Хуго (Шалон)

господар на Салан и пфалцграф консорт на Бургундия (Франш Конте) от 13. век

Хуго дьо Шалон или Хуго Бургундски (на френски: Hugues de Chalon, Hugues de Bourgogne, на италиански: Ugo di Châlon; * ок. 1220, † сл. 12 ноември 1266) от Дом Шалон е господар на Салaн[N 1] (12631266) и от името на съпругата му (de jure uxoris) пфалцграф на Бургундия (Франш Конте) (12481266).

Хуго дьо Шалон
пфалцграф на Бургундия
Hugh III, Count of Burgundy.jpg
Управление 12481266
Наследил Ото III
Наследник Аделхайд I Бургундска
Лични данни
Роден
Починал
Други титли Господар на Салан
Семейство
Династия Дом Шалон
Баща Жан I Мъдрия
Майка Матилда Бургундска
Брак Аделхайд Бургундска
Потомци Елизабет
Отo
Стефан
Райналд
Анри
Маргарита
Алиса
Жан
Хуго
Иполита
Гуя
Агнес
Жаклин (вероятна)
Хуго дьо Шалон в Общомедия

ПроизходРедактиране

Хуго, както потвърждава писмо от 1237 г. в „Генеалогична история на Дом Вержи“ (Histoire généalogique de la maison de Vergy), е най-големият син на Жан I дьо Шалон, нар. Мъдрия (* 1190, † 1267) от династията на Анскаридите – граф на Осон и на Шалон[N 2] и господар на Салан[N 1] и на съпругата му Матилда (Мау) Бургундска (* 1190, † 1142)[1] – дъщеря на херцога на Бургундия Хуго III[2] и на втората му съпруга Беатриса Албонска (* 1161, † 1228) – дофина на Виеноа.[3]

Хуго е потомък на двата дома на Бургундия: от баща си той произхожда от Анскаридите (той е правнук на Вилхелм IV Бургундски), а от майка си – от Капетингите, френският кралски дом, в който е загубено превъзходството на германските семейства и графство Бургундия става васал на кралство Франция.  

БиографияРедактиране

През 1230 г. Хуго се сгодява за Аделхай Бургундска, както е видно от брачния договор, подписан от родителите (Жан I дьо Шалон за бъдещия младоженец и Ото I от Андекс и Мерания за бъдещата булка).[4]

През 1236 г. Хуго се жени за Аделхайд (Алиса) Бургундска,[5][6] най-голямата дъщеря на Ото I от Андекс и Мерания, херцог на Андекс и Мерания и граф консорт на Бургундия[7] и на първата му съпруга – графинята на Бургундия Беатрис II Бургундска.

През 1248 г. графът на Бургундия Ото II – брат на съпругата му умира отровен.[8] Той е наследен от нея с името Аделхайд I заедно с Хуго с името Хуго I.[9] Двамата делегират бащата на Хуго – граф Жан I дьо Шалон да управлява графството от тяхно име. В следващите няколко години сестрите на Аделхайд заедно със съпрузите им се отказват от всички права върху Графство Бургундия: Елизабет със съпруга си Фридрих III,[10] Маргарита със съпруга си граф Фридрих фон Трухендинген († 1274),[11] Беатрис с мъжа си Херман II († 1247), граф на Орламюнде от династията на Асканите.[12]

По време на междукралството, с цел да възпре претендента Рудолф I Хабсбургски, чието намерение е да затвърди отново васалитета на графство Бургундия към кралство Германия (опитвайки се да вземе властта над Кралство Арл[13]), Хуго делегира управлението на баща си Жан I, което той изпълнява до смъртта си през 1267 г.

През 1263 г. Хуго наследява баща си като господар на Салан.[N 1][14]  

Хуго умира през 1266 г. и е погребан в църквата на абатството на Монтини ле Шерлию,[15] оставяйки Аделаида вдовица. Баща му Жан поема опекунството за неговите синове до смъртта си през 1267 г.

След смъртта на тъста си Аделхайд се омъжва повторно на 11 юни 1267 г. за Филип Савойски (* 1207, † 1285), комуто поверява задачата да управлява. Синът на Хуго и Аделхайд – Ото признава пастрока си за граф на Бургундия през 1269 г.[16][17]  Филип е брат на графа на Савоя Петър II Савойски, починал през 1268 г., с което Филип става 13-ти граф на Савоя с името Филип I Савойски.

