Хуан Валера

испански дипломат и писател

Хуан Валера (на испански: Juan Valera) е испански дипломат, политик, литературен критик, драматург, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, исторически роман, лирика, публицистика и документалистика.[1][2][3][4]

Хуан Валера
Juan Valera
испански дипломат и писател
Хуан Валера, 1904 г.
Хуан Валера, 1904 г.
Роден
Хуан Валера и Алкала-Галиано
Починал
18 април 1905 г. (80 г.)
ПогребанИспания
Националност Испания
Работилполитик, дипломат, писател, поет, драматург, преводач
Литература
Период1844 – 1905
Жанроведрама, исторически роман, мемоари, лирика, публицистика, документалистика
Направлениереализъм, романтизъм
Известни творби„Пепита Хименес”
„Доня Лус“
ПовлиянХосе де Еспронседа
Политика
Посолство в Португалия
посланик1881 – 1883
Посолство в САЩ
посланик1883 – 1886
Посолство в Белгия
посланик1886 – 1888
Посолство в Австро-Унгария
посланик1893 – 1895
ОтличияКомандор на Ордена на Изабел Кастилска Голям кръст на ордена на Карлос ІІІ, Испания Голям кръст на ордена на Алфонсо XІІ, Испания Орден на Сан Дженаро, Испания
Семейство
СъпругаДолорес Делават (1867 – 1905)
Деца3
Подпис
Хуан Валера в Общомедия

Биография и творчество редактиране

Хуан Валера и Алкала-Галиано е роден на 18 октомври 1824 г. в Кабра, провинция Кордоба, Испания. Син е на Хосе Валера и Вияня, военноморски офицер, и Долорес Алкала-Галиано и Пареха, маркиза де ла Паниега. Има две сестри и брат (който е от първия брак на маркизата със Сантяго Фройлер, швейцарски генерал на служба в Испания). Заради работата на баща си отраства до деветгодишна възраст в Кабра, а след това в Кордоба, Мадрид и Малага. От рано проявява влечение към литературата.[4][4] Учи испански език и философия в Семинарията в Малага в периода 1837 – 1840 г. и в колежа „Сакромонте“ в Гранада през 1841 г., където завършва средното си образование. Следва философия и право в Университета на Гранада, където завършва през 1846 г.[1] Докато следва учи съвременни езици, чете много книги от просвещението и романтизма, пише и публикува стихове в издания в Гранада и Малага. Първата му книга, стихосбирката „Поетични есета“, е издадена през 1844 г., но без успех.

След дипломирането си започва дипломатическа кариера, като през 1847 г. става помощник на посланика Анхел де Сааведра, поет и художник на романтизма, в Неапол. След това е член на испанските легации в Лисабон (1850), Рио де Жанейро (1851 – 1853), Дрезден и Санкт Петербург (1854 – 1857). След завръщането си в Мадрид става един от редакторите на либералното списание El Contemporáneo (1859). През 1865 г. е назначен за секретар на посолството във Франкфурт. След революцията от 1868 г., по време, на която е на страната на конституционната монархия, е назначен за помощник-държавен секретар и от 1871 г. за директор на общественото обучение.[4] По време на управлението на Алфонсо XII е посланик в Лисабон (1881 – 1883), Вашингтон (1883 – 1886) и в Брюксел (1886 – 88), а в периода 1893 – 1895 г. е посланик във Виена. Избран е за член на Кралската испанска академия през 1861 г. и вече в напреднала възраст за член на Академията за морални и политически науки през 1900 г. Привърженик е на иберийския федерализъм.[1]

Първият му психологически роман „Пепита Хименес“ е издаден през 1874 г. Той е съставен от две части, като първата е в форма в първо лице – писма от семинариста Луис де Варгас до неговия чичо декан, а втората е разказ от трето лице. Историята е за влюбванено на семинариста в младата (двадесетгодишна) андалуска вдовица Пепита Хименес, обещана на баща му, като след големи духовни борби, накрая той се жени щастливо за нея. Основната теза на романа защитава първенството на естественото и жизненото пред изкуственото и засегнатото. Романът го прави известен писател. По него е създадена опера от испанския композитор Исаак Мануел Франсиско Албенис, а впоследствие неколкократно е екранизиран във филми.[1][4]

