ПФК Славия (София)
Славия е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно.
| Славия (София) | ||||
|---|---|---|---|---|
 Емблема на футболния клуб |
||||
| Прозвище |
„белите“ „бялата лавина“ |
|||
| Основан | 10 април 1913 г.[1] | |||
| Държава | България | |||
| Стадион | „Славия“ | |||
| Капацитет | 25 556 | |||
| Собственик |
 Младен Михалев |
|||
| Президент |
Венцеслав Стефанов |
|||
| Треньор |
 Златомир Загорчич |
|||
| Първенство | Първа лига | |||
| 2020/21 | Първа лига, 11-то | |||
| Спонсор | bet365 | |||
| Екипировка |
 Улшпорт |
|||
| Уебсайт | www.pfcslavia.com | |||
| Екипи и цветове | ||||
|
||||
| ПФК Славия в Общомедия | ||||
Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67. В класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика Славия заема 150 място.
ИсторияРедактиране
Създаване и първи успехиРедактиране
На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател е избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.
През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.
Полуфинал в КНКРедактиране
През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.[2]
ЖСК „Славия“ и вътрешни успехиРедактиране
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.
През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.
Ерата на КаноРедактиране
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.
8-а национална купа и отново в ЕвропаРедактиране
През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.
През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.
НастоящеРедактиране
Сезон 2019/20 е един от най-успешните в историята на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.
Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.
НаименованияРедактиране
- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (от 1971 г.)
УспехиРедактиране
Финалист – 2018
Носител на купата (2) – 1986 и 1988
- Носител на купата – 1977
СтадионРедактиране
Стадион „Славия“ е клубният стадион на „Славия“. Намира се в квартал „Овча купел“ в столицата. Първоначално на 3 октомври 1923 г. с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник, където построява първия си стадион. Впоследствие през 40-те съоръжението е разрушено. На 12 март 1958 г. започва изграждането на сегашния спортен комплекс на „Славия“. На 17 март 2019 г. „Славия“ изиграва първия си мач на осветление на стадиона в мач срещу „Етър“, след като такова е поставено в края на 2018 г. поради изискванията към участниците в елитното първенство.
Стадионът разполага с 25 556 места и е един от най-големите в България. Размерите на игралното поле са 105 м на 68 м. Спортният комплекс включва още две тренировъчни игрища, мултифункционална зала и ледена пързалка за 2000 зрители.
От 2009 г. Младежкия национален отбор на България играе срещите си на него.
Последните 10 сезонаРедактиране
