Христо Стоянов (революционер)

български революционер
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стоянов.

Христо Стоянов Урумов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Стоянов
български революционер
Роден
1873 г.
Починал
15 януари 1923 г. (50 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Христо Стоянов в Общомедия
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 - 1911. Прави - Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали - Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева

Биография редактиране

Христо Стоянов е роден в 1873 година в гевгелийското село Мързенци, тогава в Османската империя.[1] В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Работи като български учител в Гевгели, а по-късно става главен учител Кавадарци. Влиза във ВМОРО.[3] През декември 1899 година като учител в Богданци е съден при Валандовската афера.[4] В 1901 година е арестуван при Солунската афера и е заточен в Подрум кале. Амнистиран през пролетта на 1903 година, Стоянов се връща в Гевгели и оглавява околийския революционен комитет. Участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Аргир Манасиев.[3]

След разгрома на въстанието емигрира в България и работи за Задграничното представителство на ВМОРО.[3]

След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя и става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Гевгели.[5]

В 1910 - 1911 е учител в Гумендже.[3]

В 1918/1919 година е учител в Струмишката гимназия.[6]

Председател е на дружеството на Илинденската организация в Свети Врач.[7] Умира на 15 януари 1923 година в Свети Врач.[8]

Бележки редактиране

  1. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  3. а б в г Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 97.
  4. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 153.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 128.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 450.