Романът му „Доня Лус“ от 1879 г. отново разглежда темата за дихотомията между божествената любов и човешката любов, но този път конфликтът завършва трагично. В историята незаконородената девойка с аристократично потекло доня Лус трябва да се откаже от живота в Мадрид, за да се пресели в Андалусия. Красива и желана, тя не иска да се омъжи, но среща двама души – интелигентният и извисен отец Енрике, който я привлича духовно, и мъжественият и красив мадридски аристократ дон Хайме, който ѝ въздейства чувствено.[1][4]

В романа си „Хуанита Дългата“ от 1978 г. разглежда темата за любовните отношения на възрастен мъж с момиче. През 1982 г. романът е екранизиран в телевизионен минисериал.[1]

Последният му роман, „Морсамор“ от 1899 г., е исторически роман, донякъде иронизация на жанра на рицарския роман с включени фантастични елементи. В историята главният герой, стар и разочарован от живота си и приютен в манастир, се подмладява чрез приемане на магически еликсир и с нова сила тръгва на пътешествие на изкуплението на изток, по-специално в Индия, където се влюбва отново и след различни перипетии и инциденти се връща в манастира отново разочарован.[1]

Романите му се характеризират с дълбок психологически анализ на героите, особено на жените. Той е против натуралистичния разказ и смята, че романът е форма на поезия, поради което описанията на природата, типажите и андалуската среда са леко идеализирани, а езикът, дори на местните хора, е академичен.[2][3]

През целия си живот Хуан Валера прави голям брой преводи на поезия и проза от други езици. Прави преводи на произведения на Лонг („Дафнис и Хлоя“), Лорд Байрон, Томас Мур, Йохан Волфганг фон Гьоте, Хайнрих Хайне, Лудвиг Уланд, Емануел Гайбел, Абул-Бека (от немски), Джеймс Ръсел Лоуел, Джон Грийнлийф Уитиър, Йоханес Фастенрат, Виктор Юго, Алмейда Гарет и др. Пише също литературна критика и множество есета за религията, философията, историята и политиката.[2]

На 5 декември 1867 г. той се жени за Долорес Делават в Париж, две десетилетия по-млада от него и родом от Рио де Жанейро, с която има три деца.[3]

Хуан Валера умира на 18 април 1905 г. в Мадрид.[3]

Произведения редактиране

 
Паметник на Хуан Валера в Мадрид

Самостоятелни романи редактиране

някои от романите първоначално имат серийни публикации във вестници
  • Pepita Jiménez (1874)[1][3]
    Пепита Хименес, изд.: ИК „Персей“, София (2012), прев. Румен Руменов
  • Las ilusiones del doctor Faustino (1874 – 1875)[2]
    Илюзиите на доктор Фаустино, изд. „Светлана Янчева – Изида“ (2021), прев. Стефка Петрова
  • El comendador Mendoza (1876 – 1877)
  • Pasarse de listo (1877 – 1878)
  • Doña Luz (1878 – 1879)
    Доня Лус, изд. „Ив. Г. Игнатов и синове“ (1929), прев. Борис Шивачев
    Доня Лус, изд.: ИК „Персей“, София (2012), прев. Румен Руменов
  • Cartas de un pretendiente (1850)
  • Juanita la Larga (1895)
    Хуанита Дългата, изд. „Изида“ (2018), прев. Стефка Петрова
  • Genio y figura (1897)
  • Morsamor. Peregrinaciones heroicas y lances de amor y fortuna de Miguel de Zuheros y Tiburcio de Simahonda (1899)
    Морсамор : героичните странствания, любовните пориви и сполуката на Мигел де Суерос и Тибурсио де Симаонда, изд. „Недланд“ София (2022), прев. Николай Тодоров
  • Elisa, la Malagueña (1895)

Пиеси редактиране

  • Asclepigenia (1878) – диалог
  • Gopa
  • La venganza de Atahualpa
  • Lo mejor del tesoro
  • Estragos de amor y de celos

Поезия редактиране

  • Ensayos poéticos (1844)

Документалистика (частично) редактиране

  • De la naturaleza y carácter de la novela (1860)
  • Estudios críticos sobre literatura, política y costumbres de nuestros días (1864)

Екранизации редактиране

  • 1925 Pepita Jiménez
  • 1946 Pepita Jiménez
  • 1975 Pepita Jiménez
  • 1976 Los libros – тв сериал, 1 епизод
  • 1971 – 1978 Novela – тв сериал, 10 епизода
  • 1982 Juanita la Larga – тв минисериал

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juan Valera в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​