ПФК Славия (София)

Славия е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно.

Славия (София)
Slavia-emblem.png
Емблема на футболния клуб
Прозвище „белите“
„бялата лавина“
Основан 10 април 1913 г.;
преди 108 години (1913-04-10)[1]
Държава България
Стадион „Славия“
Капацитет 25 556
Собственик Flag of Bulgaria.svg Младен Михалев
Президент Flag of Bulgaria.svg Венцеслав Стефанов
Старши треньор Flag of Serbia.svg Златомир Загорчич
Първенство Първа лига
2019/20 Първа лига, 3-то
Спонсор bet365
Екипировка Flag of Spain.svg Хома
Уебсайт www.pfcslavia.com
Екипи и цветове
Домакин
Гост
ПФК Славия в Общомедия

Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67.

ИсторияРедактиране

Създаване и първи успехиРедактиране

 
Протокол №1, с който се създава „Славия“

На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател е избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.

На 1 април 1915 г. се поставя начало на най-старото футболно дерби в България, когато за пръв път един срещу друг се изправят „Славия“ и Левски. „Славия“ побеждава с 1:0 с гол на Тодор Владимиров.

„Славия“ печели първото издание на Софийската спортна лига през 1921 г.

През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.

Царската купа - 1943 г.Редактиране

На 10 октомври, в 2:30 ч. следобед, съдията Боян Ангелов извежда „Славия“ и „Левски“ на стадион „Юнак" пред 12 000 зрители за първия финален дуел.[2] След 22 минути играта е спряна, футболистите коленичат, а публиката става на крака, за да почете паметта на цар Борис. „Славия“ печели с 1:0 с гол на Манол Николов.

На 17 октомври 1943 година отборът на „Славия“ печели с 1:0 срещу „Левски“ втората финална среща за държавното първенство и Царската купа за сезон 1942/43. По силата на историческите обстоятелства, това се оказва последният двубой за ценния трофей и отличието остава вечно притежание на "белите".

През следващата 1944 г. първенството не завършва и трофеят остава при белите. Ръководители и дейци на клуба си я предават тихомълком един на друг, крият я по тавани, мазета и чекмеджета. Купата се появява след 10 ноември 1989, а от 2006 г. отново е притежание на клуба.

Следвоенен периодРедактиране

След Деветосептемврийски преврат „Славия“ не успява да спечели първо място в първенството. Клубът има осем 2-ри и осем 3-ти места. Клубът е преименуван последователно на "Славия-45" (1945 г,), "Строител" (1949 г.) и "Ударник" (1951 г.), преди да бъде върнато името „Славия“ през 1957 г.

Полуфинал в КНКРедактиране

През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.[3]

ЖСК „Славия“ и вътрешни успехиРедактиране

През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.

През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.

 
Стоян Коцев – Кано извежда „Славия“ до дубъл

Ерата на КаноРедактиране

В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.

 
„Славия“ преди контрола с Лудогорец на 28 януари 2011 г.

8-а национална купа и отново в ЕвропаРедактиране

През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.

През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.

НастоящеРедактиране

Сезон 2019/20 е един от най-успешните в новата история на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.

Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.

СтадионРедактиране

  Основна статия: Славия (стадион)
 
Стадион „Славия“

На 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.

На 12 март 1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-и район в София.

На 17 март 2019 г. – Славия изиграва първия домакински мач на осветление на стадион Славия в историята си, след поставянето му в края на 2018 г.

НаименованияРедактиране

  • Славия (1913 – 1945)
  • Славия-45 (1945 – 1946)
  • Славия (1946 – 1949)
  • Строител (1949 – 1950)
  • Ударник (1951 – 1957)
  • Славия (1957 – 1969)
  • ЖСК Славия (1969 – 1971)
  • Славия (от 1971 г.)

