Христо Енчев
Христо Панчев Енчев е копривщенски зограф с псевдоним Негрио Антонио и инициали AN. За произхода на псевдонима и родословието на художника специалистите правят различни догадки.[1]
| Христо Панчев Енчев | |
| български зограф | |
 „Свети Спиридон“ – стенопис от Христо Енчев (1861) | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Стил | собствен |
Творческа биография редактиране
Смята се, че подобно на други негови колеги Христо не може да бъде причисляван в лоното на никоя от съществуващите през Възраждането художествени школи, което говори за неговата самобитност и творческа мисъл. Тук изследователите на живота и творчеството на Христо Енчев намират аналогия, свързана със зографа Недко Теодорович (1820 – 1910), чийто живот и творческа кариера е твърде подобна на неговата.[2]
Свещеникът с копривщенски произход Михайл Вариклечков, записва непосредствено биографичните данни от Христо Енчев през 1883 г., когато иконописецът работи в Голяма Кутловица (днес Монтана) и е на около 70 години. При този разговор зографа сам споменава, че в младите си години е учил живопис във Флоренция. Тогава там копривщенецът работи в храм „Св. Св. Кирил и Методий“, за който изписва храмовата икона. От това време са и негови работи в църквата „Света Параскева“ в село Медковец, Ломско.[2]
Малка част от биографията на Христо Енчев се намира и в изследванията на Анюта Каменова – Борин във връзка с изследванията и на историята на храма в Голяма Кутловица.[3]
Работа в Копривщица редактиране
През 1861 година иконописецът зографисва украса в „Храмъ Стителѧ Оца̀ Nа̀шегω Nikола̀ѧ“.
Стенната живопис включва изображения на Страшния съд (1858), Успение Богородично (1861), св. Димитър (1861) и портрет на ктитора Тодор Димов (1864), върху западната стена в храма и на св. Спиридон с десет сцени от житието му (1861) върху фронтона на разположения срещу главния църковен вход навес. От него са също царските двери на иконостаса (1859).[4] В Храмъ Успенѝе Пресветѝя Богоро̀дицы зографинът изписва иконите „Свети Козма и Дамян“ и „Свети Илия“.[5]
Към 2021 година стенописа св. Спиридон вече е реставриран.
Източници редактиране
- ↑ а б Fakel.bg. По следите на една икона на зографа Христо Енчев от Копривщица. Посетен на 10 септември 2021
- ↑ а б Арх. Ивелин Любенов, Светлана Мухова, Десислава Вутова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, бр. 8. По следите на една икона. Велико Търново, Фабер, 2021.
- ↑ Dariknews.bg. Издават историята на храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Монтана. Посетен на 10 септември 2021
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 611 – 613.
- ↑ Църквата „Успение Богородично“ в Копривщица // planinitenabulgaria.blog.bg, 2 юли 2012. Посетен на 9 март 2024.