Христо Попмихайлов

Христо Попмихайлов (на гръцки: Χρήστος Παπαμιχαήλ, Παπαδόπουλος) е гръцки духовник и революционер от Костурско, деец на Гръцката въоръжена пропаганда.[1][2]

Христо Попмихайлов
Χρήστος Παπαμιχαήλ
гръцки духовник и революционер

Роден
Починал
Олища, Гърция

БиографияРедактиране

Христо Попмихайлов е роден в 1857 година[3] костурското село Олища, тогава в Османската империя, днес Мелисотопос, Гърция, в семейството на поп Михаил. От 1888 до 1898 година работи като гръцки учител в много български села в Костурско и се опитва да попречи на българското просветно дело. В 1898 година е ръкоположен за свещеник от митрополит Филарет Костурски и продължава да работи срещу Българската екзархия. В края на март 1901 година в селото е ръкоположен български екзархийски свещеник[4] и екзархистите три пъти се опитват насилствено да овладеят трите църкви в селото – „Свети Спиридон“, „Свети Атанасий“ и гробищната „Свети Николай“. На 23 март 1903 година войводите на ВМОРО Васил Чекаларов и Иван Попов му заповядват да служи заедно с българския свещеник[5] и да споменава името на българския екзарх Йосиф I Български или ще бъде убит. Поп Христо бяга със семейството си в Костур, където става помощник на митрополит Герман – основна движеща сила на гръцкото просветно и революционно дело в областта. Инцидентът е описан от Герман Костурски в две писма до патриарха от 11 май и 3 юни 1903 година.[6]

От Костур поп Христо организира нападението на четата на капитан Григорис Фалиреас над екзархийските къщи в Олища на 22 – 23 септември 1906 година.[7] В същата 1906 година с телеграма до Хюсеин Хилми паша успява да предотврати емиграцията в Америка на българския комита Стоян Скеклю[8] и успява да организира убийството му на 28 юли 1908 година.[9] В отговор българските комити конфискуват цялото му имущество в Олища.[9]

След Младотурската революция в 1908 година и установяването на конституционен ред в страната, поп Христо по нареждане на митрополията се връща в Олища, за да се опита да върне към гърцизма една от трите църкви в селото, което успява да направи в 1910 година. Заедно с това отваря и гръцко училище. Въпреки това до попадането на Олища в Гърция през Балканската война нито един жител на селото не се връща към гърцизма.[9]

След смъртта на поп Христо, на 29 декември 1936 година е награден с медала на Македонската борба и е обявен за агент от ІІ ред.[9][10]

Поп Христо и жена му Султана имат 5 деца – Тома (р. 1883), Пандели (р. 1887), Стефан (1898 – 1988), които по-късно работят като готвачи в Америка, Спиридон (р. 1887) и Теодота (р. 1892) и женена за Пандели Дафинка в Олища.[11] Пандели в 1910 година напуска Костур, където се крие семейството на поп Тома, и заминава на работа при чичо си в Цариград. В 1905 година се скарва с него и заминава за Румъния. В България е арестуван и вкаран за пет месеца в затвора. Там се запознава с войводата на ВМОРО Кузо Попдинов и с неговата чета заминава за Македония. Когато четата пристига в Костурско, Пандели разбира, че Кузо иска да убие баща му и тайно се свързва с вуйчо си Киряк Гульо, който да предупреди баща му. Гульос предупреждава поп Христо в Маврово.[11] Поп Христо и митрополит Герман Каравангелис се свързват с началника на гарнизона в Костур, известяват го за пристигането на българската чета и той веднага изпраща военна част в Олища. Четата заминава за Черешница, а Пандели симулира, че е болен и остава в Олища. Пристигналите в Олища турци го залавят и той издава на гавазина на митрополит Герман местоположението на Кузовата чета. Двама войници ескортират Пандели до Костур, а останалите заминават за Черешница обсаждат къщата, в която е отседнала Кузовата чета и я запалват, като войводата се самоубива. Пандели е задържан чети дни в Костур, след което с турски паспорт заминава за Америка. В Америка гръцката общност го обвинява, че е участвал в убийството на гъркоманите Козма Попов и Георги Киров в Олища на 8 февруари 1906 година от четата на Кузо Попдинов, като брат му Спиридон го защитава, че не е бил в Олища по време на двете убийства.[12]

БележкиРедактиране

  1. Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα. Αθήναι, ΓΕΣ/ΔΙΣ, 1979.
  2. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  3. Според надгробния му камък, на който пише ΙΕΡΕΥΣ ΠΑΠΑΧΡΙΣΤΟΣ / ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ 1903-1908 / ΠΑΠΑΧΡΙΣΤΟΣ ΠΑΠΑΜΙΧΑΗΛ / ΕΓΕΝΝΗΘΗ 1857 / ΑΠΕΒ. 7-12-1930. Други източници дават дават година на раждане 1856, а дата на смърт 7 ноември 1929 г.: Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 147, 151. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  4. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 147. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  5. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 148. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  6. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 149. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  7. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 150. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  8. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 150-151. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  9. а б в г Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 151. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 21 август 2015.
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
  11. а б Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 152. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015.
  12. Σιώκης, Νικόλαος Δ. Όψεις από τη ζωή και τη δράση μιας οικογένειας κατά την περίοδο του μακεδονικού αγώνα και του μεσοπόλεμου μέσα από ανέκδοτες πηγές. // Βαλκανικά Σύμμεικτα. 2014. ISSN 2407-9456. с. 153. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 22 август 2015.