Хранителни вещества
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Хранителните вещества представляват вещества, които поети чрез храната, организмът може да използва за задоволяване на енергийните си нужди или за производство на тъкани.
Видове хранителни вещества
редактиранеОсновните хранителни вещества са белтъчините, мазнините, въглехидратите, водата, минералите и витамините.
Белтъчини
редактиранеОсновната функция на белтъчините е изграждане на мускулната тъкан. Източници на белтъчини са:
- Млякото и млечните продукти.
- Месото и месните продукти.
- Яйца.
- Бобови зърнени храни.
Мазнини
редактиранеОсновната функция на мазнините е усвояване на някои витамини и осигуряване на енергия. Източници на мазнини са:
Въглехидрати
редактиранеВ зависимост от химичната си структура въглехидратите се делят на две големи групи: монозахариди и олигозахариди. Колкото по-„проста“ е структурата на един въглехидрат, толкова по-бързо се реабсорбира от тънките черва. И обратното: колкото по-„сложен“ е един въглехидрат, толкова по-бавен е процеса на храносмилане и усвояване. В случая скоростта на усвояване е от значение, защото колкото по-бърз е този процес, толкова по-бързо се покачват нивата на кръвна захар и инсулин. Основната функция на въглехидратите е да осигуряват енергия за жизнените процеси на организма. Източници на въглехидрати са:
- Хляб и хлебни изделия
- Житни зърнени храни
- Бобови зърнени храни
- Плодове и плодови сокове
- Мед и захарни изделия
Вода
редактиранеВсеки жив организъм съдържа голямо количество вода. Тя разтваря веществата в клетките, при което става възможно протичането на химични реакции между тях. Също така водата е необходима и като разтворител на веществата в състава на кръвта, при което последната може да ги разнесе по цялото тяло. Основните начини за приемане на вода в организма са два – директно или чрез храната.
Минерали
редактиранеМинералите представляват значителна част от организма ни. Те действат като катализатори за много биологични реакции в тялото, включително мускулните реакции, предаване на импулси на нервната система, производство на хормони, храносмилане и усвояване на хранителните вещества от храните. Минералите взаимодействат с витамините, за да ги направят ефективни и полезни. Някои минерали действат като антиоксиданти, т.е. унищожават свободните радикали, които предизвикат преждевременно остаряване и болести като рак, сърдечни заболявания и други клетъчни увреждания.
В зависимост от количеството в което се съдържат в организма, минералите се разделят на микроелементи и макроелементи.
Микроелементи
редактиранеМикроелементите са минерали, които се срещат в много малки, микроскопични количества в организма. Основните микроелементи са: кобалт, хром, мед, флуор, йод, желязо, манган, молибден, селен, сяра и цинк.
Макроелементи
редактиранеМакроелементите са химични елементи, които се срещат в голямо количество в организма. Към тази група спадат минералите: калий, калций, натрий, фосфор, магнезий и хлор. Te се съхраняват в костите и мускулната тъкан.
Витамини
редактиранеВитамините са необходими в много малки количества за нормалното протичане на жизнените процеси в организма. Представляват органични вещества, които участват в синтезата или в активирането на клетъчните ензими. Витамините биват два вида според разтворимостта:
- мастноразтворими – за тяхното усвояване трябва да има мазнини. Такива витамини са А, Е, D и K
- водоразтворими – B и C