| Сезон | Първенство | Място | М | П | Р | З | ГР | Т | Купа на България |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2010/11 | „А“ група | 1 | 1/16-финал | ||||||
| 2011/12 | „А“ група | 12 | 1/16-финал | ||||||
| 2012/13 | „А“ група | 13 | 1/16-финал | ||||||
| 2013/14 | „А“ група | 6 | 1/32-финал | ||||||
| 2014/15 | „А“ група | 13 | 1/32-финал | ||||||
| 2015/16 | „А“ група | 2 | не участва | ||||||
| 2016/17 | Първа лига | 10 | 1/32-финал | ||||||
| 2017/18 | Първа лига | 1 | 1/8-финал | ||||||
| 2018/19 | Първа лига | 3 | 1/16 финал | ||||||
| 2019/20 | Първа лига | 11 | 29 | 6 | 8 | 15 | 26:50 | 26 | 1/4-финал |
Участия в Европейските клубни турнириРедактиране
| Сезон | Турнир | Етап | Отбор | Домакин | Гост | Резултат | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1963 – 64 | КНК | 1/16 финал |  МТК (Будапеща)
|
1:1 | 0:1 | 1:2 | 
|
| 1964 – 65 | КНК | 1/16 финал |  Корк Селтик
|
1:1 | 2:0 | 3:1 | 
|
| КНК | 1/8 финал |  Лозанспорт (Лозана)
|
1:0 | 1:2 | 2:2 |
| |
| 1966 – 67 | КНК | 1/16 финал |  Суонзи Таун
|
4:0 | 1:1 | 5:1 |
|
| КНК | 1/8 финал |  Расинг (Страсбург)
|
2:0 | 0:1 | 2:1 |
| |
| КНК | 1/4 финал | Сервет (Женева)
|
3:0 | 0:1 | 3:1 |
| |
| КНК | полуфинал |  Рейнджърс (Глазгоу)
|
0:1 | 0:1 | 0:2 |
| |
| 1968 – 69 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | Абърдийн
|
0:0 | 0:2 | 0:2 |
|
| 1969 – 70 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг |  Валенсия
|
2:0 | 1:1 | 3:1 |
|
| Купа на панаирните градове | 1/16 финал | Килмарнък
|
2:0 | 1:4 | 3:4 |
| |
| 1970 – 71 | Купа на панаирните градове | 1/32 финал |  Хайдук (Сплит)
|
1:0 | 0:3 | 1:3 |
|
| 1972 – 73 | КНК | 1/16 финал | Шалке 04 (Гелзенкирхен)
|
1:3 | 1:2 | 2:5 |
|
| 1973 – 74 | УЕФА | 1/16 финал |  Динамо (Тбилиси)
|
2:0 | 1:4 | 3:4 |
|
| 1975 – 76 | КНК | 1/16 финал |  Щурм (Грац)
|
1:0 | 1:3 | 2:3 |
|
| 1980 – 81 | КНК | 1/16 финал |  Легия (Варшава)
|
3:1 | 0:1 | 3:2 |
|
| КНК | 1/8 финал |  Спарта (Прага)
|
3:0 | 0:2 | 3:2 |
| |
| КНК | 1/4 финал |  Фейенорд (Ротердам)
|
3:2 | 0:4 | 3:6 |
| |
| 1982 – 83 | УЕФА | 1/32 финал | Сараево
|
2:2 | 2:4 | 4:6 |
|
| 1988 – 89 | УЕФА | 1/32 финал | Партизан (Белград)
|
0:5 | 0:5 | 0:10 |
|
| 1990 – 91 | УЕФА | 1/32 финал |  Омония (Никозия)
|
2:1 | 2:4 | 4:5 |
|
| 1991 – 92 | УЕФА | 1/32 финал | Осасуна (Памплона)
|
1:0 | 0:4 | 1:4 |
|
| 1995 – 96 | УЕФА | 1/32 финал |  Олимпиакос (Пирея)
|
0:2 | 0:1 | 0:3 |
|
| 1996 – 97 | УЕФА | предварителен кръг |  Инкарас-Грифас (Каунас)
|
4:3 | 1:1 | 5:4 |
|
| УЕФА | 1/32 финал | Тирол (Инсбрук)
|
1:1 | 1:4 | 2:5 |
| |
| 2016 – 17 | Лига Европа | предварителен кръг | Заглембе (Любин)
|
1:0 | 0:3 | 1:3 |
|
| 2018 – 19 | Лига Европа | предварителен кръг |  Илвес (Тампере)
|
2:1 | 1:0 | 3:1 |
|
| Лига Европа | предварителен кръг |  Хайдук (Сплит)
|
2:3 | 0:1 | 2:4 |
| |
| 2020 – 21 | Лига Европа | предварителен кръг |  ФК Кукъс
|
1:2 | 1:2 |
|
Настоящ съставРедактиране
Към 19 юни 2022 г.
