Отваря главното меню

Херман Щаудингер (на немски: Hermann Staudinger) е германски химик, носител на Нобелова награда за химия за 1953 година „за изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“, член на Баварската академия на науките (1949).

Херман Щаудингер
Hermann Staudinger
германски химик

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област химия
Образование Мартин Лутер Университет Хале-Витенберг;
Дармщатски университет;
Мюнхенски университет
Работил в Технически университет, Цюрих
Известен с Изследвания по макромолекуларна химия
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1953)
Семейство
Баща Франц Щаудингер (1849 – 1921)
Майка Аугусте Щаудингер
Съпруга Магда Щаудингер (ж. 1927 – 1965)
Херман Щаудингер в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 23 март 1881 година във Вормс, Германия, в семейството на гимназиалният професор, политик и евангелистки пастор Франц Щаудингер (1849 – 1921) и съпругата му Аугусте Щаудингер (по баща Венк).

През 1899 г. Щаудингер започва да следва химия в Хале (Саале), Дармщат и Мюнхен. След 1907 г. той е извънреден професор в института по органична химия в Карлсруе, а от 1912 е професор в Техническия университет на Цюрих, където започва изследванията си по целулоза и каучук.

През 1926 г. става професор в Института по органична химия на Университета във Фрайбург, където започва успешните си изследвания по макромолекуларна химия, който от 1962 г. носи името „Hermann-Staudinger-Haus“.

Женен е за латвийската биоложка и ботаничка Магда Щаудингер.

Умира на 8 септември 1965 година във Фрайбург в Брайсгау на 84-годишна възраст.

Научна дейностРедактиране

Щаудингер е един от основоположниците на химията на високомолекулните съединения. През 1910 г. предлага нов метод за синтез на изопрен, който е основна съставна част на естествения каучук.

През 1922 г. доказва, че молекулата на естествения каучук е съставена от верига от изопренови единици, свързани помежду си с ковалентни връзки, и съдържа хиляди атоми. На основата на неговата теория са разработени методи за изследване на макромолекулите и е осъществен синтезът на много от тях. За откритията му през 1953 получава Нобеловата награда за химия.

ПроизведенияРедактиране

  • Arbeitserinnerungen. Hüthig Verlag, Heidelberg 1961.
  • Thesen zur Größe und Struktur der Makromoleküle. Ursachen und Hintergründe eines akademischen Disputes. Verlag Chemie, Weinheim 1980, ISBN 3-527-25838-8 (заедно с Херман Франц Марк и Курт Хайнрих Майер)
  • Die Ketene, Verlag Enke, Stuttgart 1912
  • Anleitung zur qualitativen organischen Analyse, Verlag Springer, Berlin 1923
  • Tabellen zu den Vorlesungen der allgemeinen und anorganischen Chemie, Verlag Braun, Karlsruhe 1927
  • Die hochmolekularen Verbindungen, Kautschuk und Cellulose, Verlag Springer, Berlin 1932
  • Organische Kolloidchemie, Verlag Vieweg, Braunschweig 1940
  • Fortschritte der Chemie, Physik und Technik der makromolekularen Stoffe, (заедно с проф. Фивег и проф. Рьорс), Verlag Lehmann, München 1939
  • Vom Aufstand der technischen Sklaven, Verlag Chamier, Essen-Freiburg 1947
  • Die makromolekulare Chemie und ihre Bedeutung in der Protoplasmaforschung, Springer Verlag, Wien 1954

ИзточнициРедактиране

  • Elfriede Husemann, Staudinger-Festband. Hüthig Verlag, Heidelberg 1956.
  • Magda Staudinger, Das wissenschaftliche Werk Hermann Staudingers. Gesammelte Arbeiten nach Sachgebeten geordnet. Hüting & Wepf, Basel 1969.
  • Claus Priesner, Hermann Staudinger und die makromolekulare Chemie in Freiburg, in: Chemie in unserer Zeit 21, 1987, S. 151 – 160
  • Adolf Steinhofer, Hermann Staudinger, Chemie in unserer Zeit, S. 122 – 126 (1965)
  • Paul Walden, Geschichte der organischen Chemie seit 1880, Springer Verlag, Berlin 1972, ISBN 3-540-05267-4

Външни препраткиРедактиране