Отваря главното меню

Хоригос или Хорево (на гръцки: Χορηγός; до 1927 година: Χορεβόν, Хоревон[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Хоригос има население от 153 души (2001).

Хоригос
Χορηγός
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Горуша
Географска област Населица
Надм. височина 632 m
Население (2001) 153 души
Пощенски код 50001
Телефонен код +30 24680

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на около 6 километра северозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В османските данъчни регистри от средата на XV век Хорово е споменато с 13 глави на семейства и двама неженени: Папа Михал, Коста, Яно, Тодор, Велче, Михал, Яно, Никола, Тодор, Добри, Яне, Гонча и Димо, и една вдовица Домника. Общият приход за империята от селото е 961 акчета[2].

В 1873 година селяни от района на Хрупища закупуват земя от Назли бей и основават селото на сегашното му място.[3]

В края на ХІХ век Хорево е гръцко село в Населишката каза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Хорево живеят 120 гърци християни.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Χορεβόν живеят 150 гърци християни.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Хорево остава в Гърция.

През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Хоривон (Χοριβόν) са регистрирани 300 жители.[6]

В 1922 година е построена църквата „Света Богородица“, обновена в 2003 година. В 1918 година е изграден параклисът „Животворящ източник“.[7] В 1927 година името на селото е сменено на Хоригос.

В селото днес има етнографски музей.[8] Едната църква е посветена на Светите Архангели,[9] а другата на Свети Атанасий.[3]

Преброявания
  • 1913 – 300 жители
  • 1981 – 145 жители
  • 1991 – 144 жители
  • 2001 – 153 жители

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Χορεβόν -- Χορηγός
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 109
  3. а б Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία
  7. [www.tovoion.com/news/%CE%B9%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%AF-%CE%BD%CE%B1%CE%BF%CE%AF-%CE%B5%CE%BE%CF%89%CE%BA%CE%BB%CE%AE%CF%83%CE%B9%CE%B1-%CF%84%CE%B7%CF%82-%CE%B6%CF%89%CE%BF%CE%B4%CF%8C%CF%87%CE%BF%CF%85-%CF%80%CE%B7%CE%B3%CE%AE%CF%82-%CF%83%CF%84%CE%B7%CE%BD-%CF%80%CE%B51/  Ιεροί Ναοί- Εξωκλήσια της Ζωοδόχου Πηγής στην Περιοχή του Βοΐου]. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.
  8. Официален сайт на бившия дем Неаполи
  9. Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο. // Το Βόιον. Посетен на 5 януари 2015.