ПФК Славия (София)

Славия е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Александър Шаламанов“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно.

Славия (София)
Емблема на футболния клуб
Прозвище	„белите“ „бялата лавина“
Основан	10 април 1913 г. (1913-04-10)
Държава	България
Стадион	„Александър Шаламанов“
Капацитет	25 556
Собственик	Младен Михалев
Президент	Венцеслав Стефанов
Треньор	Златомир Загорчич
Първенство	Първа лига
2020/21	Първа лига, 11-то
Спонсор	bet365
Екипировка	Улшпорт
Уебсайт	www.pfcslavia.com
Екипи и цветове
Домакин Гост Трети екип
ПФК Славия в Общомедия

Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67. В класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика Славия заема 150 място.

История

Създаване и първи успехи

Протокол №1, с който се създава „Славия“

На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател е избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.

През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.

Полуфинал в КНК

През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.

ЖСК „Славия“ и вътрешни успехи

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.

През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.

Стоян Коцев – Кано извежда „Славия“ до дубъл

Ерата на Кано

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.

„Славия“ преди контрола с Лудогорец на 28 януари 2011 г.

8-а национална купа и отново в Европа

През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.

През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.

Настояще

Сезон 2019/20 е един от най-успешните в историята на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.

Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.

Наименования

• Славия (1913 – 1945)
• Славия-45 (1945 – 1946)
• Славия (1946 – 1949)
• Строител (1949 – 1950)
• Ударник (1951 – 1957)
• Славия (1957 – 1969)
• ЖСК Славия (1969 – 1971)
• Славия (от 1971 г.)

Успехи

Купата на България, спечелена през 2018 г.

Първа лига

• Шампион (7) – 1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943 и 1996

Купа на България

• Носител на купата (8) – 1952, 1962/63, 1963/64, 1965/66, 1974/75, 1979/80, 1995/96, 2017/18

Суперкупа на България

• Финалист – 2018

Балканска купа

• Носител на купата (2) – 1986 и 1988

Купа Интертото

• Носител на купата – 1977

Стадион

Стадион „Славия“

Стадион „Славия“ е клубният стадион на „Славия“. Намира се в квартал „Овча купел“ в столицата. Първоначално на 3 октомври 1923 г. с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник, където построява първия си стадион. Впоследствие през 40-те съоръжението е разрушено. На 12 март 1958 г. започва изграждането на сегашния спортен комплекс на „Славия“. На 17 март 2019 г. „Славия“ изиграва първия си мач на осветление на стадиона в мач срещу „Етър“, след като такова е поставено в края на 2018 г. поради изискванията към участниците в елитното първенство.

Стадионът разполага с 25 556 места и е един от най-големите в България. Размерите на игралното поле са 105 м на 68 м. Спортният комплекс включва още две тренировъчни игрища, мултифункционална зала и ледена пързалка за 2000 зрители.

От 2009 г. Младежкия национален отбор на България играе срещите си на него.

Последните 10 сезона

Сезон	Първенство	Място	М	П	Р	З	ГР	Т	Купа на България
2010/11	„А“ група	1							1/16-финал
2011/12	„А“ група	12							1/16-финал
2012/13	„А“ група	13							1/16-финал
2013/14	„А“ група	6							1/32-финал
2014/15	„А“ група	13							1/32-финал
2015/16	„А“ група	2							не участва
2016/17	Първа лига	10							1/32-финал
2017/18	Първа лига	1							1/8-финал
2018/19	Първа лига	3							1/16 финал
2019/20	Първа лига	11	29	6	8	15	26:50	26	1/4-финал

Участия в Европейските клубни турнири

Сезон	Турнир	Етап	Отбор	Домакин	Гост	Резултат
1963 – 64	КНК	1/16 финал	МТК (Будапеща)	1:1	0:1	1:2
1964 – 65	КНК	1/16 финал	Корк Селтик	1:1	2:0	3:1
	КНК	1/8 финал	Лозанспорт (Лозана)	1:0	1:2	2:2
1966 – 67	КНК	1/16 финал	Суонзи Таун	4:0	1:1	5:1
	КНК	1/8 финал	Расинг (Страсбург)	2:0	0:1	2:1
	КНК	1/4 финал	Сервет (Женева)	3:0	0:1	3:1
	КНК	полуфинал	Рейнджърс (Глазгоу)	0:1	0:1	0:2
1968 – 69	Купа на панаирните градове	предварителен кръг	Абърдийн	0:0	0:2	0:2
1969 – 70	Купа на панаирните градове	предварителен кръг	Валенсия	2:0	1:1	3:1
	Купа на панаирните градове	1/16 финал	Килмарнък	2:0	1:4	3:4
1970 – 71	Купа на панаирните градове	1/32 финал	Хайдук (Сплит)	1:0	0:3	1:3
1972 – 73	КНК	1/16 финал	Шалке 04 (Гелзенкирхен)	1:3	1:2	2:5
1973 – 74	УЕФА	1/16 финал	Динамо (Тбилиси)	2:0	1:4	3:4
1975 – 76	КНК	1/16 финал	Щурм (Грац)	1:0	1:3	2:3
1980 – 81	КНК	1/16 финал	Легия (Варшава)	3:1	0:1	3:2
	КНК	1/8 финал	Спарта (Прага)	3:0	0:2	3:2
	КНК	1/4 финал	Фейенорд (Ротердам)	3:2	0:4	3:6
1982 – 83	УЕФА	1/32 финал	Сараево	2:2	2:4	4:6
1988 – 89	УЕФА	1/32 финал	Партизан (Белград)	0:5	0:5	0:10
1990 – 91	УЕФА	1/32 финал	Омония (Никозия)	2:1	2:4	4:5
1991 – 92	УЕФА	1/32 финал	Осасуна (Памплона)	1:0	0:4	1:4
1995 – 96	УЕФА	1/32 финал	Олимпиакос (Пирея)	0:2	0:1	0:3
1996 – 97	УЕФА	предварителен кръг	Инкарас-Грифас (Каунас)	4:3	1:1	5:4
	УЕФА	1/32 финал	Тирол (Инсбрук)	1:1	1:4	2:5
2016 – 17	Лига Европа	предварителен кръг	Заглембе (Любин)	1:0	0:3	1:3
2018 – 19	Лига Европа	предварителен кръг	Илвес (Тампере)	2:1	1:0	3:1
	Лига Европа	предварителен кръг	Хайдук (Сплит)	2:3	0:1	2:4
2020 – 21	Лига Европа	предварителен кръг	ФК Кукъс		1:2	1:2

Настоящ състав

Към 7 февруари 2023 г.

Нападатели
07	Владимир Николов
09	Ахмед Ахмедов

Технически щаб

	Име	Длъжност
	Златомир Загорчич	Старши треньор
	Мартин Кушев	Помощник-треньор
	Владимир Иванов	Помощник-треньор
	Радостин Станев	Треньор на вратарите
	Милан Димитрич	Кондиционен треньор
	д-р Любен Ангелов	Лекар
	Виктор Раковски	Рехабилитатор
	Иван Златев	Рехабилитатор
	Венцислав Савов	Домакин

Почетна листа

Най-много мачове

Андрей Желязков има 338 мача с екипа на Славия

№	Име	Мачове
1	Андрей Желязков	338
2	Атанас Александров	317
3	Иляз Алиев	306
4	Божидар Григоров	301
5	Георги Гугалов	293
6	Иван Хайдарлиев	264
7	Александър Шаламанов	262
8	Чавдар Цветков	255
9	Иван Илиев	247
10	Любен Тасев	241

Най-много голове

Мартин Кушев има 53 гола за Славия

№	Име	Голове
1	Андрей Желязков	136
2	Божидар Григоров	128
3	Чавдар Цветков	104
4	Александър Василев	100
	Петър Александров	100
6	Добромир Ташков	97
7	Атанас Александров	59
8	Иляз Алиев	55
9	Мартин Кушев	53
10	Михаил Мишев	51

Химн

Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.

„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.

Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.

И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.

От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“

Известни футболисти

Футболисти на Славия са ставали 5 пъти „футболист № 1 на България“: Александър Шаламанов (1963 и 1966), Симеон Симеонов (1968), Божидар Григоров (1976) и Андрей Желязков (1980). В същото време 6 „бели“ нападатели са се окичвали с голмайсторския приз в „Първа лига“: Крум Милев (1938), Димитър Исаков (1952), Добромир Ташков (1954 и 1958), Александър Василев (1959) и Тодор Праматаров.

Известни привърженици

• Васил Найденов – естраден певец
• Георги Минчев – рок певец
• проф. Боян Биолчев – ректор на СУ (1999 – 2007)
• Йордан Караджов – рок певец
• Стефан Македонски – оперетен певец
• Апостол Карамитев – актьор
• Васил Петров – певец
• Йордан Радичков – писател
• проф. Богдан Филов – министър-председател (1940 – 1943)
• Станислав Стратиев – драматург
• Радослав Янкулов – спортен журналист, генерален директор на БНР (2013 – 2016)
• Борис Христов – оперен певец
• Любен Чаталов – актьор
• Иван Ласкин – актьор
• ген.-лейт. Бриго Аспарухов – разузнавач и политик
• Албена Денкова и Максим Стависки – двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
• Павел Вежинов – писател
• Захари Бахаров – актьор
• Андрей Слабаков – режисьор и депутат
• Петър Слабаков – актьор
• Ернестина Шинова – актриса

Вижте също

• ПФК Славия (София) през сезоните
• Треньори на ПФК Славия (София)

Външни препратки

• Официален сайт на ПФК Славия
• Спортен клуб Славия – Национален Клуб на Слависта
• Международен форум на привържениците на Славия Архив на оригинала от 2013-06-28 в Wayback Machine.
• История на ПФК Славия Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.