Христо Тодоров (учител)

български просветен деец
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тодоров.

Христо Димитров (Димитриевич) Тодоров е български просветен деец от Възраждането.

Христо Тодоров
български просветен деец
Роден
около 1814 г.
Починал

Биография редактиране

Тодоров е роден около 1814 година в Дупница, тогава в Османската империя, в търговско семейство. Получава образованието си в Самоков и Дупница.

От 1836 година започва да преподава, първо като килиен учител, а след това като взаимен. Между 1838 – 1841 година е учител в Горна Джумая, после между 1841 и 1850 година в Дупница и в Самоков от 1851 година.

През 1855 година издава в Самоков „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георгия Новаго“.[1] Участва в църковно-националните борби и подпомага дейността на Неофит Рилски.

 
Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Христо Тодоров е на третия ред (№33)

През 1871 година е делегат на Първия църковно-народен събор на Българската екзархия, като представител на Самоковската епархия. На 14 май същата година подписва приетия от събора устав на Екзархията.[2] През 1872 година е избран за член на Дупнишката община.

Умира в Дупница през 1888 година.

Сестра му Анастасия (Ната) Тодорова е килийна учителка в Дупница между 1850 и 1860 година.[3]

Бележки редактиране

  1. Книгопис на българската възрожденска книжнина (1801 - 1878).
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 655–656.