Халид Зия Ушаклъгил (на турски: Halid Ziya Uşaklıgil) е турски поет, драматург, преподавател, преводач от френски и писател на произведения в жанра съвременен и любовен роман, един от класиците на турската литература.

Халид Зия Ушаклъгил
Halid Ziya Uşaklıgil
Роден12 февруари 1865 г.
Починал27 март 1945 г. (80 г.)
Истанбул, Турция
Професияписател, поет, драматург, преводач, издател
Националност Турция
Активен период1889 – 1945
Жанрлюбовен роман, съвременен роман, мемоари
Теманевъзможна любов
Направлениеромантизъм, символизъм
Течение„нова литература“
Известни творби„Забранена любов“
СъпругаМемнъм Ханъм (1889 – 1945)
Деца6
Уебсайт
Халид Зия Ушаклъгил в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Халид Зия Ушаклъгил е роден през 1866 г. в Истанбул, Османска империя. През 1879 г. семейството му се премества в Измир, където завършва лицей. След това учи френски в християнско училище и започва да прави преводи от френски език.

През 1886 г. основава вестник „Hizmet“. След 1896 г. негови произведения се публикуват в списание „Servet-i Fünun“.

През 1889 г. е издаден първият му роман „Немиде“, а след това и „Дневникът на един мъртвец“.

Най-известният му роман „Забранена любов“ е публикуван през 1900 г. Красивата Бихтер, бягайки от завистливата си майка Фирдевс, се омъжва за по-възрастния вдовец Аднан, за да започне охолен и богат живот в пищно имение край Босфора. Скучният брак не потръгва и тя се влюбва в Бехлюл, племенник на Аднан. През 1974 г. по романа е направен минисериал. Книгата добива международна известност с екранизацията му през 2008 – 2010 г. в турския телевизионен сериал „Забраненият плод“ с участието на Къванч Татлъту и Берен Саат. През 2013 г. по сериала е направен римейк от испанската компания „Телемундо“ с участието на Жанкарлос Канела и Моника Спиър. Сюжетът му е изменен и действието се развива в съвременния Маями.

Той е силен критик на султан Абдул Хамид II, което довежда през 1901 г. до цензура на голяма част от работата му от Османското правителство. Едва през 1923 г. е публикуван романът му „Разбит живот“.

Работи като преводач, дипломат и преподавател по литература.

Произведенията му се класифицират в жанра на романтизма и символизма развивайки темата за неосъществената любов. Той създава свой специфичен литературен стил използвайки персийски и арабски заемки.

Халид Зия Ушаклъгил умира на 27 март 1945 г. в Истанбул.

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • Nemide (1889)
  • Bir Ölünün Defteri (1889)
  • Ferdi ve Şürekâsı (1894)
  • Mai ve Siyah (1897)
    Синьо и черно, изд.: ИК „Слънце“, София (2012), прев. Хубавинка Филипова
  • Aşk-ı Memnu (1900)
    Забранена любов, изд. „Народна култура“, София (1992), прев. Хубавинка Филипова
    Забраненият плод: в едно богато имение край Босфора ..., изд.: ИК „Слънце“, София (2011), прев. Хубавинка Филипова
  • Kırık Hayatlar (1923)
    Разбит живот: ... на хиляди парчета болка ..., изд.: ИК „Слънце“, София (2011), прев. Хубавинка Филипова
  • Kabus (1918)
  • Bir Muhtıranın Son Yaprakları (1888)
  • Bir İzdivacın Tarih-i Muaşakası (1888)
  • Heyhat (1894)
  • Solgun Demet (1901)
  • Sepette Bulunmuş (1920)
  • Bir Hikâye-i Sevda (1922)
  • Hepsinden Acı (1934)
  • Onu Beklerken (1935)
  • Aşka Dair (1936)
  • İhtiyar Dost (1939)
  • Kadın Pençesinde (1939)
  • İzmir Hikâyeleri (1950)
  • Mensur Şiirler (1889)
  • Anı: Kırk Yıl (1936)
  • Saray ve Ötesi (1942)
  • Bir Acı Hikâye (1942)

Екранизации

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Halid Ziya Uşaklıgil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​