Хенри VII

(пренасочване от Хенри Тюдор)

Хенри VII (на английски: Henry VII) е крал на Англия, владетел на Ирландия (22 август 148521 април 1509). Роден е като Хенри Тюдор и е първият монарх от династията Тюдор.

Хенри VII
Henry VII
крал на Англия

Роден
Хенри Тюдор
Починал
21 април 1509 г. (52 г.)
Погребан Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания

Религия Католическа църква
Управление
Период 22 август 148521 април 1509
Коронация 30 октомври 1485
Предшественик Ричард III
Наследник Хенри VIII
Coat of Arms of Henry VII of England (1485-1509).svg
Семейство
Род Тюдор
Съпруга Елизабет Йоркска (18 януари 1486)
Деца Артър
Маргарет Тюдор
Хенри VIII
Мария Тюдор
Подпис Henry VII Signature.svg
Хенри VII в Общомедия

Произход и коронацияРедактиране

Той е единствен син на Едмънд Тюдор и Маргарет Бофор. Хенри е потомък на Джон Гонт по линия на извънбрачната връзка на Гонт с Катрин Суинфорд.

Въпреки че е Ланкастър, Хенри придобива трона чрез лична борба. В битката при Босуърт през 1485 г. Хенри побеждава Ричард III, който е убит, и Хенри е коронясан за крал на Англия под името Хенри VII.

Управление (1485 – 1509)Редактиране

 
Елизабет Йоркска

Хенри е определен от съдбата да царува в Англия след 85 години гражданска война. През 1486 г. се жени за Елизабет Йоркска, от която има четири деца: Артър, Хенри, Маргарет и Мери. Бракът му с Елизабет обединява фракциите Ланкастър и Йорк и премахва проблема с наследяването на короната.

По време на царуването му има два бунта, които са ръководени от лица, претендиращи, че са по-близки роднини на Плантагенетите. Ламбърт Симнел претендира, че е граф на Уоруик, но е победен и е принуден да работи за краля. Пъркин Уорбек се представя за Ричард, по-малкият брат на Едуард V, който е бил затворен в Тауър. Уорбек бяга на континента и след повторен опит да нахлуе в Англия е затворен и екзекутиран по заповед на краля.

Хенри подсилва монархията чрез редица въведения, с които отслабва властта на благородниците. Той избягва публичните прояви, затова тези, които редовно го виждат, са хората на служба в двора. Той създава комитет на поверителния съвет, който е предвестник на съвременния Министерски съвет. Като ръководител на консултантския съвет Хенри създава Съда на звездната камара, целейки по този начин да усили кралското участие в гражданските и криминалните случаи. Като алтернатива на данъците, налагани от Парламента, той налага заеми и субсидии на благородниците. Недоверието на Хенри към благородниците идва от опита му от Войната на розите. Умението му да заобикаля решенията на Парламента (а по този начин и благородниците) играе решаваща роля при възвръщането мощта на правителството.

Външна политикаРедактиране

 
Розата на Тюдорите: комбинация от червената роза на Ланкастър и бялата роза на Йорк

Политическата проницателност на Хенри е очевидна в действията му във външната политика. Той се съюзява с Испания за сметка на Франция, уреждайки брака на наследника си Уелския принц Артър с дъщерята на испанските монарси Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска – Катерина Арагонска. Артър умира след няколко месеца и Хенри осигурява папско разрешение Катерина да се омъжи за втория му син, брата на Артър – принц Хенри (бъдещият Хенри VIII). Бракът на дъщерята Маргарет с шотландския крал Джеймс IV свързва кралските династии Тюдор и Стюарт, като по този начин Стюартите наследяват Тюдорите след изчезването на Тюдорската династия.

Хенри насърчава търговията и субсидира корабостроенето. Сключва изгодни търговски споразумения и по този начин увеличава богатството на короната и нацията.

Вътрешна политикаРедактиране

Хенри не поддържа връзка с обикновените хора. Той използва благородниците като средство да преобрази средновековното кралско правителство, като по този начин го превърне в ефикасен инструмент за провеждане на кралската политика. Правото и търговията заместват феодалното задължение от Средновековието.

Хенри умира през 1509 г. след 24 години царуване.

ДецаРедактиране

Ричард III крал на Англия (22 август 1485 – 21 април 1509) Хенри VIII