Отваря главното меню

Хорезъмска област (на узбекски: Xorazm viloyati) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 6 300 km² (11-то място по големина в Узбекистан, 1,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 835 600 души[1] (11-то място по население в Узбекистан, 5,48% от нейното население). Административен център град Ургенч. Разстояние от Ташкент до Ургенч 1119 km.

Хорезъмска област
Xorazm viloyati
UZ-Xorazm.PNG
Страна Флаг на Узбекистан Узбекистан
Адм. център Ургенч
Площ 6 300 km²
Население (2019) 1 835 600 души
291 души/km²
Райони (тумани) 10 + 2
Губернатор Фархад Ерманов
Хорезъмска област в Общомедия

Историческа справкаРедактиране

Най-старият град в Хорезъмска област е Хива, като първите официални исторически сведения за него са от 17-ти век. Останалите два града в областта са признати за такива по време на съветската власт: Ургенч (1929 г.), Дружба (1974 г., от 1998 г. Питнак). Хорезъмска област е образувана на 15 януари 1938 г.

Географска характеристикаРедактиране

Хорезъмска област е разположена в западната част на Узбекистан. На юг и запад граничи с Туркменистан, на североизток – с Каракалпакската автономна република и на югоизток – с Бухарска област. В тези си граници заема площ от 6 300 km² (11-то място по големина в Узбекистан, 1,41% от нейната площ). Дължина от северозапад на югоизток 230 km, ширина от североизток на югозапад 60 km.[2]

Релефът на Хорезъмска област е равнинен с максимална височина до 170 m в крайната ѝ югоизточна част, като обхваща част от древната делта на река Амударя. На запад и югозапад на територията ѝ попадат части от пустинята Каракум, а на югоизток – от пустинята Къзълкум.[2]

Климатът е рязко континентален с умерено студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -5°С, а средна юлска 27,3°С. Годишната сума на валежите е 80 – 90 mm, които падат предимно през март и април. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е около 240 денонощия.[2]

През цялата област от югоизток на северозапад протича част от долното течение на река Амударя, която в този участък има широка заливна тераса и ниски брегове, често заливани по време на пълноводие. За предотвратяването на наводненията са изградени големи защитни диги. Водите на реката масово се използват за напояване. В южната част на областта има множество малки и временни солени езера, блата и солончаци, образуващи се в резултата от запълването им с излишна вода от напоителните канали през лятото или високи подпочвени води през пролетта.[2]

Голяма част от територията на областта е заета от плодородни почви. Естествената растителност се е съхранила тук-таме по заливната тераса на Амударя (основно топола) и в пустинните райони (саксаул, твърдолистни и безлистни храсти).[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Хорезъмска област област е наброявало 1 835 600 души (5,48% от населението на Узбекистан). Гъстота 291,37 души/km². Градско население 21,9%. Узбеките съставлават 97%, а останалите 3% са туркмени, казахи, каракалпаки, перси, руснаци и др.[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Хорезъмска област се дели на 10 административни района (тумани), 3 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 58 селища от градски тип[3].

 
Административно-териториално деление на Хорезъмска област

Административни райони (тумани)Редактиране

  1. Багатски район – административен център сгт Багат, селища от градски тип 4 + 1 броя: Багатьоп, Бойказак, Чигатай, Янгикадам
  2. Гурленски район – административен център сгт Гурлен, селища от градски тип 8 + 1 броя: Бузкалъа, Дусимбай, Йормиш, Каргалар, Марказий Гулистан, Нукусьоп, Тахтакупър, Чакалар
  3. Ханкински район – административен център сгт Ханка, селища от градски тип 4 + 1 броя: Бирлашган, Истиклол, Йошкуч, Мадавийор
  4. Хазараспски район – административен център сгт Хазарасп, 1 град: Питнак; селища от градски тип 3 + 1 брой: Айокавва, Акьоп, Мангитлар
  5. Хивински район – административен център гр. Хива, селища от градски тип 8 броя: Гуланбаг, Кишлак-Кишлак, Парчанхас, Сувитлийоп, Тозабаг, Уста Хужамад, Шурсалъа, Юкориком
  6. Кошкупърски район – административен център сгт Кошкупър, селища от градски тип 5 + 1 брой: Караман, Урта кишлак, Хонабад, Шерабад, Шихмашхад
  7. Шаватски район – административен център сгт Шават, селища от градски тип 6 + 1 брой: Буйрачи, Ипакчи, Кангли, Каткалъа, Монак, Чигатай
  8. Ургенчки район – административен център кишлак Караул, селища от градски тип 5 броя: Акалтин, Гардонлар, Купалик, Чалъш, Чондир
  9. Янгиаръкски район – административен център сгт Янгиарък, селища от градски тип 5 + 1 броя: Гуланбаг, Кушлок, Машиначилик, Собурзан, Сувган
  10. Янгибазарски район – административен център сгт Янгибазар, селища от градски тип 2 + 1 броя: Мангитлар, Янгийоп

ГрадовеРедактиране

Градове с областно значениеРедактиране

Град с районно значениеРедактиране

ИзточнициРедактиране