Хавиер Солана

испански политик

Франсиско Хавиер Солана де Мадариага (роден на 14 юли 1942 в Мадрид) е испански политик.

Хавиер Солана
Javier Solana
испански политик
Javier Solana (2007).jpg
Роден

Образование Мадридски университет Комплутенсе
Вирджински университет
Научна дейност
Област Физика
Семейство
Съпруга Мария де ла Консепсион Хименес Диаз
Деца 2 (син Диего и дъщеря Вега)

Подпис Firma de Javier Solana.svg
Уебсайт
Хавиер Солана в Общомедия

От 1995 до 1999 г. заема позицията на главен секретар на НАТО. От 1999 до края на ноември 2009 г. е генерален секретар на Съвета на Европейския съюз и върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. От 25 ноември 1999 г. изпълнява длъжността генерален секретар на Западноевропейския съюз. Поради своите широки компетенции в областта на външната политика и отбраната на Европейския съюз често е наричан външен министър на Съюза.

СемействоРедактиране

Хавиер Солана е роден на 14 юли 1942 г. в Мадрид. Баща му (син на педагога и автор на книги Езекел Солана Рамирез) е починалият през 1962 г. професор по химия Луис Солана Сан Мартин. Майка му е Обдулиа Мадариага Перез, дъщеря на икономиста Рогелио де Мадариага и Кастро. Чичото Салвадор де Мадариага е известен дипломат и писател.

Хавиер Солана има по-големи брат и сестра – Луис и Изабел, както и по-малки – Игнасио и Хесус. В периода 1989 – 1990 г. Луис Солана изпълнява длъжността на генерален директор на испанската радио-телевизионна компания RTVE.

ОбразованиеРедактиране

От 1959 до 1965 г. Хавиер Солана изучава физика в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид. През 1963 г. е изключен от университета заради участието му в опозиционно на диктатора Франсиско Франко движение. Солана се мести в Нидерландия.

След като завършва образованието си във Великобритания, живее дълго време в Съединените американски щати благодарение на спечелена Фулбрайт-стипендия. През 1968 г. получава докторска степен от Универститета във Вирджиния, където води изследователски проекти и преподава до 1971 г. Същата година се завръща в Испания и продължава академичния си път като професор по физика на твърдите тела.

Солана е женен за Консепсион Хименес, дъщеря на генерал на Франко. От този брак имат син Диего и дъщеря Вега.

Политическа кариераРедактиране

След края на диктатурата на Франко през 1977 г. Солана е приет в Учредителното събрание на Испанската социалистическа работническа партия, в която членува от 1964 година. По-късно той става депутат. Активен е и в учителския синдикат, част от синдиката Unión General de Trabajadores.

През 1982 година Солана е министър на културата в кабинета на Фелипе Гонсалес, 6 години по-късно заема поста министър на образованието и културата. През 1992 г. става министър на външните работи. Дълго време е говорител на испанското правителство.

Член на:

  • Испански клон на Римския клуб (Club of Rome)
  • Тристранна комисия
  • Съвет за външни отношения (най-често говорител, близък до много председатели)
  • Асоциация за външна политика
  • Институт „Изток Запад“ (East West Institute)

Върховен представител за външната политика на ЕСРедактиране

Мандатът на Солана в НАТО приключва през декември 1999 г. 2 месеца по-рано той напуска поста на генерален секретар, за да встъпи в новата си длъжност – на върховен представител на ЕС за общата външна политика и политика на сигурност. По същото време става и генерален секретар на Съвета на Европа, като задачата му е да осигури приемственост на Председателството на Съвета на ЕС, което работи на ротационен принцип и се сменя на всеки 6 месеца.

На 25 ноември 1999 г. е избран за генерален секретар на Западноевропейския съюз (ЗЕС).

Солана допринася за започването и координацията на Конференцията в Барселона през 1995 г., която бележи началото на Процеса от Барселона, обхващащ 27 държави-членки. Договорът за европейска политика за добросъседство утвърждава и разширява Процеса от Барселона за период от 7 години: 1 януари 2007 – 31 декември 2013 г. През 2008 година той става част от Средиземноморския съюз. Изиграва водеща роля при договарянето на многобройни договори за асоцииране между ЕС и страните от Близкия изток.

Външни препраткиРедактиране