УспехиРедактиране

 
Купата на България, спечелена през 2018 г.
Първа лига
Купа на България
Суперкупа на България
Балканска купа
  •   Носител на купата (2) – 1986 и 1988
Купа Интертото
  •   Носител на купата – 1977

Последните 10 сезонаРедактиране

Сезон Първенство Място М П Р З ГР Т Купа на България
2010/11 „А“ група 1 1/16-финал
2011/12 „А“ група 12 1/16-финал
2012/13 „А“ група 13 1/16-финал
2013/14 „А“ група 6 1/32-финал
2014/15 „А“ група 13 1/32-финал
2015/16 „А“ група 2 не участва
2016/17 Първа лига 10 1/32-финал
2017/18 Първа лига 1 1/8-финал
2018/19 Първа лига 8 1/16 финал
2019/20 Първа лига 11 29 6 8 15 26:50 26 1/4-финал

Участия в Европейските клубни турнириРедактиране

Сезон Турнир Етап Отбор Домакин Гост Резултат
1963 – 64 КНК 1/16 финал   МТК (Будапеща) 1:1 0:1 1:2  
1964 – 65 КНК 1/16 финал   Корк Селтик 1:1 2:0 3:1  
КНК 1/8 финал   Лозанспорт (Лозана) 1:0 1:2 2:2  
1966 – 67 КНК 1/16 финал   Суонзи Таун 4:0 1:1 5:1  
КНК 1/8 финал   Расинг (Страсбург) 2:0 0:1 2:1  
КНК 1/4 финал   Сервет (Женева) 3:0 0:1 3:1  
КНК полуфинал   Рейнджърс (Глазгоу) 0:1 0:1 0:2  
1968 – 69 Купа на панаирните градове предварителен кръг   Абърдийн 0:0 0:2 0:2  
1969 – 70 Купа на панаирните градове предварителен кръг   Валенсия 2:0 1:1 3:1  
Купа на панаирните градове 1/16 финал   Килмарнък 2:0 1:4 3:4  
1970 – 71 Купа на панаирните градове 1/32 финал   Хайдук (Сплит) 1:0 0:3 1:3  
1972 – 73 КНК 1/16 финал   Шалке 04 (Гелзенкирхен) 1:3 1:2 2:5  
1973 – 74 УЕФА 1/16 финал   Динамо (Тбилиси) 2:0 1:4 3:4  
1975 – 76 КНК 1/16 финал   Щурм (Грац) 1:0 1:3 2:3  
1980 – 81 КНК 1/16 финал   Легия (Варшава) 3:1 0:1 3:2  
КНК 1/8 финал   Спарта (Прага) 3:0 0:2 3:2  
КНК 1/4 финал   Фейенорд (Ротердам) 3:2 0:4 3:6  
1982 – 83 УЕФА 1/32 финал   Сараево 2:2 2:4 4:6  
1988 – 89 УЕФА 1/32 финал   Партизан (Белград) 0:5 0:5 0:10  
1990 – 91 УЕФА 1/32 финал   Омония (Никозия) 2:1 2:4 4:5  
1991 – 92 УЕФА 1/32 финал   Осасуна (Памплона) 1:0 0:4 1:4  
1995 – 96 УЕФА 1/32 финал   Олимпиакос (Пирея) 0:2 0:1 0:3  
1996 – 97 УЕФА предварителен кръг   Инкарас-Грифас (Каунас) 4:3 1:1 5:4  
УЕФА 1/32 финал   Тирол (Инсбрук) 1:1 1:4 2:5  
2016 – 17 Лига Европа предварителен кръг   Заглембе (Любин) 1:0 0:3 1:3  
2018 – 19 Лига Европа предварителен кръг   Илвес Тампере 2:1 1:0 3:1  
Лига Европа предварителен кръг   Хайдук Сплит 0:1 2:3 2:4  
2020 –21 Лига Европа предварителен кръг   ФК Кукъс 2:1 2:1  

Настоящ съставРедактиране

ИграчиРедактиране

Към 10 февруари 2021 г.

