Хенри Мъри (на английски: Henry Murray) е американски психолог, създател на Тематично-аперцептивния тест (ТАТ).

Хенри Мъри
Henry Murray
американски психолог
Henry Murray (1893-1988).jpg
Роден
Починал
23 юни 1988 г. (95 г.)
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учил вХарвардски университет
Колумбийски университет
Кеймбриджки университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Работил вИнститут Рокфелер за медицински изследвания
Известен сТематично-аперцептивен тест (ТАТ)
ПовлиянЗигмунд Фройд
Курт Левин
Карл Юнг
ПовлиялЕрик Ериксън
ПодписHenry Murray signature.png

Научна дейностРедактиране

Основният му принцип е, че психологията е (или трябва да бъде) изучаване на личността. Всяка обхватна теория за личността (със своите подтеории и подсистеми) е персонологична система. Характеристиките на персонологичната му система са:

  • Тя признава, че личността се оформя от много и разнообразни вътрешни и външни сили.
  • Занимава се с таксономичното изясняване на компонентите на цялостния психичен живот.
  • Интересува се от времето: от „продължителностите“ и „сериите“, от лонгитюдни изследвания, от дългосрочните изследвания на живота и хората в неговия процес.
  • Приема многодименсионална система за оценка на хората и включва многодисциплинарен подход, както и специални изследователски техники, от които неговия тест ТАТ е само един от многото примери.
  • Позволява си да изучава фигури, които са живи, исторически, измислени и архетипни.
  • Обхваща широк обхват от проблеми: от специфичните и практически въпроси до границата между науката и религията и спешните глобални проблеми. Мъри е дълбоко загрижен за местната, националната и международна хармония, мира и особено предотвратяването на ядрена война.

Мъри предлага обяснение на човешкото поведение, според което личностните и екологическите фактори са равнопоставени. Тъй като, според него всеки човек е уникален, социализацията всъщност е компромис между собствените импулси на индивида и изискванията и интересите на заобикалящите го. Силите на обкръжението играят значителна роля за провокирането на психогенетическите потребности – те облекчават или затрудняват достигането на личните цели. Той нарича тези сили „преса“, тъй като оказват определен натиск върху човека. Отделя реалните сили на обкръжението като „алфа-преса“ и тези, които индивидът субективно възприема и интерпретира – „бета-преса“. Мъри идентифицира голямо разнообразие от преси:

 – отсъствие на подкрепа в семейството (културни, семейни противоречия, липса на родител, болести на родители, смърт на родители, бедност, битови неуредици);

 – опасност от беди (наводнение, самота, тъмнина, пожар, буря и мълнии, височина и други);

 – недостатъци и загуби (на храненето, собствени вещи, общуване, разнообразие);

 – откази;

 – отхвърляне, равнодушие и презрение;

 – съперник, конкурент;

 – агресия;

 – лъжа и предателство;

 – физическа, интелектуална или социална непълноценност и други.

БиблиографияРедактиране

  • Murray, H. A. (1938). Explorations in Personality. New York: Oxford University Press
  • Murray, H. A. (1940). What should psychologists do about psychoanalysis? Journal of Abnormal and Social Psychology, 35, 150 – 175.
  • OSS Assessment Staff. (1948). Assessment of Men: Selection of Personnel for the Office of Strategic Service. New York: Rinehart.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998
  • История на психологията, Виолета Ванева, Русе 2004

Външни препраткиРедактиране