Ханс-Георг Гадамер

Ханс-Георг Гадамер (на немски: Hans-Georg Gadamer) е германски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г. Истина и метод (на немски: Wahrheit und Methode).

Ханс-Георг Гадамер Hans-Georg Gadamer
германски философ
Роден	11 февруари 1900 г. Марбург, Германия
Починал	13 март 2002 г. Хайделберг, Германия
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Континентална философия · херменевтика
Интереси	Платон · Аристотел · Хегел
Идеи	хоризонт на разбиране
Повлиян	Хусерл · Хайдегер
Повлиял	Ханс Роберт Яус · Райнер Варнинг
Научна дейност
Област	Теория на литературата
Образование	Вроцлавски университет Марбургски университет
Работил в	Лайпцигски университет Хайделбергски университет
Ханс-Георг Гадамер в Общомедия

Съдържание

Биография

Ханс-Георг Гадамер се ражда на 11 февруари 1900 г. в Марбург. Баща му е фармацевт и през 1902 г. е назначен за директор на Фармацевтичния институт в Бреслау (днешен Вроцлав в Полша). Ханс-Георг Гадамер учи в училището в Бреслау (1909 – 1918).

Следване в Марбург (1919 – 1921). През 1921 г. посещава семинарите на Гайгер в Мюнхен. Получава насърчение за доклад върху Платон от Наторп и Николай Хартман (1922). През 1923 г. посещава лекциите на Хусерл и Хайдегер във Фрайбург, а през лятото – Хайдегер в неговата планинска хижа.

Завършва класическа филология при Паул Фридлендер (1924 – 1927). Хабилитира се при Хайдегер и Фридлендер с труда си „Платоновата диалектическа етика“ и е избран за частен доцент в Марбург (1929). Две години по-късно трудът е публикуван (1931). Два семестъра преподава в Кил (1934 – 1935). През 1937 г. е избран за професор в Марбург. Две години по-късно се премества в Лайпциг, където оглавява Философския институт към местния университет. Гост професор в Париж (1941) и Португалия (1944). Декан на Философския факултет в Лайпциг (1945). Ректор на университета в Лайпциг (1946 – 1947). Професор във Франкфурт на Майн (1947). Пътуване до Аржентина, след което поема професура в Хайделберг като наследник на Карл Ясперс. Тук отново попада под силното влияние на Хайдегер.

През 1950 г. е съставител на юбилеен сборник в чест на Хайдегер. През 1953 г. основава списание „Philosophische Rundschau“.

През 1968 г. става почетен професор и продължава да преподава в Хайделберг без заплащане. Почетен доктор на университета в Лайпциг (1996).

Умира на 13 март 2002 г. в Хайделберг.

Знаменити дебати

Художникът Васили Лепанто и Ханс-Георг Гадамер, ок. 2000 г.

• Между 1967 и 1971 г. провежда дебатите си с Юрген Хабермас.
• През 1981 г. са дебатите му с Жак Дерида.

Съчинения

През 1960 г. издава най-прочутата си книга – „Истина и метод“. Между 1967 и 1977 издава „Кратки трудове“ в четири тома. Между 1985 и 1995 г. излизат Събраните му съчинения в издателство „Mohr“.

Избрани произведения

• Wahrheit und Methode. Grundzüge einer philosophischen Hermeneutik. (Tübingen 1960), Unveränd. Nachdr. d. 3. erw. Aufl. Tübingen 1975, ISBN 3-16-833912-1.
• Das Vaterbild im griechischen Denken, in: „Das Vaterbild in Mythos und Geschichte: Ägypten, Griechenland, Altes Testament, Neues Testament“, hrsg. von Hubertus Tellenbach, Kohlhammer Verlag, Mainz 1976, S. 102–115, ISBN 3-17-002645-3.
• Lob der Theorie, Frankfurt a. M., Suhrkamp, 1983.
• Das Erbe Europas, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1989.
• Über die Verborgenheit der Gesundheit, Suhrkamp, Frankfurt a. M. 1993.
• Der Anfang der Philosophie, Philipp Reclam, Stuttgart 1996.
• Erziehung ist sich erziehen Heidelberg 2000.
• Hermeneutische Entwürfe. Vorträge und Aufsätze Tübingen 2000.
• Platos dialektische Ethik. Phänomenologische Interpretationen zum Philebos Hamburg 2000.