Вратари
01   Георги Петков  
12   Иван Дерменджиев
13   Светослав Вуцов
Защитници
03   Ертан Томбак
04   Петър Патев
05   Мартин Атанасов
06   Костадин Велков
19   Филип Антовски
23   Емил Виячки
55   Андреа Христов
68   Рафаил Пърликов
75   Надер Гандри
Халфове
07   Питър Макрилос
10   Радослав Кирилов
11   Владислав Узунов
17   Ерол Дост
18   Димитър Стоянов
20   Филип Ангелов
22   Дарко Тасевски
29   Петър Вуцов
70   Михаил Александров
71   Емил Стоев
77   Георги Вълчев
83   Александър Златков
89   Стелиян Добрев
Нападатели
08   Димитър Рангелов
09   Калоян Кръстев
14   Ивайло Димитров
73   Мартин Сораков


Технически щабРедактиране

Име Длъжност
  Златомир Загорчич Старши треньор
  Мартин Кушев Помощник-треньор
  Владимир Иванов Помощник-треньор
  Радостин Станев Треньор на вратарите
  Милан Димитрич Кондиционен треньор
  д-р Любен Ангелов Лекар
  Виктор Раковски Рехабилитатор
  Иван Златев Рехабилитатор
  Венцислав Савов Домакин

Почетна листаРедактиране

Най-много мачове за клуба в „А“ група
№ Име Държава Мачове
1 Андрей Желязков   338
2 Атанас Александров   317
3 Иляз Алиев   306
4 Божидар Григоров   301
5 Георги Гугалов   293
6 Иван Хайдарлиев   264
7 Александър Шаламанов   262
8 Чавдар Цветков   255
9 Иван Илиев   247
10 Любен Тасев   241
Най-много голове за клуба в „А“ група
№ Име Държава Голове
1 Андрей Желязков   136
2 Божидар Григоров   128
3 Чавдар Цветков   104
4 Александър Василев   100
Петър Александров   100
6 Добромир Ташков   97
7 Атанас Александров   59
8 Иляз Алиев   55
9 Мартин Кушев   53
10 Михаил Мишев   51
Футболисти №1 на България
Година Име
1963 Александър Шаламанов
1966 Александър Шаламанов
1968 Симеон Симеонов
1976 Божидар Григоров
1980 Андрей Желязков
Голмайстори на „А“ група с клуба
Година Име Държава Голове
1938 Крум Милев   12
1952 Димитър Исаков   10
1954 Добромир Ташков   25
1958 Добромир Ташков   9
1959 Александър Василев   13
1997 Тодор Праматаров   26
Най-добри вратари в „А“ група
Година Име Държава
1966 Симеон Симеонов  
1968 Симеон Симеонов  
1980 Георги Гугалов  
1996 Здравко Здравков  
2010 Раис М'Боли  
2018 Георги Петков  

ХимнРедактиране

Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.

„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.

Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.

И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.

От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“

Известни привърженици[4][5][6]Редактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ ФК Славия – визитна картичка. // bgclubs.eu. Посетен на 2020-12-08.
  2. ↑ Станил Йотов, Станил. Царска купа, шампанско и блондинки за Славия. //
  3. ↑ Преди 45 г. „Славия“ играе първия европейски полуфинал в българския футбол. // Официален сайт на ПФК Славия, 2012-04-19. Посетен на 2020-12-08.
  4. ↑ Савов, Михаил. Благородната Славия навършва 95 г. днес. // Благородната Славия на 95 г.. 10.04.2008.
  5. ↑ Димитър Пенев. Сълзи и фойерверки за 100 години „Славия“. // 11 април, 2013.
  6. ↑ Обръщение на сдружение „Славия“, което е подкрепено от известни личности. // ПФК Славия. 22 май, 2017 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ПФК_Славия_(София)&oldid=10822142“.