Отваря главното меню

Хелга М. Новак (на немски: Helga M. Novak) е литературен псевдоним на немско-исландската писателка Мария Карлсдотир, автор на поезия и проза.

Хелга М. Новак
Helga M. Novak
Родена 8 септември 1935 г.
Починала 24 декември 2013 г. (78 г.)
Професия писателка
Националност Флаг на Исландия Исландия
Жанр поезия, проза
Награди Бременска литературна награда (1968)
Награда Дросте (2012)
Уебсайт

Биография и творчествоРедактиране

Хелга М. Новак е родена през 1935 г. в Берлин. Израства като осиновено дете. Против волята на родителите си встъпва в редовете на комунистическия „Съюз на свободната немска младеж“ и учи в държавен интернат в близост до Берлин. През 1954 г. полага там матура и до 1957 г. следва журналистика и философия в Лайпцигския университет. После се издържа като монтьор, лаборантка и книжар.

През 1961 г. заминава за Исландия, където се омъжва за исландец. От този – по късно разтрогнат брак – има две деца.

Новак работи временно във фабрика за преработка на риба и в тъкачница за килими. Наред с това предприема пътувания във Франция, Испания и САЩ.

През 1965 г. се завръща в ГДР и следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг. През 1966 г. ѝ е отнето източногерманското гражданство поради разпространяване на изготвени и размножени от нея критични за режима текстове.

Отначало се установява отново в Исландия и през 1966 г. взима за първи път участие в заседанието на свободното писателско сдружение „Група 47“, проведено в Принстън.[1]

През 1967 г. се преселва във Федерална република Германия. Живее с редуване в Берлин, Югославия и Франкфурт на Майн. Има исландско гражданство.

Новак започва като автор на политически ангажирана поезия, в която се изобличава тоталното вмешателство на източногерманската държава в личния живот на гражданите. По-късно преминава към реалистична природна лирика.

Нейната проза има отначало документален характер. От значение са трите ѝ ранни автобиографични романа. Създава и голям брой радиопиеси.

Въпреки обемистата си, най-често позитивно оценена от критиката дейност, Новак заема в съвременната немскоезична литература позицията на аутсайдер. Писателят Волф Бирман я определя като „най-голямата поетеса на ГДР“.[2]

От 1972 г. Хелга М. Новак е член на Съюза на немските писатели, а от 1971 г. – на немския ПЕН-клуб.

През 1991 г. официално оповестява бившата си дейност като таен сътрудник на ЩАЗИ.[3]

От 1987 г. живее в Легбад, Тухолски окръг в северна Полша, а от средата на 2000-те години – в Еркнер край Берлин.

БиблиографияРедактиране

  • Ostdeutsch, 1963
  • Ballade von der reisenden Anna, 1965
  • Colloquium mit vier Häuten, 1967
  • Das Gefrierhaus. Die Umgebung, 1968
  • Geselliges Beisammensein, 1968
  • Wohnhaft im Westend, 1970
  • Aufenthalt in einem irren Haus, 1971
  • Seltsamer Bericht aus einer alten Stadt, 1973
  • Die Ballade von der kastrierten Puppe, 1975
  • Balladen vom kurzen Prozess, 1975
  • Die Landnahme von Torre Bela, 1976
  • Margarete mit dem Schrank, 1978
  • Die Eisheiligen, 1979
  • Palisaden, 1980
  • Vogel federlos, 1982
  • Grünheide Grünheide, 1983
  • Legende Transsib, 1985
  • Märkische Feemorgana, 1989
  • Aufenthalt in einem irren Haus, 1995
  • Silvatica, Gedichte, 1997
  • Solange noch Liebesbriefe eintreffen. Gesammelte Gedichte, 1999, 2008
  • Wo ich jetzt bin. Gedichte, 2005
  • Liebesgedichte, 2010
  • Lebendiger Fund. Eine Erzählung, 2010
  • Im Schwanenhals, Main 2013
  • Poesiealbum 320, 2015[4]

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране