Хипстър (на английски: hipster) е термин, който дефинира съвременното схващане за субкултура, съставена от индивиди със средна възраст от 18 до 45 години, които често принадлежат към средната класа, различават се с независим начин на мислене, антиконформисти по поведение, деятели на контракултурата, почитатели на съвременното изкуство, почитатели на локалната инди рок музика.

Man in front of former Mass Ave surface station, October 2010.jpg

ПроизходРедактиране

Наименованието хипстър се въвежда с развитието на джаза от 1940-те, за да индикира нарастващата сцена и нарече почитателите на музикалния жанр по този начин. За първи път думата хипстър е употребена в кратък справочник „For Characters Who Don't Dig Jive Talk“, който бива включен в албума 'Boogie Woogie In Blue' на Хари Гибсън от 1944 г. Текстът, посветен на хипстърите, ги описва като хора, които харесват джаза.[1]

През 1940 г. Джак Керуак описва хипстърите в романа си „По пътя“ като авантюристи, които прекосяват Америка на стоп, като използва термина битници. Въпреки предходните етикети, поставени от Керуак и Хари Гибсън, Норман Мейлър дава най-изчерпателното определение на движението в есето си „The White Negro“[2] – американски екзистенциалисти, които предпочитат да скъсат с обществото, за да изживеят императивите на собствената си същност.[1]

Съвременно схващанеРедактиране

 
Хипстър стил

Музикално влияниеРедактиране

Днес популярната в Европа и Америка хипстър дефиниция е променила нюансите си. Субкултурните представители слушат предимно инди рок – жанр музика, който по своето естество вписва в себе си пост-пънк звучене, ню уейв, фолк, psychedelic, бритпоп и експериментален рок. Инди музикантите се отличават по това, че отказват да записват с четирите гигантски музикални компании (Sony BMG, Warner Music Group, EMI, Universal). Като алтернатива, бандите създават собствени локални лейбъли, като залагат на гаражното и експериментално звучене. По този начин музикантите насърчават творческите си възможности, противопоставяйки се на тенденциозното и комерсиално звучене на останалите рок звезди.

Социално поведениеРедактиране

Подобно на инди рок музикантите, хипстърите отричат масовото консуматорско общество чрез начина си на обличане. Те предпочитат vintage бутиците и дрехите втора употреба. За предпочитане са тесните унисекс дънки, old school кецовете All Stars, големите очила с плътни рамки и каскетите. Популярни остават асиметричните прически, като преобладаващи са буклите и къдриците. По своето естество хипстърите са несравними лидери в последните културни, модни и музикални тенденции.[3]

Противно на общественото схващане, хипстърите държат на качественото и престижно образование. Масата от тях посещава курсове по визуални изкуства, мода, комуникации или други специалности и науки, които предполагат творчески начин на мислене.[4][5][6][7]

Хипстърите изпъкват с развитото си толерантно светоусещане като отричат расизма. Неслучайно в рамките на хипстър-културата се наблюдават най-голям брой смесени бракове.[4][5][6][7]

Критици и анализатори на движението описват хипстърите като поддръжници на постмодернизма и сюрреализма. Те твърдят, че се превръщат в съвременни концептуалисти, които не се страхуват да бъдат себе си.[4][5][6][7]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране