Хермина фон Ройс (на немски: Hermine, Prinzessin Reuß ältere Linie, * 17 декември 1887, Грайц, † 7 август 1947, Франкфурт на Одер) е като вдовица принцеса фон Шьонайх-Каролат (Prinzessin von Schoenaich-Carolath) втората съпруга на последния германски кайзер Вилхелм II в заточение в Доорн в Нидерландия.

Хермина Ройс
Hermine Prinzessin Reuß zu Greiz
германска принцеса
Hermine of Reuss.jpg
Родена
Починала
Погребана Храм на антиките (Потсдам), Потсдам, Германия
Семейство
Баща Хайнрих XXII (Ройс стара линия)
Майка Ида фон Шаумбург-Липе
Братя/сестри Хайнрих XXIV (Ройс-Грайц)
Каролина Ройс
Съпруг Вилхелм II (5 ноември 1922 – 1941)
Йохан Георг фон Шьонайх-Каролат (7 януари 1907)
Хермина Ройс в Общомедия

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Тя е четвъртата дъщеря на княз Хайнрих XXII от Ройс стара линия (1846 – 1902), и на княгиня Ида (1852 – 1891), родена принцеса цу Шаумбург-Липе, дъщеря на княз Адолф I Георг цу Шаумбург-Липе.

Принцеса фон Шьонайх-КаролатРедактиране

 
Хермина и Вилхелм II в Дом Доорн (1933)

Принцеса Хермина Ройс се омъжва на 7 януари 1907 г. за принц Йохан Георг фон Шьонайх-Каролат (1873 – 1920) в Силезия. С него тя има пет деца. Йохан Георг умира през 1920 г. от туберкулоза.

„Кайзерин“ ХерминаРедактиране

На 5 ноември 1922 г. вдовицата Хермина се омъжва за вдовеца бившия германски кайзер Вилхелм II (1859 – 1941).

През 1931 и 1932 г. Херман Гьоринг ги посещава два пъти в Доорн и се ангажира да въведе отново монархията. Тя поздравява идването на власт на Хитлер.

След смъртта на Вилхелм II през 1941 г. Хермина се връща обратно в двореца си в Забор (в днешна Полша), бяга през 1945 г. след края на войната при сестра си Ида (1891 – 1977) в Росла в Харц. След нейното арестуване от съветските окупатори тя живее под наблюдение във Франкфурт на Одер.

СмъртРедактиране

Тя умира от сърце през 1947 г. и е погребана в стария храм в парка Сансуси в Потсдам. Нейното желание да бъде погребана в саркофаг до кайзер Вилхелм II в мавзолея в Доорн не се изпълнява.

ИзточнициРедактиране

  • Reinhold Schneider: Wille zur Haltung. In: Martin Kohlrausch (Hrsg.): Samt und Stahl. Kaiser Wilhelm II. im Urteil seiner Zeitgenossen. Landtverlag, Berlin 2006, ISBN 3-938844-05-1, S. 390.
  • Website des Hauses Hohenzollern Архив на оригинала от 2011-01-05 в Wayback Machine., Karin Feuerstein-Praßer: „Die deutschen Kaiserinnen“, S. 259,
  • Hermine Prinzessin von Preußen: „Der Kaiser und ich“. Mein Leben mit Kaiser Wilhelm II. im Exil. Herausgegeben, aus dem Niederländ. übersetzt und kommentiert von Jens-Uwe Brinkmann. MatrixMedia-Verlag, Göttingen 2008, ISBN 978-3-932313-26-4.
  • Friedrich Wilhelm Prinz von Preußen (1939): Das Haus Hohenzollern 1918 – 1945. Langen u. a., München u. a. 1985, ISBN 3-7844-2077-X.
  • Friedhild den Toom, Sven Michael Klein: Hermine. Die zweite Gemahlin von Wilhelm II. (= Verein für Greizer Geschichte e.V. Vereinsmitteilungen 15, ZDB 2088917 – 3). Verein für Greizer Geschichte e.V. u. a., Greiz 2007.
  • Louis Ferdinand Freiherr von Massenbach: Die Hohenzollern einst und jetzt. Die königliche Linie in Brandenburg-Preußen. Die fürstliche Linie in Hohenzollern. 21. überarbeitete Auflage. Verlag Tradition und Leben, Bonn 2009, ISBN 978-3-9800373-0-3.

Външни препраткиРедактиране