Хранопровод на Барет

Хранопроводът на Барет е усложнение на хроничната гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ), което се характеризира със заместването на плоскоклетъчния епител с интестиален метапластичен цилиндричен слой (характерен за червата). Хранопроводът на Барет е сигурна преканцероза с риск от развитие на аденокарцином на хранопровода. Състоянието може да обхваща къси (под 3 см) или дълги (над 3 см) сегменти от лигавицата. Характеристиките на двата типа се различават съществено. При засягане на дълъг сегмент, пациентите имат по-продължителни периоди на рефлукс, както и недостатъчност на долния езофагеален сфинктер.

Хранопровод на Барет
Ендоскопски образ на хранопровод на Барет, което е площта на червената лигавица, стърчаща като език. Биопсията показва чревна метаплазия.
Ендоскопски образ на хранопровод на Барет, което е площта на червената лигавица, стърчаща като език. Биопсията показва чревна метаплазия.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 K22.7
МКБ-9 530.85
OMIM 109350
База данни
DiseasesDB
1246
База данни
eMedicine
radio/73
Мед. рубрики MeSH D001471
Хранопровод на Барет в Общомедия

Рискови факториРедактиране

Факторите, криещи риск за развитие на състоянието са хиатална херния, гастродуоденален рефлукс с доказано наличие на жлъчка в езофага, забавен клирънс на хранопровода, недостатъчност на долния езофагеален сфинктер, ГЕРБ, ерозивен езофагит. Увреждането на езофареалния епител зависи от киселинността (pH) на рефлуксното съдържимо и от продължителността на контакта с лигавицата. Продължителният контакт и ниската киселинност на рефлуксното съдържимо, увеличават риска от ерозиране на лигавицата и поява на възпаления с краен резултат некроза на тъканта. Състоянието се наблюдава при хора над 55-годишна възраст, съотношението мъже-жени е 2:1. Рискът от поява на рак на хранопровода, вследствие от хранопровод на Барет, варира от 1% до 20% при налична дисплазия на хранопровода, като около 70% от тях са аденокарциноми. Дисплазията представлява наличието на злокачествени клетки само в мукозната тъкан, които не нахлуват в околните тъкани и не дават метастази в далечни тъкани. Дисплазията може да бъде нискостепенна и напреднала, като последната крие висок риск за малигнизация (развитие на рак).

Признаци и симптомиРедактиране

Симптомите при хранопровод на Барет се припокриват с тези при ГЕРБ – връщане на стомашни киселини към хранопровода, дисфагия, но може да липсва клинична симптоматика.

ИзследванияРедактиране

Основен метод за доказване на хранопровод на Барет е горната биопсия с взимане на материал за хистологично изследване. Отличителният хистологичен знак при биопсия е наличието на специализирана инстестинална метаплазия (СИМ), независимо от локализацията, което означава, че състоянието е преканцероза.

За откриване на неопластичен и метапластичен епител се вземат мукозни биопсични проби за хистологично изследване. Правят се множество биопсии от всички ендоскопски видими лезии. При визуализиране на съмнителен за дислазия и аденокарцином епител, той може да бъде подложен на ендоскопска ултрасонография с цел изследване на резектабилността му. Друг метод за откриване на Баретов хранопровод е едноскопска ехография, която не е достъпна в България на този етап.

ЛечениеРедактиране

МедикаментозноРедактиране

Медикаментозното лечение на Баретов хранопровод включва стандартната терапия при хроничен гастроезофагитН2-блокери, антиациди. Най-добър резултат при овладяването на клиничната симптоматика и увеличената киселинна секреция се постига с инхибиторите на протонната помпа (ИПП) като омепразол и езомепразол. Това лечение повлиява единствено върху симптоматиката, но не влияе върху вече настъпили дисплазии на лигавицата на хранопровода.

ХирургичноРедактиране

Антирефлуксната хирургия като фундопликация по Нисен може да повлияе върху клиничната картина на ГЕРБ, но няма да повлияе на вече настъпили дисплазии и метаплазии на лигавицата. При наличие на високостепенна дисплазия на лигавицата на хранопровода се налага едноскопска аблация или резекция на засегнатия участък.

ПрогнозаРедактиране

При нискостепенна дисплазия може да се постигне забавяне или спиране на прогресирането само с медикаменти като ИПП или антиациди, но при високостепенна дисплазия рискът от развитие на аденокарцином на хранопровода е около 20%.