Съругата на Хуго – Аделаида умира на 60-годишна възраст в Евиан на брега на Женевското езеро на 8 март 1279 г. След смъртта ѝ синът им Ото IV Бургундски (* 1248, † 1302) наследява Хуго като граф на Бургундия – васал на Херцогство Бургундия и на Краля на Франция.

Брак и потомствоРедактиране

Ок. 1 ноември 1236 г. Хуго дьо Шалон, на 16-годишна възраст, се жени за Аделхайд (Аликс) (Adelheid, Alix von Andechs; † 8 март 1279 в Евиан) от Андекска династия-Мерания, от 1248 г. наследничка на Пфалцграфство Бургундия, дъщеря на херцог Ото I от Мерания († 1234) и на първата му съпруга Беатрис II Бургундска († 1231) от род Хоенщауфенпфалцграфиня на Бургундия и внучка на римския император Фридрих I Барбароса. Аделхайд наследява бездетния си брат Ото II († 19 юни 1248).

От нея има шест сина и шест или седем дъщери:

  • Елизабет Бургундска (Elisabeth de Borgogne; † 9 юли 1275), ∞ 27 януари 1254 (договор) за граф Хартман V фон Кибург († 3 септември 1263); след смъртта му е монахиня във Фрайбург;
  • Ото Бургундски (Othon de Borgogne; * пр. 1248 в Мюла,[N 3] † 17 или 26 март 1303), господар на Салан[N 1] (1266 – 1302), пфалцграф на Бургундия (1279 – 1302) с името Ото IV Бургундски, 2. ∞ ок. 1263 за Филипа дьо Бар († сл. юни 1283) – дъщеря на графа на Бар Тебалд II и на съпругата му Жана дьо Туси, имат една дъщеря 2. ∞ 9 юни 1291 за Матилда (Мау) д'Артоа (* 1268, † 1329) – дъщеря на графа на д'Артоа Робърт II Благородния (* 1250, † 1302) и на Амиси дьо Кортене – господарка на Конш-он-Уш (* 1268, † 27 октомври 1329). Имат две дъщери и един син;
  • Стефан Бургундски (Etienne de Borgogne; † 4 април 1299 в Рим), викарий;
  • Райналд Бургундски (Renaud de Borgogne; † 9 август 1322), граф консорт на Монбелиар[N 4] (1282), ∞ за Вилхемина от Ньошател († 1317), графиня на Монбелиар;
  • Хайнрих Бургундски (Henri de Borgogne; † сл. 23 юни 1340 в затвора);
  • Маргарита Бургундска (Marguerite de Borgogne; † сл. 1260), монахиня в Абатство Фонтевро;[N 5]
  • Алиса Бургундска (Alix de Borgogne; † сл. 1260), монахиня в абатство Фонтевро;
  • Йоан Бургундски (Jean de Borgogne; † ок. 1301/1302), господар на Монтегю (Montaigu), Монро (Montrond), Фонтне (Fontenay), Шоа (Chois), Шатьоле (Châtelet), Buffart, Шезиé (Chésié), Liele и Fauvernay (1293), ∞ пр. май 1296 за Маргарита дьо Бламон, дъщеря на Анри, господар на Бламон и на съпругата му Кунигунде фон Лайнинген. Имат един син и една дъщеря: Анри Бургундски († сл. 7 май 1340), господар на Монро и Монтегю, и Изабел Бургундска († август 1323);
  • Хуго Бургундски (Hugues de Borgogne; † сл. юни 1312), господар на Мобюсон, Аспръмо, Фразан, Оршанз, Лавон, Жандре, Дампиер, Пор-сюр-Сьон и Шатиойон-льо-Дюк.[N 6] Филип IV го назначава за генерален лейтенант на Графство Монбелиар, ∞ за 1. 1287 за Бона Савойска (* 1275, † 1300) – дъщеря на граф Амадей V Савойски 2. Маргaрита дьо Ферет – дъщеря на Улрик II, граф на Ферет (Ferrette);
  • Иполита Бургундска (Hyppolite de Borgogne; † пр. 1288), господарка на Сан Валие (Saint-Vallier); ∞ 1270 за граф Аймар IV от Поатие (? †1319), граф на Валонтинуа (Valentinois) и на Диуа (Diois);
  • Гуя Бургундска (Guye de Borgogne; † 24 юни 1316), ∞ май 1274 за Томас III Савойски (* ок. 1250, † 30 април 1282), господар на Пиемонт;
  • Агнеса Бургундска (Agnes de Borgogne; † сл. 1366), ∞ ок. 15 април 1259 за граф Филип II дьо Виен (ок. 1240, † 1303), господар на Пани (Pagny)
  • Жаклин Бургундска (Jaqueline de Borgogne), вероятна. Монахиня в Роморантен (1285).