Събрани произведения

• Gesammelte Werke. Tübingen: Mohr, 1985–1995 (10 Bände).
  • Band 1. Hermeneutik 1: Wahrheit und Methode: Grundzüge e. philos. Hermeneutik
  • Band 2. Hermeneutik 2: Wahrheit und Methode: Ergänzungen u. Register
  • Band 3. Neuere Philosophie 1: Hegel, Husserl, Heidegger
  • Band 4. Neuere Philosophie 2: Probleme, Gestalten
  • Band 5. Griechische Philosophie 1
  • Band 6. Griechische Philosophie 2
  • Band 7. Griechische Philosophie 3: Plato im Dialog
  • Band 8. Ästhetik und Poetik 1: Kunst als Aussage
  • Band 9. Ästhetik und Poetik 2: Hermeneutik im Vollzug
  • Band 10. Hermeneutik im Rückblick

Книги на български

• История и херменевтика. Съставителство и превод Христо Тодоров. София: Гал-Ико, 1994, 225 с.
• Истина и метод – основни черти на една философска херменевтика. Плевен: ЕА, 1997.
• Актуалността на красивото: изкуството като игра, символ и празник. Превод Димитър Денков. София: Критика и хуманизъм, 2000, 95 с.
• Наследството на Европа. Превод Теодора Карамелска. София: Критика и хуманизъм, 2009, 182 с. ISBN 978-954-587-138-2
• Загадката на здравето. Превод Христо Хр. Тодоров. София: Издателство на Нов български университет, 2014, 260 с.

Признание и отличия

• 1971 г. – носител на френския Орден на честта и на немската награда „Ройхлин“
• 1972 г. – носител на Големия кръст за заслуги със звезда на Федерална република Германия
• 1975 г. – избран е за член на Американската академия за науки и изкуства
• 1979 г. – носител на наградите „Фройд“ и „Хегел“
• 1986 г. – носител на награда „Ясперс“
• 1987 г. – носител на награда „Ханс Мартин Шлайер“
• 1990 г. – почетен гражданин на Неапол
• 1990 г. – носител на Големия кръст за заслуги със звезда и портупей на Федерална република Германия
• 1993 г. – почетен гражданин на Хайделберг
• 1995 г. – почетен доктор на Вроцлавския университет
• 1995 г. – носител на международната награда „Фелтринели“
• 1996 г. – почетен доктор на Лайпцигския университет
• 1997 г. – почетен доктор на Карловия университет в Прага
• 1999 г. – почетен доктор на Марбургския университет

Вижте също

• Франкфуртска школа
• Херменевтика
• Историцизъм

Външни препратки

• Ханс-Георг Гадамер, „Деструкция и деконструкция“, превод от немски Антония Колева, редактирана версия на превода, публикуван в сп. „Език и литература“, бр. 1, 2000
• Джордж Стайнър, „Достатъчно ли е това?“, превод от английски Михаил Ненов, „Литературен вестник“, бр. 14, 11 април 2001
• „Джани Ватимо, Ричард Рорти, Юрген Хабермас за Гадамер“, в. „Литературен вестник“, бр. 14, 10 – 16.04.2002
• ((en)) Статия за Ханс-Георг Гадамер в Stanford Encyclopedia of Philosophy
• ((de)) Ханс-Георг Гадамер в Професорския каталог на Лайпцигския университет
• ((de)) По-важни произведения на Гадамер, подбрани от японския проф. Макита