Хамилкар Барка
Хамилкар Барка (Мъ́лния) (към 277[1] – 229 г. пр.н.е.) е картагенски пълководец и държавник, баща на Ханибал.
| Хамилкар Барка 𐤇𐤌𐤋𐤒𐤓𐤕 𐤁𐤓𐤒 | |
 | |
| Роден |
275 г. пр.н.е.
Картаген, Тунис |
|---|---|
| Починал | 228 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Баркиди |
| Деца | Ханибал Хасдрубал Барка Магон Барка |
| Хамилкар Барка в Общомедия | |
Борба срещу Рим
редактиранеВ последните години на Първата пуническа война Хамилкар Барка опустошава с флотата си (247 пр.н.е.) югозападното крайбрежие на Италия (по-точно днешни Калабрия и Кампания) и воюва срещу римляните в Сицилия – при Херкте (до Панорм, 247 – 244 пр.н.е.) и Ерикс (до Дрепана, 244 – 241 пр.н.е.). На тази фаза от войната Рим вече е завоювал почти целия остров (без римския съюзник Сиракуза на югоизток). Картагенците са изтласкани и обсадени в крепостите Лилибеум и Дрепана на запад и се държат благодарение на временното си надмощие по море. С действията си Хамилкар успява да неутрализира натиска върху двете крепости. Римляните не успяват да се справят с него, въпреки че съсредоточават значителни войски. През 241 г. пр.н.е., в резултат на поражението на флота си в битката при Егадските острови, Картаген изпада в тежко положение. Решението за продължаване или прекратяване на бойните действия е поверено на Хамилкар. Договорът, сключен между него и римския консул Гай Лутаций Катул, слага край на Първата пуническа война. Картагенците са принудени да се изтеглят от последните си владения в Сицилия.[2]
В Либийската война
редактиранеСлед първите неуспехи в така наречената „Либийска война“ (въстанието на наемниците, служили срещу Рим, и коренните жители на Древен Тунис, наричани от античните летописци „либийци“) картагенците поверяват командването на Хамилкар. Той печели няколко битки (в т. ч. при река Баграда и Прион), но не успява да сломи въстаниците, преди да се помири със своя политически противник Ханон. Двамата заедно успяват да нанесат през 238 (или 239) г. пр.н.е. решително поражение на въстаническия предводител Мато и да възстановят картагенската власт над либийците.[4]
Завоевания в Иберия
редактиране
Скоро след победата над въстаналите наемници Хамилкар Барка започва поредица от военни кампании за завладяване на Иберия (съвременни Испания и Португалия). Целта му е да засили Картаген с нови владения на мястото на Сицилия и Сардиния, присъединени от римляните, и да подготви своя град за нов открит конфликт с Рим. В продължение на девет години с оръжие и дипломатически средства успява да подчини много от племената по поречието на Гуадалкивир (турдетани, бастули и др.). Овладява контрола върху старите богати сребърни рудници на Тартес и използва придобитата плячка за засилване на политическото си влияние в Картаген. Изграждайки постоянна база в завзетите територии Хамилкар основава град Акра Левке [5] (днешния Аликанте[6]). Загива през 229 г. пр.н.е. в битка с иберите при Хелика[5] (днес Елче[7]).
Поколение
редактиранеВ първата испанска хроника „Estoria de Espanna“ (1282 или 1284), се съобщава за четирима сина и една дъщеря на Хамилкар:
- ♂ Ханибал
- ♂ Хасдрубал Барка
- ♂ Магон Барка
- ♂ Анон
- ♀ първа дъщеря, която била омъжена за Хасдрубал от пунически род [8]
- ♀ втора дъщеря
- ♀ трета дъщеря Саламбо (художествено име, а пуническото ѝ е неизвестно, и която била омъжена за Нар Хавас)
Източници
редактиране- ↑ И. Ш. Кораблев. Ганнибал. Изд. „Наука“. Москва 1976, стр. 35 (Библиотека „Студенческое научное общество“, 25.1.2010)
- ↑ William Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 327 – 328[неработеща препратка], v. 2 (от The Ancient Library, посетен на 25.1.2010)
- ↑ ((en)) Colonia Julia Augusta Faventia Paterna Barcino (Mairie de Barcelone)
- ↑ Кораблев. Ганнибал, стр. 45 – 49
Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 328 – 329[неработеща препратка], v. 2 - ↑ а б Кораблев. Ганнибал, стр. 51 – 53
Smith. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, pp. 329 – 330 Архив на оригинала от 2012-10-21 в Wayback Machine., v. 2 - ↑ Diodorus Siculus, XXV (10), n. 15 (Lacus Curtius, посетен на 26.1.2010)
- ↑ Diodorus Siculus, XXV (10), n. 16 (Lacus Curtius, посетен на 26.1.2010)
- ↑ Primera Cronica General. Estoria de España. Tomo I. – Madrid, Bailly-Bailliere e hijos, 1906, стр. 16