Селен

Селен (символ Se) е химичен елемент в периодичната таблица с атомен номер 34 и се намира в група 16, период 4. Температурата му на топене е 221 °C, а температурата на кипене 685,3 °C. Плътността му е 4,80 g/cm³.

Селен
Селен – черен и червен алотропи Черен и червен алотропи
Спектрални линии на селен Спектрални линии
Арсен ← Селен → Бром S ↑ Se ↓ Te H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Селен, Se, 34
Група, период, блок	16, 4, p
Химическа серия	неметал
Електронна конфигурация	[Ar] 3d10 4s2 4p4
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 6
CAS номер	7782-49-2
Свойства на атома
Атомна маса	78,971 u
Атомен радиус (изч.)	115 (103) pm
Ковалентен радиус	120±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс	190 pm
Степен на окисление	6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2
Оксид	SeO2 и SeO3 (силно киселинни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,55
Йонизационна енергия	I: 941 kJ/mol II: 2045 kJ/mol III: 2973,7 kJ/mol IV: 4144 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Алотропи	червен и черен селен (аморфни); сив селен (металоподобен)
Кристална структура	шестоъгълна
Плътност	1: 4810 kg/m3 2: 4390 kg/m3 3: 4280 kg/m3
Температура на топене	494 K (221 °C)
Температура на кипене	958 K (685 °C)
Моларен обем	16,387×10-6 m3/mol
Критична точка	1766 K; 27,2×106 Pa
Специф. топлина на топене	6,69 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	95,48 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 500 552 617 704 813 958
Скорост на звука	3350 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	321,2 J/(kg·K)
Топлопроводимост	0,519 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен
Модул на еластичност	10 GPa
Модул на срязване	3,7 GPa
Модул на свиваемост	8,3 GPa
Коефициент на Поасон	0,33
Твърдост по Моос	2
Твърдост по Бринел	736 MPa
История
Наименуван	на Селена, гръцка богиня на Луната
Откритие	Йонс Берцелиус и Йохан Ган (1817 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 72Se синт. 8,4 дни ε 72As γ − 74Se 0,86 % стабилен 75Se синт. 119,8 дни ε 75As γ − 76Se 9,23 % стабилен 77Se 7,6 % стабилен 78Se 23,69 % стабилен 79Se радио 3,27×105 г. β- 79Br 80Se 49,8 % стабилен 82Se 8,82 % 1,08×1020 г. β-β- 82Kr
Селен в Общомедия

Характеристики

Физични свойства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Експериментално е доказано, че при обикновени условия селенът има слаба електропроводимост, която се увеличава с покачване на температурата т.е. има положителен температурен коефициент. Такива вещества, които подобно на металите провеждат електричния ток, но имат положителен температурен коефициент и електропроводимостта им зависи от степента на облъчване, се наричат полупроводници.

Оптични свойства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Химични свойства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Алотропни форми

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

1. Кристално твърдо вещество с червен цвят
2. Метално твърдо вещество със сиво-метален блясък
3. Аморфно твърдо вещество със син цвят

Изотопи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Съединения

Халкогениди

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Халогениди

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Селениди

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Други съединения

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Органични съединения

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Селенът е открит през 1817 г. от Йонс Берцелиус. Той доказва, че в промишлените отпадъци от производството на сярна киселина присъства неизвестен елемент, който е постоянен спътник на открития през 1782 г. от Милер телур (Телус-Земя). Берцелиус нарича този елемент селен (Селини-Σελήνη-Луната), за да подчертае, че както Луната е спътник на Земята, така селенът е постоянен спътник на телура.

В земната кора сярата, селенът и телурът винаги се срещат като триада. Затова и се наричат халкогени (от халкос-земна кора).

Наличие в природата

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Производство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Употреба и значение

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Селенът има свойството да обезцветява зеленото стъкло. Ценна суровина е за производството на токоизправители, фотоелементи и полупроводници. Основна част на съвременните копирни машини (ксерографите) е метален барабан, покрит с тънък слой селен. Ксерографията е патентована за първи път през 1938 г. от американеца Карлсън под названието „селенова фотография“.

Биологична роля

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Прибавя се към различни лекарствени препарати, за борба с пърхота, косопада, екземите.

Той е един от най-ефективните антиоксиданти (противоракови медикаменти) в света.

Бележки

Цитирани източници

• Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
• Greenwood, Norman, N. Chemistry of the Elements. 2nd. Butterworth-Heinemann, 1997. ISBN 0-08-037941-9. (на английски)
• Wiberg, Egon, Wiberg, Nils, Holleman, Arnold Frederick. Inorganic chemistry. San Diego, Academic Press, 2001. ISBN 0-12-352651-5. p. 583. (на английски)
• House, James E. Inorganic chemistry. Academic Press, 2008. ISBN 0-12-356786-6. p. 524. (на английски)