия с намерението да служи на британците в Индия, но скоро променя решението си и в началото на 1805 постъпва на руска служба с чин прапоршчик.[1]
По време на войните на Третата и Четвъртата коалиция срещу Наполеонова Франция през 1805 – 1806 година Гейсмар участва в руските военноморски операции в Адриатическо море и в десанта край Неапол. След избухването на руско-турската война през 1806 воюва срещу турците във Влахия и днешна Североизточна България, при превземането на Разград и в боевете около Шумен. През 1811 година се уволнява с чин поручик, жени се за румънска аристократка и заживява във Влашко.[1]
След нашествието на Наполеон в Русия Гейсмар отново постъпва в руската армия. Още в началото на войната, в боя при Островно, е тежко ранен и задълго излиза от строя. По време на похода на руската армия през Германия към Париж през 1813 – 1814 година командва партизански отряди в тила на противника в Саксония и взема участие в Лайпцигската битка. В хода на бойните действия през есента на 1813 година начело на конния си отряд спасява град Ваймар, като отблъсква френските войски, получили заповед да го опожарят.[1]
По това време Гейсмар достига до чин полковник и в годините след победата над Наполеон командва различни кавалерийски полкове. През 1818 година е произведен в генерал-майор и командир на конна бригада. В началото на 1826 година потушава въстанието на декабристите в Черниговския полк.[2]
Участие в Руско-турската война от 1828 – 1829 година
редактиранеГейсмар се завръща във Влашко през април 1828 година, когато начело на авангарда на руските войски прекосява Прут и успява да завземе Букурещ преди турците. Поверена му е охраната на стратегическия фланг на основната руска армия, действаща в Добруджа, срещу евентуално контранастъпление на турците от Видин и Калафат. През септември нанася поражение на противника в битката при Бъйлещ. За тази заслуга е повишен в чин генерал-лейтенант. През пролетта на 1829 година прехвърля войските си през Дунав и до сключването на Одринския мир превзема Оряхово и Враца. През октомври 1829 година Гейсмар преминава Стара планина и завзема София. По този начин принуждава шкодренския паша Мустафа Бушати, намиращ се с войските си в Пловдив, да признае договора и да се откаже да атакува руснаците в Тракия.[3]
Участие в Руско-полската война от 1830 – 1831 година
редактиранеСлед като в началото на 1831 година полският парламент отхвърля унията с Русия, генерал Гейсмар се включва начело на кавалерийска дивизия във военната кампания за подчиняване на Полското кралство. Въстаниците му нанасят тежки поражения при Сточек (през февруари) и Игане (през април), вследствие на което Гейсмар изпада в немилост пред командирите си и е отстранен от служба. Възстановен е същото лято по лична заповед на царя. Участва в потушаването на въстанието в Южна Полша, а по-късно се присъединява с войските си към армията, обсаждаща Варшава. Гейсмар командва с успех една от щурмовите колони при атаката на 6 септември 1831 година. Царят го награждава с имение в Полша, а скоро след това Гейсмар получава и командване на корпус. През 1841 година е произведен в генерал от кавалерията. Година по-късно се уволнява от армията.[4]