ПФК Славия (София)
Славия е български професионален футболен клуб от град София, участник в Първа професионална футболна лига.
 ПФК Славия (София) |
|||
|---|---|---|---|
 Емблема на футболния клуб |
|||
| Прозвище | Бялата лавина, белите | ||
| Основан | 10 април 1913 г. (на 106 г.) | ||
| Стадион | „Славия“ | ||
| Капацитет | 25 556 | ||
| Собственик |
Младен Михалев |
||
| Президент |
Венцеслав Стефанов |
||
| Старши треньор |
 Златомир Загорчич |
||
| Първенство | Първа лига | ||
| 2018/19 | Първа лига, 8-мо | ||
| Спонсор | bet365 | ||
| Екипировка |
 Joma |
||
| Уебсайт | www.pfcslavia.com | ||
| Екипи и цветове | |||
|
|||
| ПФК Славия в Общомедия | |||
Клубът е създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са „Белите“ и „Бялата лавина“.
Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Участвал е 18 пъти в Европейските клубни турнири, като най-доброто му постижение е полуфинал в Купата на носителите на купи (КНК) през сезон 1966/67.
ИсторияРедактиране
На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора – Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага. За пръв председател бил избран Димитър Благоев-Пальо.
През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове в България, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.
През 1963 г. Славия дебютира в Европейските клубни турнири, а през 1967 г. става първият български отбор, достигнал до полуфинал в Купата на носителите на купи. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи Сити, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Глазгоу Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в Славия играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев и редица други.[1]
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).
През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.
НаименованияРедактиране
- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (1971 – 1999)
- Славия 1913 (от 1999)
ФактиРедактиране
- 11 август 1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
- 15 април 1915 г. – Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
- 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
- 1924 г. – Славия става първият футболен клуб в България, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
- 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
- 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първият български международен съдия по футбол.
- 12 март 1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
- 1967 г. – Славия става първият български футболен клуб, който се класира за полуфинал в европейски клубен турнир – КНК.
- 4 юни 1996 г. – След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
- 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД – София.
- 9 май 2018 г. – След рекордно 22-годишно прекъсване без трофей, „Славия“ печели Купата на България след победа срещу Левски (София) пред над 32 000 зрители.
- 17 март 2019 г. – Славия изиграва първия домакински мач на осветление на стадион Славия в историята си, след поставянето му в края на 2018 г.
УспехиРедактиране
Вицешампион (10 пъти) – 1926 – титлата е присъдена служебно на Владислав (Варна), 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.
Бронзов медалист (12 пъти) – 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1992 и 1997 г.
Носител на Националната купа (8 пъти) – 1952, 1962/63, 1963/64, 1965/66, 1974/75, 1979/80, 1995/96, 2017/18 г.
Финалист (3 пъти) – 1954, 1972 и 2010/11 г.
- Финалист (1 път) – 2018 г.
Носител (1 път) – 1977 г.
- Шампион на столицата
- в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното.
- Носител на Купа „Сали Мугабе“
(1 път) – 1993 г., побеждавайки „Таганда“, „Хайлендърс“ и националният отбор на Зимбабве.
- Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК – през 1967 г. – губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
- Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
Носител на супер купа на България 2018
Участия в Европейските клубни турнириРедактиране
.svg){kind=small}
Настоящ съставРедактиране
ИграчиРедактиране
Към 10 март 2019 г.
