Медковец
Медко̀вец е село в Северозападна България. То е административен център на община Медковец в рамките на област Монтана.
| Медковец | |
 Църква в село Медковец | |
  Медковец  Медковец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1537 души[1] (15 март 2024 г.) 18,8 души/km² |
| Землище | 81,697 km² |
| Надм. височина | 182 m |
| Пощ. код | 3670 |
| Тел. код | 09727 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 47593 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Медковец Веромир Миланов (ГЕРБ; 2023) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Георги Димитров“ 26 Е-поща: medkovec@mail.bg Официален сайт: www.medkovec.bg | |
| Медковец в Общомедия | |
История
редактиранеЗапазени сведения за земите в района на селото има от древни времена. Районът е богат на археологически паметници от 8 – 6 хиляди години преди новата ера. Тогава се слага началото на обществения живот в Медковското поле, в което са открити следи от няколко праисторически селища. В местността „Липена“, около 5 км западно от селото, са намерени следи от такова селище. Следи от първобитни обитатели са открити и в местността „Пчелиньете“ и в местността „Главния геран“.
Селото е основано не по-късно от първата половина на XVIII век. Името на селото е свързано с предание, че някога наоколо е имало хралупи с пчелен мед. Основен поминък на населението е било земеделието и свързаното с него скотовъдство. През 1860-те години Османската империя изпада в дълбока криза, която засяга и медковчани. Хората живеят много бедно в изключително тежки условия. За жилищата им известният унгарски пътешественик Феликс Каниц пише:
| „ | В малко променен вид аз видях тука въплатени образите на хората от бронзовия век. Жилищата им заровени до половината в земята... правеха впечатление на истински пещери“.
И ето ме отново на Българската Дунавска тераса. Силно вълниста местност, тя криеше само в най-дълбоките порези сочна зеленина и аз се почувствах щастлив когато късно вечерта стигнахме в Медковец. |
“ |
„Дунавската България и Балканът“, Феликс Каниц | ||
През 1850 година кнезът на Медковец Иван Кулин става един от ръководителите на голямото Видинско въстание. Медковчани участват в борбата за църковно-национална независимост. През 1859 година е построена църквата „Света Параскева“, обявена за национален паметник на културата. Иконостасът в нея е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2]
През 1821 г. е открито първото килийно училище при местната уземна черква, след него е открито и първото общинско училище (1845), когато кнез е Иван Кулин.
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 7686 на 2721.[3]
Население
редактиранеБроят на жителите на селото е с тенденция на намаляване.
Етнически състав
редактиранеЕтническа група от общо 1803 самоопределили се (към 2011 година):[4]
- [[българи] (грешка)
- цигани: (грешка)
- неопределени: 4
Политика
редактиране- 2003 – Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 61% срещу Горан Бонов (НДСВ).
- 1999 – Венцислав Кудкудейски (БСП) печели на втори тур с 57% срещу Кирил Стоичков (СДС).
- 1995 – Венцислав Кудкудейски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур със 71% срещу Иван Иванов (Народен съюз).
Разни
редактиранеВ землището на селището е разположена една от основните радиолокаторни станции за обзор на въздушното пространство на Северозападна България – „СПН Медковец“. Преди е обслужвала базите в Каменец, Габровница и Доброславци, понастоящем – само тази в Граф Игнатиево.
На Медковец е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).
Родени в Медковец
редактиране- Иван Ангелов Кулин (1803 – 1870) – български войвода
- поп Андрей (1879 – 1923) – участник в Септемврийското въстание
- Анатолий Кръстев (р. 1963) – български бригаден генерал
Литература
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Справочник на църквите и манастирите в област Монтана, архив на оригинала от 7 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110207192042/http://www.berkovitsa.com/ref/curch01.htm, посетен на 10 юни 2008
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37.
- ↑ www.nsi.bg