Христо Чемков, с псевдоним Доктор,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Чемков
български революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден
1875 г.
Починал
24 май 1898 г. (23 г.)
Христо Чемков в Общомедия

Биография

редактиране
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Чемков (18-и в третата колона).

Христо Чемков е роден през 1875 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва Кюстендилското педагогическо училище, където към 1893 година участва в образуването на Македонско младежко дружество.[2] Чемков заедно с Иван Бърдаров играе в театъра на дружеството.[3] Учителства в Дедеагач, след което като професионален педагог е назначен за учител в централното училище в Битоля.[4] Присъединява се към ВМОРО още в 1894 година.[5]

През 1895-1896 ръководи битолския революционен комитет на ВМОРО. След разкритията на Винишката афера от 1897 година бяга в София.

Заминава за Чепеларе с мисия да унищожи базата на Българските революционни братства и да привлече революционните комитети към ВМОРО, но не успява.[6]

Заедно с другаря си Йордан Гавазов формират чета и повторно навлизат в Македония. В Прилеп Чемков и спътниците му са обградени в къщата на Георги Белазелков и за да не бъдат пленени, се самоубиват,[7] като преди това убиват полицейския началник и няколко войници[8][9][10][11].[12]

Външни препратки

редактиране
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 37.
  2. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 325.
  3. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 10.
  4. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 56.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
  6. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 49-50.
  7. Прѣлюдията на Илинъ-день. // Автономия Год. I. Брой 1. 1 Августъ 1903 год. с. 3.
  8. Кратка биография на Христо Чемков
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
  10. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 11.
  11. Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 19.
  12. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 520.