Отваря главното меню

Валандовската афера от декември 1899 до 20 април 1900 година е един от големите провали в дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, който разстройва организационната мрежа в Гевгелийско, Дойранско, Тиквеш и Ениджевардарско. В аферата са изтезавани 150 и арестувани 100 души.[1][2]

Валандовска афера
— афера —
Място Гевгелийско, Дойранско, Тиквеш и Ениджевардарско, Османска империя
Датировка декември 1899 до 20 април 1900 г.

Съдържание

ПричиниРедактиране

 
Четата на Иванчо Карасулията.

На 7 декември 1899 година четата на Иванчо Карасулията влиза в град Валандово с цел да отвлече богат гъркоманин, собственик на мина. Нападат жилището му, но не успяват да влязат в него и след няколко часова престрелка с жандармерията, в която загиват две заптиета, четата се изтегля без загуби.[3]

РазследванеРедактиране

Разследването е поето от Мехмед паша от Тетово. Валандово е блокиран от войска и след мъчения дейците на ВМОРО Васил Тайтайкин и Гирджиков признават, че четата се крие у Иван и Пено Гегови от село Балинци. Гегови не признават нищо, но властите разбират, че в района има създадена революционна организация. В селата в района започват масови арести и изтезания. В Балинци са бити 5 души, в Гявато 12 души, в Гърчище 20 души. В Богданци са измъчвани Гано Пеев, Христо Николов, Караискаак, Ичко Тодоров и други, много са затворените, между които и поп Григор Янев, а от селото бягат Мицо Марков, Дельо Колчов и Гоно Ванчев.

 
Валандово в края на 19 век.

Аферата бързо обхваща почти целия Солунски вилает и се простира и в Тиквеш, където пострадват селата Бегнище и Ресава. В село Пърждево е арестуван след предатество цялото ръководство на револционния комитет: Атанас Кондов, Ристо Масларов, Ефрем Янев и Арсо Самарджиев, които са жестоко измъчвани. Първите трима издържат, но Самарджиев проговоря и така нанася сериозен удар на дейността в Тиквеш.

Заради побоищата и арестите започва серия жалби до чуждите консули в Солун. Под влаяние на дипломатите, турските власти започват постепенно да освобождават задържаните, а от Солун идва специална комисия, която да разследва действията на Мехмед паша, дойранския и гевгелийския каймакамин, които са уволнени.

Аферата се подновява през април 1900 година, когато Кязим ага убива 1 човек в Тумба, 1 в Дъбово и 4 овчари в Боймица, между които и 12-годишно дете. След това в Боймица са арестувани 6 селяни, между които и учителят Филип Георгиев. Жената на Георгиев организира делегация от Боймица до Солун и арестите са прекратени[4].

Външни препраткиРедактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

БележкиРедактиране

  1. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония, I, София, 1933, стр. 108 - 109“
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 44.
  3. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 357.
  4. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.119-123.