Отваря главното меню

Григорис Василиу Фалиреас, известен като капитан Закас (името се среща и като Фалиреас Григориу, на гръцки: Γρηγόρης Βασιλείου Φαληρέας, Καπετάν Ζάκας), е гръцки военен и революционер, капитан на андартска чета по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Григорис Фалиреас
Γρηγόρης Φαληρέας
гръцки военен и революционер

Роден
1873 г.
Починал
1937 г. (64 г.)
Григорис Фалиреас в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в 1873 година в село Припица, разположено на полуостров Мани на територията на днешния дем Западен Мани, Пелопонес. Участва като доброволец в Критското въстание от 1897 година, след което в 1903 година завършва гръцко военно училище.

Присъединява се към гръцката четническа акция в Македония. На 22 май 1906 година под псевдонима капитан Закас (по името на революционера Теодорос Закас) начело на чета от около 30 души навлиза в Македония и взима участие в борбата на гръцките чети с четите на ВМОРО в Костурско, като действа предимно в Костенарията. На 22 срещу 23 септември 1906 година извършва голямо нападение над българското село Олища,[1] организирано от гъркоманския свещеник на селото поп Христо Попмихайлов. Четата Фалиреас, състояща се от 40 андарти, напада селото, но е принудена да отстъпи след пристигането на турска войска от Загоричани и Куманичево. В резултат са изгорени 7 български къщи и са убити седем членове на българския комитет.[2]

На 15 март 1907 година изпраща писмо до жителите на Бъмбоки заедно с Лазар Апостолов, Лукас Кокинос и други, в което пише:

Братя, За длъжност считам да ви пиша настоящето писмо и да ви съветвам да престанете да имате глупавата идея, че е възможно Елинска Македония да стане българска земя. Истина е, че и вие се лъжете от някои маскари и безчестници, които ви дадоха идеята, че сте българи, но, за бога, защо не попитате предците си, бащите и дедите си те да ви кажат какви сте и защото сте научили няколко криви български думи, мислите, че сте българи... Съберете си ума в главата и се повърнете пак като напред елини-християни, защото, ако до 20-й априлий не се повърнете, ще влязна като бесен в селото ви и няма да оставя нищо, нито жени, нито деца, нито кучета[3].

На 16 юли 1907 година четите на Закас и капитан Гермас (Николаос Цотакос) са обкръжени от турски части в село Лошница и унищожени, като Лицас загива, а Закас успява да се спаси.

Германос Каравангелис казва за него:

Закас (Григориос Фалиреас - днес генерал) и Гермас (Николаос Цотакос от село Герма от епархия Итилу, Лакония, подофицер тогава) имаха по една доста добра чета и се бореха мъжествено и систематически. Закас дори беше влязъл в Тиолишча, Кладораби и в други села и беше наказал някои от българите, които злостореха.[4]

Фалиреас участва като офицер от гръцката армия в Балканските войни, а в Гръцко турската война е командир на 44 пехотен полк. Пенсионира се в 1933 година като генерал-лейтенант.

Умира в Атина в 1937 година.[5]

БележкиРедактиране