Харалампи Златанов
Тази статия е за българския революционер. За българския юрист от Пирдоп, депутат в Учредителното събрание, вижте Харалампи Златанов (от Пирдоп).
Харалампи Стойчев Златанов, наречен Шарен Ампо,[1][2] е български революционер, терорист и войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[3]
| Харалампи Златанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1898 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 октомври 1925 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Ильо Златанов |
| Харалампи Златанов в Общомедия | |
Биография
редактиранеЗлатанов е роден в кочанското село Дулица. Влиза във ВМРО. За малко наследява Стефан Давидов като войвода на Царевоселска околия на Скопски революционен окръг, но както пише Иван Михайлов:
| „ | Той е извънредно смел човек, но не достатъчно търпелив и тактичен за войводска длъжност.[4] | “ |
Златанов става един от най-известните атентатори на ВМРО. На 21 февруари 1923 година Златанов убива работещия срещу ВМРО кмет комунист на Дупница Коста Петров.[5] Братът на Харалампи Илия Златанов, също четник на ВМРО загива в сражение със сръбски части на 22 юли 1924 година.[6] През февруари 1925 година убива Георги Скрижовски в Свиленград по нареждане на Иван Михайлов.[7]
На 16 октомври 1925 година Харалампи Златанов заедно с още 3 четници – Димитър Медаров, Евтим Клепков и Димитър Иванов, са обградени в родното му село от над 1000 сръбски жандармеристи и войници. Сражението продължава цял ден, като сръбските части използват и две оръдия. Клепков и Иванов загиват, а Харалампи Златанов се самовзривява пред сръбската потеря. Раненият Димитър Медаров успява да се спаси. Сръбските части дават 22 убити и 10 ранени.[8] Погребан е в София.[9]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 158.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 127.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 428-429, 533.
- ↑ Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941. Македонски научен институт, София.
- ↑ Парцел 55 // София помни. Посетен на 10 април 2016.