Усман (халиф)

(пренасочване от Халиф Усман)

Усма́н ибн Аффа́н (на арабски: عثمان بن عفان‎) е третият праведен халиф на мюсюлманите (644 – 656 г.) след Мохамед, негов сподвижник и един от най-близките му сътрудници. При Усман завършва събирането на колекцията от писмени текстове на Корана в една книга. „Усманският Коран“ се пази в Ташкент, Узбекистан. Този ръкопис е известен още като Ръкопис на Самарканд и Коранът на Ташкент (Самарканд). [2]

Усман ибн Аффан
عثمان بن عفان‎
Халиф на мюсюлманите
Информация
Период Праведен халифат
Управление 11 ноември 64420 юни 656
Прозвище ал-Гани, Щедрия
Школа 611
Роден
Починал
Погребан Ал-Баки
Предшественик Умар
Наследник Али
Потомци Амр, Халед, Абан, Омар, Мариам, Валид, Саид, Умм Саад, Абдулах, Абдулах Ал Сагер, Абдул Малик, Айша, Умм Абан, Умм Амр, Умм Халид, Умм Абан Ал Сухра, Арва.
Народност курейши
Род Бану Умая
Баща Афан ибн Аби ал-Ас
Майка Урва бинт Кариз
Тура Rashidun Caliph Uthman ibn Affan - عثمان بن عفان ثالث الخلفاء الراشدين.svg
Усман ибн Аффан в Общомедия

Произхожда от клана Бану Умая от племето курейши от Мека. Баба му по майчина линия е била братовчедка на пророка Мохамед. Усман играе важна роля в ранната ислямска история и е известен с това, че поръчва компилация от стандартната версия на Корана [3].

Усман става приемник на властта след смъртта на халиф Умар ибн ал-Хатаб на събор (шура), състоящ се от онези хора, които е избрал Умар.

Усман е бил женен за Рукая, дъщеря на пророка Мохамед и Хадиджа. След смъртта ѝ се жени за друга дъщеря на пророка Умм Кулсум. Като се оженва за двете дъщери на Мохамед, той спечелва почетното звание „Притежател на две светлини“ (Зу ал-Нурайн) [4]. Според друга версия Усман е бил наречен така, защото много чел Корана по време на нощните си молитви (Коранът е светлина и нощната молитва е светлина). Така той е бил и баджанак на следващия, четвърти праведен халиф Али, чиято съпруга Фатима е по-малка сестра на съпругите на Усман. След браковете с две от дъщерите на пророка Усман се е женил още 6 пъти. Така съпругите му стават всичко 8 и от 6 от тях има 16 деца – 9 сина и 7 дъщери: [5]

  • Рукая бинт Мохамед – син Абдулах, починал на 6 г. в Медина от възпалена рана около очите от ухапване от петел, разпространила се по цялото лице
  • Умм Кулсум бинт Мохамед
  • Фахита бинт Газван – син Абдул Малик
  • Умм Амр бинт Джандаб ал-Аздия – синове Амр, Омар, Абан, Халид и дъщеря Мариям
  • Фатима бинт ал-Валид – синове Саид, Валид и дъщеря Умм Саад
  • Умм ал-Банин бинт Уяйна – син Абдулах
  • Рамля бинт Шейба – дъщери Айша, Умм Амр и Умм Абан.
  • Наиля бинт ал-Фарафисат – християнка, приела исляма преди да започнат брачния си живот.

Под ръководството на Усман Арабският халифат се разширява до Фарс (съвременен Иран) през 650 г. и някои части на Хорасан (съвременен Афганистан) през 651 г. Завоюването на Армения започва през 640-те години [6]. При неговото управление широко се разпространяват протести и безредици, което в крайна сметка довежда до въоръжено въстание и убийство на халифа Усман. С този епизод започва Първата гражданска война в историята на халифата – първата фитна.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Немецкая национальная библиотека, Берлинская государственная библиотека, Баварская государственная библиотека и др. Record #119073765 // Общий нормативный контроль (GND) – 2012 – 2016.
  2. Беляев Е. А. – Арабы, ислам и Арабский Халифат в раннем средневековье. М., 1965.
  3. Tabatabai, Sayyid M. H.. The Qur'an in Islam : its impact and influence on the life of muslims. Zahra Publ., 1987. ISBN 978-0710302663.
  4. Asma Afsaruddin, Oliver. ʿUthmān ibn ʿAffān. // John L. Esposito. The Oxford Encyclopedia of the Islamic World. Oxford, Oxford University Press, 2009.
  5. Али Мухаммад ас-Салляби – Усман ибн Аффан. Третий праведный халиф / Пер. с араб., прим., комм. Е. Сорокоумовой. – М.: Умма, 2012. – 568 с. – (История Халифата). – ISBN 978-5-94824-146-3.
  6. Ochsenweld, William, Fisher, Sydney Nettleton. The Middle East: A History. 6th. New York, McGraw Hill, 2004. ISBN 978-0-07-244233-5.
Омар Ибн Ал-Хатаб Усман ибн Аффан (644 – 656) Али ибн Аби Талиб