Хафсиди
Хафсидите са управляващата династия в Ифрикия (днешен Тунис и части от съседните страни) в периода 1229 – 1574 години.
| Хафсиди | |
|---|---|
| الحفصيون | |
| 1229 – 1574 | |
 Знаме | |
 Хафсидски владения в периода 1300 – 1500 г. | |
| Континент | |
| Столица | Тунис |
| Официален език | берберски езици |
| Религия | сунитски ислям |
| Форма на управление | Халифат |
| |
| Днес част от |  Тунис Алжир Либия |
| Хафсиди в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Хафсидите се откъсват от властта на Алмохадите при Абу Закария (1229 – 1249), който основава собствена династия в Ифрикия със столица Тунис. При управлението на династията, в Ифрикия пристигат много бежанци от Кастилия и Арагон. Наследникът от Закария – Мохамед I ал-Мустансир (1249 – 1277) се сдобива титлата халиф.
През XIV век в управлението настъпва временна криза. Хафсидите подчиняват от Абдалвадидите Тлемсен, но между 1347 и 1357 година е на два пъти завоюван от Маринидите от Мароко. Въпреки това Маринидите не успяват да се наложат над бедуините и благодарение на тях, Хафсидите опазват властта си. По това време върлува и черната смърт, намалявайки населението на Ифрикия, което допълнително усложнява положението с властта. При Абд ал-Азиз II (1394 – 1434) се разраства пиратството над християнски кораби по северноафриканското крайбрежие, което предизвиква отговор от страна на Арагон и Венеция, които изпращат флотилии за нападения над крайбрежните градове на Тунис по онова време.
Утман (1435 – 1488) връща доверието на контрагентите и керванната търговия Hafsidy в Сахара и с Египет се разраства, както и морската търговия с Венеция и Арагон. От това време бедуините и по-големите градове под властта на Хафсидите се сдобиват със самостоятелност и де факто накрая на управлението на династията под властта ѝ остават само градовете Тунис и Константина (в днешен Алжир).
В XVI век Хафсидите са въвлечени в битката за Тунис между Испания и берберските пирати, подкрепяни от Османската империя. Пиратите начело с Хайредин Барбароса печелят битката и през 1574 г. настъпва края на управлението на Хафсидите, признали ограничения сюзеренитет на Испания над своята територия с цел да отхвърлят властта на Цариград.
Източници и литератураРедактиране
- Ulrich Haarmann: Geschichte der Arabischen Welt. Herausgegeben von Heinz Halm. 4. überarbeitete und erweiterte Auflage. C. H. Beck, München 2001, ISBN 3-406-47486-1 (Beck's historische Bibliothek).
- Stephan Ronart, Nandy Ronart: Lexikon der Arabischen Welt. Ein historisch-politisches Nachschlagewerk. Artemis Verlag, Zürich u. a. 1972, ISBN 3-7608-0138-2.