Хосе́ Мари́я Баке́ро Ескуде́ро (на испански: José María Bakero Escudero), по-популярен като Хосе Мари Бакеро или просто Бакеро е бивш испански футболист, играл като атакуващ полузащитник, и настоящ треньор по футбол. С испанския национален отбор участва на две световни и едно европейско първенство.

Хосе Мари Бакеро
Лична информация
Роден
José María Bakero Escudero
11 февруари 1963 (60 г.)
Ръст172 см
ПостАтакуващ полузащитник
Юношески отбори
Реал Сосиедад
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980–1988
1988–1996
1997
Общо:
Реал Сосиедад
Барселона
Веракрус
223
260
17
500
(67)
(72)
(3)
(142)
Национален отбор
1987–1994 Испания30(7)
Треньор
1999
2005
2006
2009–2010
2010–2012
2013
2023
Пуебла
Малага Б
Реал Сосиедад
Полония Варшава
Лех Познан
Клуб Хуан Аурих
Славия (София)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Хосе Мари Бакеро в Общомедия

В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф [1] с който печели четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, две купи на Краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, една Суперкупа на УЕФА и две купи на носителите на национални купи.

През 17-годишната си професионална кариера изиграва 483 срещи в испанската Ла Лига, в които отбелязва 139 гола и печели общо 18 титли. През 2000 г. започва треньорска кариера.

Състезателна кариера редактиране

Реал Сосиедад редактиране

Хосе Мари Бакеро започва да тренира футбол в Реал Сосиедад. На 6 септември 1980 г., когато е само на 17 години прави своя дебют за първия състав при загубата с 2:3 от Валенсия. Завършва дебютният си сезон с цели 27 мача и спечелена шампионска титла на Испания. През следващия сезон отново става шампион и печели суперкупата на Испания.

В продължение на осем години (между 1980 и 1988 г.) Бакеро е част от легендарния отбор на Реал Сосиедад който печели последователно две шампионски титли, една купа и една суперкупа на Испания, а съотборници са му Хесус Мари Самора, Чики Бегиристайн, Лопес Уфарте, Лопес Рекарте и един от най-добрите вратари на Испания за всички времена - Луис Арконада.[2]

В последния си сезон с екипа на клуба Хосе Мари Бакеро отбелязва 17 гола в Примера дивисион и става трети голмайстор на Трофей Пичичи за сезон 1987-88 след Уго Санчес и Рубен Соса, а след него остават нападатели като Хулио Салинас и Гари Линекер.

Барселона редактиране

През лятото на 1988 г. заедно със своите съотборници Чики Бегиристайн и Лопес Рекарте преминават във водения от тандема Йохан Кройф / Карлос Рексач отбор на Барселона за да се превърнат в част от т.нар. „Дрийм тийм“ на клуба.[3] С отбора на Барселона постигна най-добрите успехи в своята кариера. Играе пет европейски финала, печели четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, две купи на Краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, една Суперкупа на УЕФА и две купи на носителите на национални купи.

Национален отбор редактиране

Бакеро записва общо 30 мача за Испания в които отбелязва 7 гола. Дебютът му за националния отбор е на 14 октомври 1987 г. в квалификационен мач за европейско първенство срещу състава на Австрия. [4] Месец по-късно в мач от същите квалификации отбелязва хеттрик за победата с 5:0 срещу Албания.[5] Впоследствие играе на самото Евро 88, представлява нацията и на две световни първенства по футбол, през 1990 и 1994 г.

Треньорска кариера редактиране

 
Бакеро след мача Лех Познан - Ман. Сити, 4.11.2010 г.

След края на състезателната си дейност през 1997 г. Бакеро започва кариера като треньор, първоначално като асистент в треньорския щаб на Барселона. Бил е част от екипите на Лоренцо Сера Ферер и Луис ван Гаал. Първият му опит като старши треньор е през сезон 2004-05, когато води „Б“ отбора на Малага и го спасява от изпадане в по-долни дивизии. През август 2005 г. става спортно-технически директор на Реал Сосиедад, а през следващата година е негов старши треньор. Поради слаби резултати е уволнен от поста си на 26 октомври 2006 г. [6]

През сезон 2007–08 е асистент на Роналд Куман във Валенсия.[7]

През сезон 2009–10 поема закъсалия полски Полония Варшава, като го спасява от изпадане, но след края на сезона напуска поради конфликт с президента на клуба.[8]

През ноември 2010 г. е назначен за треньор на шампиона Лех Познан.[9] Отбора току-що е загубил третия квалификационен кръг на Шампионската лига и е уволнил треньора си. С Бакеро начело Лех преодолява плейофа и се класира за груповата фаза на Лига Европа. Завършва на второ място с 11 точки колкото имат и Манчестър Сити, но с по-лоша голова разлика и пред отбори като Ювентус и Ред Бул Залцбург. Отпада на 1/16 финалите от бъдещия финалист Спортинг Брага. Уволнен е на 25 февруари 2012 г. след загубата с 3:0 от Рух Хожов.

От началото на 2013 г. Бакеро поема перуанския Клуб Хуан Аурих.[10]

Успехи редактиране

Реал Сосиедад
Барселона

Семейство редактиране

Хосе Мари Бакеро има още 10 братя. По-големите Иняки, Сантяго и Хосе Хавиер също са футболисти, както и по-малките от него Йон и Изиар.[11] От тях само двама стигат до професионалния футбол. Със Сантяго Бакеро са съотборници в Сосиедад [12], а Йон Бакеро играе за Алмерия и „Б“ отбора на Барселона.[13] По-късно е негов асистент в полските Полония Варшава и Лех Познан.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране