Отваря главното меню

Хеланик (на гръцки: Ἑλλάνικος) от град Митилини на остров Лесбос, ок. 485 – ок. 400 г. пр.н.е. е гръцки историк, съвременник на Херодот. Според Любекер (1884), той живее 85 г. и починал след 406 пр.н.е., тъй като споменава морската битка при Аргинуските острови. Съгласно Суда, живее известно време при двора на един от македонските владетели и почива в Перперене, селище на малоазийския бряг срещу Лесбос. Пише на йонийски диалект.

Хеланик
Ἑλλάνικος
древногръцки историк
Роден
Починал
около 405 г. пр.н.е. (85 г.)
Научна дейност
Област История
Фрагмент от египетски папирус от Оксиринх със съчинението на Хеланик за дъщерята на Атлант – „Атлантида“[1]

Хеланик се счита за последния йонийски логограф[2]. По-късни историци (Тукидид, а след това Ктесий, Ефор, Теопомп, Диодор, Плутарх и др.) черпят материал от произведенията на Хеланик. 28 съчинения се приписват на Хеланик, но голяма част от тях, според мненията на историците, са написани от други автори. Според Прелер само 9 съчинения несъмнено принадлежат на Хеланик.

Хеланик споменава за пръв път за основаването на Рим от троянците, предвождани от сина на Приам – Еней. Той поддържа идеята, че пеласгите, предгръцко население, обитавало южната част на Балканския полуостров и Егейско море, произхождат от етруските.

ИзточнициРедактиране

  1. Oxyrhynchus Papyri VIII 1084
  2. Попов 2009, с. 152.