Хуан де Борха и Кастро
Хуан де Борха и Кастро (на испански: Juan de Borja y Castro; * 1533, Белпуч, Лерида, † 3 септември 1606, Ел Ескориал), е испански благородник, войник, дипломат и държавник. 1-ви граф на Маялде и чрез брак граф на Фикальо, Португалия.
| Хуан де Борха и Кастро | |
| граф на Маялде и на Фикальо, военен, дипломат, политик | |
 | |
| Роден |
1533 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 септември 1606 г.
|
| Погребан | Имперския колеж в Мадрид, после църква „Сан Роке“ в Лисабон |
| Семейство | |
| Род | Борджия |
| Баща | Франческо Борджия |
| Майка | Леонор де Кастро Мело и Менесес |
| Братя/сестри | Карлос Исабела Алвар Хуана Фернандо Доротея Алфонсо |
| Съпруга | Лоренца де Оняз и Лойола Франсиска Арагонска |
| Деца | Елеонора Мадалена Франсиска Хуана Франсиско Антонио Родриго Карлос Фернандо |
| Хуан де Борха и Кастро в Общомедия | |
Произход редактиране
Той е трети син на Свети Франсиско де Борха и Арагон (1510 – 1572), IV херцог на Гандия и вицекрал на Каталония, и на Леонор де Кастро Мело и Менесес, придворна дама на кралица Изабела Португалска.
Има четири братя и три сестриː
- Карлос (1530 ̟– 1592), 5-ти херцог на Гандия,съпруг на Мадалена де Сентелес и Кардона
- Исабела (1532 – 1558), съпруга на Франческо Гомес де Сандонал и Рохас, граф на Лерма
- Алвар (1534 - 1594), съпруг на племенницата си Елвира де Енрикес и Борха
- Хуана (1536 – ?), съпруга на Джовани де Енрикес и Алманса и Рохас, маркиз на Алканисес
- Фернандо (1537-?), съпруг на Виоланте де Армендия
- Доротея де Борха и Кастро (1538 – 1552), монахиня кларисинка.
- Алфонсо де Борха и Кастро (1539 – ?), съпруг на Елеонора де Норона
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Той е роден през 1533 г. в Белпуч по случайност, защото баща му помага в двора на Монсон като главен конник на Карл I. Между 1539 и 1543 г. живее със семейството си в Барселона, когато баща му служи като вицекрал на Каталония, а по-късно в Гандия, когато баща му е обявен за херцог.
Образован при йезуитите, той учи в университета в Гандия. През 1548 г. е приет в ордена на Сантяго. След като майка му умира през 1546 г., между 1550-51 г. той придружава баща си в Рим, където влиза в Йезуитския орден. С него той се връща в Оняте, откъдето отива в университета в Алкала де Енарес. През 1552 г. той се завръща в Гандия и се жени за първи път за Лоренца де Оназ и Лойола, племенница на Игнатий Лойола, която умира на 13 септември 1575 г. в Лерена и от която има четири дъщери.[1]
Военен и дипломат редактиране
След като постъпва на служба при Филип II като попечител на принц Карл, той отива като войник в Гипускоа, където под командването на вицекраля на Навара Веспасиано Гонзага участва в отбраната на провинцията срещу атаката на французите по време на Италианската война.
Дипломатическата му кариера започва през 1569 г., когато е изпратен в Португалия да замести посланика Фернандо Карийо де Мендоса, за да посредничи при сватбата на крал Себастиан с Маргьорит дьо Валоа (която не се състои) и да се опитва да разубеди португалския крал да предприеме своята планирана експедиция до Африка, която най-накрая се провежда през 1578 г. с катастрофални резултати.
След като овдовява, той се жени за Франсиска де Арагон Барето на следващата година, от която има няколко деца: Франсиско, който става вицекрал на Перу, Антоний, църковно лице, Родриго, мъртвороден, Карлос, женен за херцогинята на Вилаермоса и Фернандо и вицекрал на Валенсия и Арагон.
През 1576 г. той отива в Прага като испански посланик при император Рудолф II от Свещената Римска империя, на който пост остава до 1581 г. На тази дата той публикува единственото си известно литературно произведение „ Empresas Morales“ – първият трактат, написан от испанец върху емблемата.[2]
В испанския двор редактиране
След завръщането си в Испания той е назначен за майордом на Мария Испанска – позиция, която ще поддържа до нейната смърт през 1603 г. Като признание за заслугите му през 1596 г. Филип II му дава титлата на граф на Маялде. Още по време на управлението на Филип III, връзката му с Херцога на Лерма, който е негов племенник, му печели титлата граф на Фикало, президент на Съвета на Португалия, държавен съветник и главен иконом на кралица Маргарет Хабсбург-Австрийска.[1][3]
Умира на 3 септември 1606 г. на 73-годишна възраст в резултат на злополука, настъпила, когато седанът, в който пътува, поради увреждане от подагра, пада по стълбите на манастира Ел Ескориал.[4] Тялото му е депозирано в Имперския колеж в Мадрид до 1613 г., когато е прехвърлено в църквата „Сан Роке“ в Лисабон .
Брак и потомство редактиране
Жени се два пътиː[5]
∞ 1. 1552 в Гандия за Лоренца де Оняз и Лойола († 1575), племенница на Игнатий Лойола, от която има четири дъщериː
- Елеонора де Борха и Оняз, ∞ за Педро де Борха
- Мадалена де Борха и Оняз, ∞ за Джон Урбан
- Франсиска де Борха и Оняз, монахиня
- Хуана де Борха и Оняз, монахиня
∞ 2. за Франсиска де Арагон Барето, от която има пет синаː
- Франсиско де Борха и Арагон (* 1581, † 26 септември 1658), княз на Скуилаче, вицекрал на Перу (1615 - 1621)
- Антонио де Борха и Арагон, църковно лице
- Родриго де Борха и Арагон († като малък)
- Карлос де Борха и Арагон, ∞ за херцогинята на Вилархермоса
- Фернандо де Борха и Арагон (* 1583, Лисабон, † 28 ноември 1665, Мадрид), 3-ти граф на Маялде, княз на Скуилаче, вицекрал на Валенсия и Арагон
Бележки редактиране
- ↑ а б Rafael García Mahíques: Juan de Borja y el universo cultural de la emblemática Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine..
- ↑ Empresas morales Архив на оригинала от 2016-08-04 в Wayback Machine., edición de Rafael García Mahíques.
- ↑ Miquel Batllori: La familia de los Borjas, págs. 75-76.
- ↑ Luis Cabrera de Córdoba: Relaciones de las cosas sucedidas en la corte de España, desde 1599 hasta 1614, pp. 269 y 287-288.
- ↑ Rafael García Mahíques, Juan de Borja y el universo cultural de la emblemática Archived 2016-03-05 at the Wayback Machine (in Spanish)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juan de Borja y Castro в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |