Ханс-Георг Гадамер

германски философ

Ханс-Георг Гадамер (на немски: Hans-Georg Gadamer) е германски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г. Истина и метод (на немски: Wahrheit und Methode).

Ханс-Георг Гадамер
Hans-Georg Gadamer
германски философ
Hans-Georg Gadamer.jpg
Роден
Починал
13 март 2002 г. (102 г.)
Погребан Хайделберг, Федерална република Германия

Учил в Вроцлавски университет
Марбургски университет
Марбургски университет
Награди Зигмунд Фройд (награда) (1979)
Философия
Регион Западна философия
Школа Континентална философия · херменевтика
Интереси Платон · Аристотел · Хегел
Идеи хоризонт на разбиране
Повлиян Хусерл · Хайдегер
Повлиял Ханс Роберт Яус · Райнер Варнинг
Научна дейност
Област Теория на литературата
Работил в Лайпцигски университет
Хайделбергски университет

Уебсайт
Ханс-Георг Гадамер в Общомедия

БиографияРедактиране

Ханс-Георг Гадамер се ражда на 11 февруари 1900 г. в Марбург. Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909 – 1918).

Следване в Марбург (1919 – 1921). През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922).[1] През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа.

Завършва класическа филология при Паул Фридлендер (1924 – 1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934 – 1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946 – 1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). Пътуване до Аржентина, след което поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер.

През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“.

През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).

Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.

Знаменити дебатиРедактиране

 
Художникът Васили Лепанто и Ханс-Георг Гадамер, ок. 2000 г.

СъчиненияРедактиране

През 1960 г. издава най-прочутата си книга – „Истина и метод“. Между 1967 и 1977 издава „Кратки трудове“ в четири тома. Между 1985 и 1995 г. излизат Събраните му съчинения в издателство „Mohr“.

Избрани произведенияРедактиране

  • Wahrheit und Methode. Grundzüge einer philosophischen Hermeneutik. (Tübingen 1960), Unveränd. Nachdr. d. 3. erw. Aufl. Tübingen 1975, ISBN 3-16-833912-1.
  • Das Vaterbild im griechischen Denken, in: „Das Vaterbild in Mythos und Geschichte: Ägypten, Griechenland, Altes Testament, Neues Testament“, hrsg. von Hubertus Tellenbach, Kohlhammer Verlag, Mainz 1976, S. 102–115, ISBN 3-17-002645-3.
  • Lob der Theorie, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1983.
  • Das Erbe Europas, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1989.
  • Über die Verborgenheit der Gesundheit, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1993.
  • Der Anfang der Philosophie, Philipp Reclam, Stuttgart 1996.
  • Erziehung ist sich erziehen Heidelberg 2000.
  • Hermeneutische Entwürfe. Vorträge und Aufsätze Tübingen 2000.
  • Platos dialektische Ethik. Phänomenologische Interpretationen zum Philebos Hamburg 2000.

Събрани произведенияРедактиране

  • Gesammelte Werke. Tübingen: Mohr, 1985–1995 (10 Bände).
    • Band 1. Hermeneutik 1: Wahrheit und Methode: Grundzüge e. philos. Hermeneutik
    • Band 2. Hermeneutik 2: Wahrheit und Methode: Ergänzungen u. Register
    • Band 3. Neuere Philosophie 1: Hegel, Husserl, Heidegger
    • Band 4. Neuere Philosophie 2: Probleme, Gestalten
    • Band 5. Griechische Philosophie 1
    • Band 6. Griechische Philosophie 2
    • Band 7. Griechische Philosophie 3: Plato im Dialog
    • Band 8. Ästhetik und Poetik 1: Kunst als Aussage
    • Band 9. Ästhetik und Poetik 2: Hermeneutik im Vollzug
    • Band 10. Hermeneutik im Rückblick

Книги на българскиРедактиране

  • История и херменевтика. Съставителство и превод от немски език Христо Тодоров. София: Гал-Ико, 1994, 225 с.
  • Истина и метод – основни черти на една философска херменевтика. Превод от немски език Димитър Денков. Плевен: ЕА, 1997.
    2-ро изд. София: Изток-Запад, 2020, 496 с.[2]
  • Актуалността на красивото: изкуството като игра, символ и празник. Превод от немски език Димитър Денков. София: Критика и хуманизъм, 2000, 95 с.
  • Наследството на Европа. Превод от немски език Теодора Карамелска. София: Критика и хуманизъм, 2009, 182 с. ISBN 978-954-587-138-2
  • Загадката на здравето. Превод от немски език Христо Хр. Тодоров. София: Издателство на Нов български университет, 2014, 260 с.

Признание и отличияРедактиране

 
Паметна плоча във Вроцлав за Йоханес Гадамер, професор по токсикология, и Ханс-Георг Гадамер, почетен доктор по философия, 2003.
  • 1971 – носител на орден Pour le Mérite и на наградата „Ройхлин“[3]
  • 1972 – носител на Големия кръст за заслуги със звезда на Федерална република Германия
  • 1975 – избран е за член на Американската академия за науки и изкуства
  • 1979 – носител на наградите „Фройд[4] и „Хегел“[5]
  • 1984 – член-кореспондент на Британската академия[6]
  • 1986 – носител на награда „Карл Ясперс“[7]
  • 1987 – носител на награда „Ханс Мартин Шлайер“
  • 1990 – почетен гражданин на Неапол[8]
  • 1990 – носител на Големия кръст за заслуги със звезда и портупей на Федерална република Германия
  • 1993 – почетен гражданин на Хайделберг
  • 1995 – почетен доктор на Вроцлавския университет[9]
  • 1995 – носител на международната награда „Фелтринели“[10]
  • 1996 – почетен доктор на Лайпцигския университет
  • 1997 – почетен доктор на Карловия университет в Прага[11]
  • 1999 – почетен доктор на Марбургския университет[12]
  • 2000 – почетен доктор на Санктпетербургския университет[13]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Professorenkatalog der Universität Leipzig, Vita Prof. Dr. phil. habil. et Dr. h. c. mult. Hans-Georg Gadamer
  2. Истина и метод – основни черти на една философска херменевтика (откъс) (PDF). // Изток-Запад. Посетен на 2021-12-15.
  3. Der Reuchlinpreis. // сайт на град Пфорцхайм. Посетен на 2021-12-15.
  4. Sigmund-Freud-Preis für wissenschaftliche Prosa. // Deutsche Akademie für Sprache und Dichtung. Посетен на 2021-12-15.
  5. Über den Hegel‐Preis. // сайт на град Щутгарт. Посетен на 2021-12-15.
  6. Deceased Fellows (PDF). // British Academy. Посетен на 2020-05-29.
  7. Karl-Jaspers-Preis. // сайт на град Хайделберг. Посетен на 2021-12-15.
  8. La Città di Napoli a Hans Georg Gadamer (Napoli, Castel Nuovo, Sala dei Baroni 27 novembre 1990), Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Neapel 2000.
  9. Doktorzy honoris causa Uniwersytetu Wrocławskiego: Hans-Georg Gadamer. // Multimedialna baza danych o twórczości, działalności oraz instrumentarium naukowym wybitnych uczonych związanych z Uniwersytetem Wrocławskim. Посетен на 2021-12-15.
  10. Premi Feltrinelli 1950-2011. // lincei.it. Посетен на 17 novembre 2019.
  11. Přehled udělených titulů Dr.h.c. na Univerzitě Karlově. // Univerzita Karlova. Посетен на 2021-12-15.
  12. Hans-Georg Gadamer Ehrendoktor der Uni Marburg. // idw-online.de, 1999-06-24. Посетен на 2021-12-15.
  13. Почетный доктор Санкт-Петербургского государственного университета (звание). // Санкт-Петербургский государственный университет. Посетен на 2021-12-15.

Външни препраткиРедактиране