Хонгха́ (китайски традиционен: 紅河, опростен: 红河, пинин: Hóng Hé; на виетнамски: Sông Hồng), (в Китай Лишехъ и Юандзян, във Виетнам – Хонгха, Сонгкой, позната също като Червена река), е река в Южен Китай, провинция Юннан и Северен Виетнам, вливаща се в Тонкинския залив на Южнокитайско море. Дължина 1149 km( по други данни 1183 km), площ на водосборния басейн 143 700 km² (по други данни 158 000 km²). Според някои учени, разломът на река Хонгха е способствал за създаването на Южнокитайско море преди около 37 милиона години.

Хонгха
紅河
Sông Hồng
Gejiu - Red River Valley - P1370880.JPG
Redriverasiamap.png
Водосборният басейн на река Хонгха.
Общи сведения
Местоположение  Китай
 Виетнам
Дължина 1149 km
Водосб. басейн 143 700 km²
Отток 2640 m³/s
Начало
Място Юннанска планинска земя, Юннан, Китай
Координати 25°31′33.6″ с. ш. 100°09′28.08″ и. д. / 25.526° с. ш. 100.1578° и. д.
Надм. височина 2296 m
Устие
Място Южнокитайско море
Координати 20°14′43.08″ с. ш. 106°35′20.04″ и. д. / 20.2453° с. ш. 106.5889° и. д.
Надм. височина 0 m
Хонгха в Общомедия
Червено-кафявата тинеста вода на реката ѝ придава името. Изглед от Ханой.

Географско описаниеРедактиране

Река Хонгха води началото си на 2296 m н.в. под името Лишехъ, от Юннанската планинска земя, в китайската провинция Юннан, на около 10 km южно от езерото Ерхай. По цялото си протежение тече на югоизток, преминавайки през районите на етническата група дайци, преди да напусне Китай. В горното и средното си течение протича под името Юандзян по дъното на дълбока долина, като течението ѝ е съпроводено от бързеи и прагове. На протежение около 50 km образува част от границата между Китай и Виетнам и в района на китайския град Хекоу напуска Китай и навлиза във Виетнам (провинция Лао Кай). След това продължава в югоизточна посока през Северозападен Виетнам и в района на град Йенбай напуска планините планините и навлиза в равната и плоска Северовиетнамска приморска низина. В района на град Виетчи (провинция Фу Тхо) Хонгха се разделя на ръкави и образува обширната делта Донг Банг Сонг Хонг (Бакбо, с площ около 15 000 km²), чрез която се влива в Тонкинския залив на Южнокитайско море. Основният ръкав от делтата на Хонгха преминава през столицата Ханой.[1]

Основни притоци: леви – Нанцихе, Ло, Кау, Лукнган; десни – Ни, Хут, Тхис, Лао, Муа, Да (най-голям приток).[1]

Подхранването на Хонгха е предимно дъждовно и ясно изразено пълноводие през лятото по време на летния мусон. Среден годишен отток 2640 m³/s, минимален 700 m³/s, максимален – 9500 m³/s.[2] По време на пълноводие нивото на водата се покачва с 10 – 12 m, поради което коритото ѝ и нейните ръкави в делтата са оградени с големи преградни диги за защита от наводнения. Червено-кафявата тинеста вода на реката е причината хората да я нарекат Червена река. Тя е печално известна с бурните си наводнения и големите си сезонни колебания на водния обем. Делтата е голям селскостопански район, в който се добива голямо количество ориз.[1]

ТранспортРедактиране

През 19 век Хонгха е изгоден търговски път към Китай. Френските изследователи от края на 19 век пътуват нагоре по течението до Манхао в Южен Юннан и после по суша до Кунмин.[3]

Червената река остава основен път между Френски Индокитай и Юннан до отварянето на железопътната линия Кунмин – Хайфонг през 1910 г. Въпреки че френските параходи достигат чак до Лао Кай през дъждовния сезон,[4] през сухия сезон (ноември – април) параходите не могат да стигнат по-далеч от Йен Бай. Затова, през този период от годината, стоките се пренасят от по-малки плавателни съдове като джонки.[5]

Благодарение на реката, Хайфонг в началото на 20 век е най-достъпното морско пристанище за Кунмин. Въпреки това, времето за пътуване между Хай Фонг и Кумин е считано, че отнема около 28 дни и включва 16 дни плаване с параход и по-малък плавателен съд до Манхао плюс 12 дни по суша до Кунмин.[5]

Манхао е бил център за навигацията за малките плавателни съдове. Продукти от Юннан, като калай, са били донасяни в Манхао чрез мулета, където се товарели на лодки, преди да бъдат изпратени надолу по течението.[4]

В участъка между Манхао и Лао Кай, където течението може да е доста бързо, пътуването нагоре по течението с малка лодка може да е много по-трудно, отколкото надолу по течението. Според някои доклади, спускането от Манхао до Лаи Кай е възможно за около 10 часа, докато плаването в обратна посока може да отнеме 10 дни или повече.[4]

Стопанско значениеРедактиране

Реката широко се използва за напояване на оризови поля. Във Виетнам е развито речното плаване, а до Ханой, на 175 km от устието, стигат и морски съдове.

В Юннан, Китай на Червената река са построени водноелектрически централи, в частност ВЕЦ Нанша и ВЕЦ Мадушан.[6]

Още язовирни стени са разположени на притоците на реката, както в Китай, така и във Виетнам.[6] Една от първите язовирни стени е Тхакба във Виетнам, построена през 1972 г. и образуваща езерото Тхакба.[7]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Хонгха, т. 28, стр. 353
  2. Red River | river, Asia
  3. Bulletin of the Geographical Society of Philadelphia. Т. 9 – 10. Geographical Society, 1912. с. 18 – 20.
  4. а б в Little, Archibald John. Across Yunnan & Tonking by Archibald Little: Part I. Between Two Capitals. Part II. Yunnanfu to the Coast. 1906. с. 26.
  5. а б Whates, H.. The Politician's Handbook. Vacher & Sons, 1901. с. 146.
  6. а б Commissioned, Under Construction and Planned Dams in April 2016 (WLE Greater Mekong)
  7. Xi Xi Lua, Chantha Oeurng, Thi Phuong Quynh Le, Duong Thi Thuy, Sediment budget as affected by construction of a sequence of dams in the lower Red River, Viet Nam, Geomorphology т. 248, 1 ноември 2015, с. 125 – 133