| Вратари | |
|---|---|
| 1 | Георги Петков 
|
| 12 | Николай Кръстев
|
| 21 | Светослав Вуцов
|
| Защитници | |
|---|---|
| 3 | Ертан Томбак
|
| 4 |  Людовик Соарес
|
| 5 | Мартин Атанасов
|
| 6 | Константин Иванов
|
| 23 | Емил Виячки
|
| 37 | Венцислав Керчев
|
| 83 | Христо Попадийн
|
 Константин Чешмеджиев
| |
| Халфове | |
|---|---|
| 7 | Йон Бакеро
|
| 10 | Радослав Кирилов
|
| 11 | Кристиан Добрев
|
| 14 |  Никита Николаевич
|
| 16 | Кемело Нгуена
|
| 17 | Ерол Дост
|
| 18 | Димитър Стоянов
|
| 22 | Дарко Тасевски
|
| 71 | Емил Стоев
|
| 73 | Иван Минчев
|
| 77 | Георги Вълчев
|
| 88 | Тони Тасев
|
| Нападатели | |
|---|---|
| 9 | Мартин Петков
|
| 19 | Мартин Сораков
|
| 29 | Ахмед Ахмедов
|
Технически щабРедактиране
| Име | Длъжност | |
|---|---|---|
| |
Златомир Загорчич | Старши треньор |
| |
Мартин Кушев | Помощник-треньор |
| |
Владимир Иванов | Помощник-треньор |
| |
Радостин Станев | Треньор на вратарите |
|
|
Милан Димитрич | Кондиционен треньор |
| |
д-р Любен Ангелов | Лекар |
| |
Виктор Раковски | Рехабилитатор |
| |
Иван Златев | Рехабилитатор |
| |
Венцислав Савов | Домакин |
Почетна листаРедактиране
Най-много мачовеРедактиране
| № | Име | Мачове |
|---|---|---|
| 1 | Андрей Желязков | 338 |
| 2 | Атанас Александров | 317 |
| 3 | Иляз Алиев | 306 |
| 4 | Божидар Григоров | 301 |
| 5 | Георги Гугалов | 293 |
| 6 | Иван Хайдарлиев | 264 |
| 7 | Александър Шаламанов | 262 |
| 8 | Чавдар Цветков | 255 |
| 9 | Иван Илиев | 247 |
| 10 | Любен Тасев | 241 |
Най-много головеРедактиране
| № | Име | Голове |
|---|---|---|
| 1 | Андрей Желязков | 136 |
| 2 | Божидар Григоров | 128 |
| 3 | Чавдар Цветков | 104 |
| 4 | Александър Василев | 100 |
| Петър Александров | 100 | |
| 6 | Добромир Ташков | 97 |
| 7 | Атанас Александров | 59 |
| 8 | Иляз Алиев | 55 |
| 9 | Мартин Кушев | 53 |
| 10 | Михаил Мишев | 51 |
ХимнРедактиране
Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.
„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“
Известни футболистиРедактиране
Футболисти на Славия са ставали 5 пъти „футболист № 1 на България“: Александър Шаламанов (1963 и 1966), Симеон Симеонов (1968), Божидар Григоров (1976) и Андрей Желязков (1980). В същото време 6 „бели“ нападатели са се окичвали с голмайсторския приз в „Първа лига“: Крум Милев (1938), Димитър Исаков (1952), Добромир Ташков (1954 и 1958), Александър Василев (1959) и Тодор Праматаров.
Известни привърженици[3][4][5]Редактиране
- Васил Найденов – естраден певец
- Георги Минчев – рок певец
- проф. Боян Биолчев – ректор на СУ (1999 – 2007)
- Йордан Караджов – рок певец
- Стефан Македонски – оперетен певец
- Апостол Карамитев – актьор
- Васил Петров – певец
- Йордан Радичков – писател
- проф. Богдан Филов – министър-председател (1940 – 1943)
- Станислав Стратиев – драматург
- Радослав Янкулов – спортен журналист, генерален директор на БНР (2013 – 2016)
- Борис Христов – оперен певец
- Любен Чаталов – актьор
- Иван Ласкин – актьор
- ген.-лейт. Бриго Аспарухов – разузнавач и политик
- Албена Денкова и Максим Стависки – двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Павел Вежинов – писател
- Захари Бахаров – актьор
- Андрей Слабаков – режисьор и депутат
- Петър Слабаков – актьор
- Ернестина Шинова – актриса
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ ФК Славия – визитна картичка. // bgclubs.eu. Посетен на 2020-12-08.
- ↑ Преди 45 г. „Славия“ играе първия европейски полуфинал в българския футбол. // Официален сайт на ПФК Славия, 2012-04-19. Посетен на 2020-12-08.
- ↑ Савов, Михаил. Благородната Славия навършва 95 г. днес. // Благородната Славия на 95 г.. 10.04.2008.
- ↑ Димитър Пенев. Сълзи и фойерверки за 100 години „Славия“. // 11 април, 2013.
- ↑ Обръщение на сдружение „Славия“, което е подкрепено от известни личности. // ПФК Славия. 22 май, 2017 г.