Филарет Вафидис
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширение по гръцкия източник. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Филарет.
Филарет Вафидис (на гръцки: Φιλάρετος, Филаретос) е гръцки духовник, костурски (1889 - 1899) и димотишки (1899 - 1928) митрополит.[1]
Филарет Φιλάρετος | |
Роден |
1850 г.
|
---|---|
Починал | 11 октомври 1933 г.
|
Религия | православие |
Учил в | Лайпцигски университет |
Филарет в Общомедия |
Биография
редактиранеВафидис е роден със светското име Христос Вафидис (Χρήστος Βαφείδης) в 1850 година в Цариград в семейството на Йоан и Томаида Вафидис, гърци от Лозенград. Чичо му Филотей Вриениос е митрополит на Никомидия, а брат му Константин Вафидис е димотишки, маронийски и серски митрополит и преподавател в богословското училище в Халки.[2][3] В 1871 година Вафидис завършва Халкинската семинария, като по време на учението си там (1865 - 1871) е ръкоположен за дякон. В 1875 година получава докторска степен по философия от Лайпцигския университет. От 1875 до 1888 година преподава в Халкинската семинария.[1]
На 14 май 1888 година е избран и на 22 май 1888 година е ръкоположен в катедралата „Свети Георги“ за трапезундски митрополит. Ръкополагането е извършено от митрополит Софроний Никейски в съслужение с митрополитите Константий Визенски, Атанасий Сисанийски, Гервасий Халдийски, Доротей Алепски и епископ Антим Синадски.[1]
На 10 октомври 1889 година Филарет е избран за костурски митрополит.[1] Българският учител и свещеник от Костурско Търпо Поповски описва Филарет така:
„ | По характер е непредвидлив, злобен до крайност, отмъстителен и в пълния смисъл фенерски тиранин, с титлата доктор на историята. Още в началото на назначението му като костурски владика развил своята енергия и скроил план чрез неговата германска история да асимилира костурското чисто българско население.[4] | “ |
През май 1899 година е преместен като димотишки митрополит. По време на Първата световна война от 1917 до 1919 година е задържан от българските власти.[1]
От 21 февруари 1928 година е ираклийски митрополит,[5] но пребивава в Солун, където умира на 11 октомври 1933 година.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Ηρακλείας κυρός Φιλάρετος. (1850-1933) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 6 април 2017.
- ↑ Ο μητροπολίτης του Οικουμενικού Πατριαρχείου Φιλάρετος Βαφείδης και η εποχή του (1850-1933), архив на оригинала от 29 юли 2014, https://web.archive.org/web/20140729013819/http://www.xronos.gr/detail.php?ID=14214, посетен на 18 юли 2008
- ↑ Ο μητροπολίτης του Οικουμενικού Πατριαρχείου Φιλάρετος Βαφείδης και η εποχή του (1850-1933) // 1ο Δημοτικό Σχολείο Διδυμοτείχου. Архивиран от оригинала на 2017-12-14. Посетен на 4 декември 2013 г.
- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 67.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 59. Посетен на 18 август 2014.
Григорий | → | трапезундски митрополит (14 май 1888 – 10 октомври 1889) |
→ | Гавриил |
Григорий | → | костурски митрополит (10 октомври 1889 – 8 май 1899) |
→ | Атанасий |
Константин | → | димотишки митрополит (8 май 1899 – 21 февруари 1928) |
→ | Йоаким |
Григорий | → | ираклийски митрополит (21 февруари 1928 – 11 октомври 1933) |
→ | Вениамин |