| Вратари | |
|---|---|
| 1 | Георги Петков 
|
| 12 |  Емануеле Джериа
|
| 13 | Георги Георгиев
|
| 32 |  Антонис Стериакис
|
| Защитници | |
|---|---|
| 4 | Петър Патев
|
| 6 | Давид Боло
|
| 15 | Емил Виячки
|
| 16 | Душан Лалатович
|
| 19 | Димитър Велковски
|
| 25 | Ертан Томбак
|
| 38 | Милен Гамаков
|
| 55 | Андреа Христов
|
| 83 | Христо Попадийн
|
| Халфове | |
|---|---|
| 5 | Николай Дюлгеров
|
| 8 | Славчо Шоколаров
|
| 10 | Янис Карабельов
|
| 11 | Радослав Кирилов
|
| 14 |  Дарко Тасевски
|
| 18 | Лука Шполярич
|
| 20 | Филип Кръстев
|
| 23 | Владислав Узунов
|
| 33 | Галин Иванов
|
| 35 | Георги Йомов
|
| 37 | Стефан Ашковски
|
| 73 | Венцислав Бенгюзов
|
| 75 | Алекс Боримиров
|
| 77 |  Дени Валентич-Бара
|
| Нападатели | |
|---|---|
| 9 | Цветелин Чунчуков
|
| 22 | Илиян Мицански
|
Технически щабРедактиране
| Име | Длъжност | |
|---|---|---|
| |
Златомир Загорчич | Старши треньор |
| |
Мартин Кушев | Помощник-треньор |
| |
Владимир Иванов | Помощник-треньор |
| |
Радостин Станев | Треньор на вратарите |
| |
д-р Любен Ангелов | Лекар |
| |
Николай Пенков | Рехабилитатор |
| |
Райко Иванов | Рехабилитатор |
| |
Венцислав Савов | Домакин |
Постижения на футболистиРедактиране
- За други футболисти, играли в клуба, виж Футболисти на Славия (София)
Рекордьори на клубаРедактиране
- Андрей Желязков – най-много мачове – 338
- Андрей Желязков – най-много отбелязани голове за Славия – 136
- Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов – с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
- Димитър Костов – с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
- Петър Александров – най-много отбелязани голове за един сезон – 33 (1986/87)
- Тодор Праматаров – най-много отбелязани голове за един мач – 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)
Прочути треньориРедактиране
- Димитър Байкушев – Мими (1911 – 1988)
- Атанас Ковачев
- Стоян Коцев – Кано
- Христо Младенов (1928 – 1996)
- Олег Базилевич
- Атанас Пържелов
- Добромир Ташков
- Иван Вуцов
Известни привърженициРедактиране
- Архимандрит Алексий Тасев, духовник
- Елена Бойчева – актриса
- Проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет
- Апостол Карамитев-актьор
- Чавдар Добрев, литературен критик и театровед
- Йордан Караджов, музикант, група „Сигнал“
- Славчо Николов, музикант, група Б.Т.Р.
- Лиляна Кисьова, оперетна актриса
- Васил Петров, певец
- Любен Чаталов, актьор
- Стойчо Мазгалов-актьор
- Лео Конфорти-актьор
- Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър
- Йордан Радичков, писател (1929 – 2004)
- Владимир Пенев, актьор
- Андрей Слабаков, актьор и режисьор
- Петър Слабаков, актьор
- Асен Кисимов, актьор и певец
- Захари Бахаров-актьор
- Любомир Тенев, театрален критик (1915 – 1993)
- Проф. Богдан Филов, археолог и политически деец
- Челкаш – писател-сатирик
- Стоян Дуков – аниматор
- Доньо Донев – режисьор-аниматор
- Ненчо Хранов, журналист
- Васил Цонев, писател (1925 – 2002)
- Васил Делов, журналист
- Алекси Сокачев, журналист
- Радослав Янкулов, журналист
- Борис Христов, оперен певец (1914 – 1993)
- Пейо Пеев, музикант от група „СПРИНТ“
- Генерал-лейтенант Бригадир Аспарухов, политик, бивш шеф на разузнаването
- Генерал-лейтенант Димитър Владимиров, бивш началник на НСО
- Албена Денкова и Максим Стависки, двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Асен Марков, председател на Българска федерация по картинг спорт
- Стефан Македонски, български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог
- Симон Спасов, бивш председател на Държавната Агенция за Младежта и Спорта
- Павел Вежинов, писател
- Росица Кирилова, певица
- Васил Найденов, певец
- Бойко Неделчев, певец
- Поли Паскова, певица
- Борислав Бориславов, археолог и общински съветник в София
- Стойко Дуков, кмет на район „Витоша“
- Иван Ласкин, актьор
- Иван Звездев, водещ на телевизионното кулинарно предаване „В кухнята на Звездев“
- Филип Филипов, певец
- Проф. д-р Александър Чирков – хирург
- Проф. Ради Радев, философ
- Проф. Димитър Радев, юрист, зам.декан на Юридическия факултет на УНСС
- Проф. Владимир Петров, юрист, изтъкнат специалист по вещно право
- Проф. Симеон Тасев, юрист, специалист по гражданско право
- проф. Петър-Емил Митев, социолог
- Пламен Сотиров, банкер, шеф на Райфайзенбанк
- Васил Филипов, бивш шеф на Булгаргаз
- Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието
- Дончо Конакчиев, бивш вицепремиер на България
- проф. дин Димитър Попов, историк-траколог
- Димитър Главчев-Председател на 44-то Народно събрание на Република България
- Богомил Райнов-писател
- проф. Иван Билярски-юрист
- проф. Васил Цанков-юрист
Химн на клубаРедактиране
Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.
Ний славни сме спортисти най-славният отбор, ний мощне сме слависти, борба е наш закон. Всесилни и корави са нашите дела, борбата ни прослави навредом по света. И химнът на победа в борбата ни крепи, с желаната победа в нас радостта кипи. От ден на ден здравеем ний с нашите игри, в борбата се гордеем, победа ни крепи.
СезониРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Преди 45 г. Славия играе първия европейски полуфинал в българския футбол pfcslavia.com 19 април 2012 г.