Отваря главното меню
Хетероциклени съединения пренасочва насам. За други значения вижте Хетероциклени съединения (пояснение).

Пиридин, хетероциклично съединение
Циклооктасяра, хомоциклично съединение

Хетероциклични (хетероциклени) съединения са циклични съединения с поне два различни атома участващи в изграждането на пръстенната система.[1] Те са противоположни на хомоцикличните съединения (карбоциклични съединения), които притежават атоми само на един химичен елемент.

Въпреки, че хетероцикличните съединения могат да са неорганични, повечето съдържат поне един въглероден атом и един или повече атоми на елемент различен от въглерода в своята пръстенна структура, като най-често това са азот, кислород или сяра. [2] Откакто в органичната химия е възприето, че невъглеродните атоми заместват въглеродните, те започват да се наричат хетероатоми (означващо "различни от въглерод и водород"). Въпреки това пръстен съставен само от хетероатоми също е хомоцикличен. IUPAC препоръчва номенклатурата на Ханч-Видман за наименуването на хетероцикличните съединения.

Хетероцикличната химия е клона на химията отнасящ се до синтеза, свойствата и приложенията на хетероцикличните съединения.

История на хетероцикличната химияРедактиране

Нейното развитие започва в началото на XIX век, едновременно с развитието на органичната химия. Някои по-важни открития:[3] 1818 – Брунатели изолира алоксан от пикочна киселина, 1832 – Дьоберайнер произвежда фурфурал, като обработва скорбяла със сярна киселина, 1834 – Рунге получава пирол чрез суха дестилация на кости, 1906 – Фридландер синтезира индиго, 1936 – Трайбс изолира хлорофилни производни от суров петрол, обяснявайки биологичния му произход.

Класификация според електронната структураРедактиране

Хетероцикличните съединения лесно могат да бъдат класифицирани според електронната им структура. Наситените хетероцикли се държат подобно на ациклени производни. По този начин пиперидинът и тетрахидрофуранът представляват конвенционални амин и етер с модифицирани стерични вериги. По тази причина хетероцикличната химия се съсредоточава по-точно върху ненаситените производни, като преобладава изучаването и употребата на пет- и шестатомни пръстени (пиридин, пирол, тиофен и фуран). Друг голям клас хетероцикли са такива, включващи кондензирано бензеново ядро, които за пиридин, пирол, тиофен и фуран респективно са хинолин, индол, бензотиофен и бензофуран. Кондензирането на две бензенови ядра към хетероцикъла дава началото на трети клас съединения, съответно акридин, карбазол, дибензотиофен и дибензофуран. Ненаситените пръстени могат да се класифицират според участието на хетероатом в π-електронната системата.

Кондензирани ядраРедактиране

Хетероцикличните пръстенни системи формално се получават при кондензирането (слепването) с други пръстенни системи, били те хомоциклични или хетероциклични, притежават разнообразие от тривиални или систематични наименования. Например пирол с кондензирано бензеново ядро се нарича индол или изоиндол в зависимост от ориентацията. Пиридиновите аналози са хинолин и изохинолин. За азепина, съответно бензазепин, като тука предпочетена е представката бенз(о)- . По подобен начин съединенията с две бензенови ядра скрепени за централен хетероцикъл са карбазол, акридин и дибензоазепин.

Класификация на хетероцикличните съединеия
Наситени Ненаситени
Хетероатом Азот Кислород Сяра Азот Кислород Сяра
Триатомен пръстен
Име Азиридин (азиран) Оксиран Тийран Азирин Оксирен Тийрен
Структура            
Четириатомен пръстен
Име Азетидин (азетан) Оксетан Тиетан Азет Оксет Тиет
Структура            
Петатомен пръстен
Име Пиролидин (пиролан) Тетрахидрофуран Тетрахидротиофен (оксан) Пирол Фуран Тиофен
Структура            
Шестатомен пръстен
Име Пиперидин (азоциклохексан) Тетрахидропиран Тиан Пиридин Пиран Тиопиран
Структура            
Седематомен пръстен
Име Азепан Оксепан Тиепан Азепин Оксепин Тиепин
Структура            
Осематомен пръстен
Име Азокан Оксокан Тиокан Азоцин Оксоцин Тиоцин
Структура            
Деветатомен пръстен
Име Азонан Оксонан Тионан Азонин Оксонин Тионин
Структура            
Десетатомен пръстен
Име Азекан Оксекан Тиекан Азецин Оксецин Тиецин
Структура            

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. IUPAC Gold Book heterocyclic compounds
  2. Eicher, T.; Hauptmann, S.. The Chemistry of Heterocycles: Structure, Reactions, Syntheses, and Applications. Wiley-VCH, 2nd ed. 2003. ISBN 3527307206.
  3. E. Campaigne "Adrien Albert and the Rationalization of Heterocyclic Chemistry" J. Chemical Education 1986, Volume 6, 860. doi:10.1021/ed063p860
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Heterocyclic compound“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.