Хранителните вещества представляват вещества, които поети чрез храната, организмът може да използва за задоволяване на енергийните си нужди или за производство на тъкани.

Видове хранителни вещества редактиране

Основните хранителни вещества са белтъчините, мазнините, въглехидратите, водата, минералите и витамините.

Белтъчини редактиране

Основната функция на белтъчините е изграждане на мускулната тъкан. Източници на белтъчини са:

Мазнини редактиране

Основната функция на мазнините е усвояване на някои витамини и осигуряване на енергия. Източници на мазнини са:

  • Животински продукти
  • Ядки и семена
  • Растителни и животински масла

Въглехидрати редактиране

В зависимост от химичната си структура въглехидратите се делят на две големи групи: монозахариди и олигозахариди. Колкото по-„проста“ е структурата на един въглехидрат, толкова по-бързо се реабсорбира от тънките черва. И обратното: колкото по-„сложен“ е един въглехидрат, толкова по-бавен е процеса на храносмилане и усвояване. В случая скоростта на усвояване е от значение, защото колкото по-бърз е този процес, толкова по-бързо се покачват нивата на кръвна захар и инсулин. Основната функция на въглехидратите е да осигуряват енергия за жизнените процеси на организма. Източници на въглехидрати са:

Вода редактиране

Всеки жив организъм съдържа голямо количество вода. Тя разтваря веществата в клетките, при което става възможно протичането на химични реакции между тях. Също така водата е необходима и като разтворител на веществата в състава на кръвта, при което последната може да ги разнесе по цялото тяло. Основните начини за приемане на вода в организма са два – директно или чрез храната.

Минерали редактиране

Минералите представляват значителна част от организма ни. Те действат като катализатори за много биологични реакции в тялото, включително мускулните реакции, предаване на импулси на нервната система, производство на хормони, храносмилане и усвояване на хранителните вещества от храните. Минералите взаимодействат с витамините, за да ги направят ефективни и полезни. Някои минерали действат като антиоксиданти, т.е. унищожават свободните радикали, които предизвикат преждевременно остаряване и болести като рак, сърдечни заболявания и други клетъчни увреждания.

В зависимост от количеството в което се съдържат в организма, минералите се разделят на микроелементи и макроелементи.

Микроелементи редактиране

Микроелементите са минерали, които се срещат в много малки, микроскопични количества в организма. Основните микроелементи са: кобалт, хром, мед, флуор, йод, желязо, манган, молибден, селен, сяра и цинк.

Макроелементи редактиране

Макроелементите са химични елементи, които се срещат в голямо количество в организма. Към тази група спадат минералите: калий, калций, натрий, фосфор, магнезий и хлор. Te се съхраняват в костите и мускулната тъкан.

Витамини редактиране

Витамините са необходими в много малки количества за нормалното протичане на жизнените процеси в организма. Представляват органични вещества, които участват в синтезата или в активирането на клетъчните ензими. Витамините биват два вида според разтворимостта:

  • мастноразтворими – за тяхното усвояване трябва да има мазнини. Такива витамини са А, Е, D и K
  • водоразтворими – B и C