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

Основни източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

  • ((it)) Paul Fournier, "Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo", cap. XI, vol. VII (L'autunno del Medioevo e la nascita del mondo moderno) della Storia del Mondo Medievale, 1981, pp. 383–410.

Библиографски бележкиРедактиране

  1. Du Chesne, André. Histoire généalogique de la maison de Vergy: iustifiee par chartes, tiltres .... 1625. с. 130 и 131.
  2. #ES Foundation for Medieval Genealogy : duchi di Borgogna - HUGUES de Bourgogne. // Посетен на 26.4.2020. (на английски)
  3. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus XXIII, Chronica Albrici Monachi Trium Fontium, anno 1184. 1925. с. 858. (на латински)
  4. Guillaume, M. J. B.. Histoire généalogique des Sires de Salins au Comte de Bourgogne..., Tome I, Preuves. с. 119. (на латински)
  5. Académie des sciences, belles-lettres et arts de Besançon et de Franche-Comté. Auteur du texte. Mémoires et documents inédits pour servir à l'histoire de la Franche-Comté / publiés par l'Académie de Besançon. 1838. с. 31. (на латински)
  6. Bernard, Prost. Cartulaire de Hugues de Chalon (1220-1319) / publié d'après le manuscrit original du British Museum. 1904. с. doc. 49, с. 42.
  7. Guillame, M. J. B.. Histoire généalogique des Sires de Salins, Tome I, Preuves... с. 119. (на латински)
  8. Monumenta Germaniae Historica, tomus XVII: De Fundatoribus Monasterii Diessenses, anno 1248. с. 330. (на латински)
  9. Monumenta Zollerana, doc. LV. 1848. с. 84. (на латински)
  10. Monumenta Zollerana, doc. XLIII. с. 64. (на латински)
  11. Пак там, с. 83
  12. Пак там, с. 84
  13. Fournier, Paul. "Il regno di Borgogna o d'Arles dal XI al XV secolo, cap. XI, vol. VII. с. 397. (на италиански)
  14. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: Conti di Borgogna (IVREA) - HUGUES de Chalon
  15. Дн. село Монтини ле Шерлию (Montigny-lès-Cherlieu), деп. Бургундия-Франш Конте, Франция.
  16. Monumenta Zollerana, doc. LIX. с. 89. (на латински)
  17. Recueil des chartes de l'abbaye de Cluny. Tome 6, doc. 5156. 1876-1903. с. 599 – 600. (на латински)

Обяснителни бележкиРедактиране

  1. а б в г Салан ле Бан (Salins-les-Bains) в дн. деп. Жура, Франция
  2. дн. град Шалон сюр Сьон (Chalon-sur-Saône), деп. Сон е Лоар, Франция
  3. Дн. град Melun в деп. Ил дьо Франс, Франция
  4. Дн. град Монбелиар (Montbéliard) в деп. Ду, Франция
  5. Абатството се намира в село Фонтевро л'Абeи (Fontevraud-l'Abbaye) в деп. Мен е Лоар, Франция.
  6. Мобюсон (Maubuisson) – дн. село Montbozon в деп. От Сон, Аспръмо (Aspremont) – село в деп. От Сон, Фразан (Frasans) – село в деп. Жура, Оршанз (Orchamps) – село в деп. Жура, Лавон (Lavans) – ?, Жандре (Gendray) – дн. село Gendrey в деп. Жура, Дампиер (Dampierre) – ?, Пор сюр Сьон (Port-sur-Saône) – градче в дн. деп. От Сон и Шатиойон льо Дюк (Châtillon-le-Duc) – градче в дн. деп. Ду, Франция.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ugo di Châlon“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.