Иврейска династия

Анскариди, Иврейска династия или Дом Бургундия-Ивреа (на немски: Haus Burgund-Ivrea, на италиански: Anscarici, Anscaridi или Casa di Ivrea) е маркграфска и впоследствие кралска династия от франкски произход. Тя е част от европейската висша аристокрация, която първо живее в Бургундия и по женска линия произлиза от Каролингите, най-вече от Карл Велики, а от IX век до средата на XVI век играе особено важна роля. Династията разширява господството си над Пиемонт в края на Каролингския период и се стреми към трона. Клоновете ѝ по-късно управляват Франш Конте в Кралство Бургундия и Кралство Галисия, Леон и Кастилия на Иберийския полуостров.

Анскариди (Иврейска династия)
Информация
Страна Свещена Римска империя
Кралство Италия
Франкска империя
Папска държава
Графство Бургундия
Кралство Галисия, Кралство Кастилия и Кралство Леон
Титли
Основател Анскар I
Последен владетел Италия: Ардуин от Ивреа
Бургундия: Жана II Бургундска
Кастилия, Галиция и Леон: Педро I Жестоки
Оранж: Филиберт от Шалон
Основана IX век
Разпадане 1369 – главна линия
1555 – Дом Трастамара
Кадетски линии Дом Шалон-Арле
Бургундска династия на Кастилия
Дом Трастамара
Знаме Arms of County of Burgundy.svg

Историята на Дом Бургундия-Ивреа се дели на четири важни раздела:

Раждане на династиятаРедактиране

 
Европа и Италия през 843 – 870 г.

Родоначалникът на Анскаридите е Анскар I († ок. март 902), който от 877 или 879 г. е граф на Уш (в рамките на Бургундското херцогство) и син на графа на Лангър Амадей от Уш († сл. 827) и на сестрата на граф Ламберт I от Нант. Баща му граф Амадей е от бургундски произход и заедно с братята си Фулк – архиепископ на Реймс и Гвидо от Уш подкрепя братовчед им Гвидо II Сполетски в опита му да се изкачи на трона на Западнофранкското кралство след падането на крал Карл III Дебели. Тази позиция им струва графството, поверено на Манас I дьо Шалон (граф на Шалон от 875 до 918 г.). Анскар и брат му Гвидо придружават херцог Гвидо II Сполетски във войната срещу императора на Свещената Римска империя Беренгар I през 888 г. Анскар става съветник на Гвидо и участва във войната срещу германския крал Арнулф Каринтийски, който нахлува в Италия през 894 и 896 г.[1] За предоставените услуги Гвидо II дава на Аснкар Маркграфство Ивреа между 888 и 891 г.

Маркграфство ИвреаРедактиране

Маркграфство Ивреа е една от най-големите италиански марки и представлява западната част на Субалпийския регион. То включва графство Акуи, Алба, Асти, Торино, Верчели, Помбия, Бургария (при Виджевано) и Ивреа. Създадено е през IX век за защита на Кралство Италия от Кралство Бургундия и Кралство Прованс.

Синът на Анскар IАдалберт I е маркграф от 901 до 928 г. Той се жени за Гизела от Фриули, дъщеря на Беренгар Iимператор на Свещената Римска империя, крал на Италия и маркграф на Фриули от род Унруохинги и на Бертила от Сполето. От този съюз се раждат Анскар II и Беренгар II.

Анскаридите увеличават мощта си, като предават маркграфската титла чрез пряко родство, започвайки процес на „династизация“ до степен на намеса в кралските интереси.

По време на сблъсъка с кралската армия Анскар II загива в битка и брат му Беренгар II през 940 г. трябва да бяга при Ото I в Източното франкско кралство. Ото I Саксонски сгава крал на Източнофранкското кралство през 936 г. и се смята за пряк потомък на Императора на Свещената Римска империя. Той започва да провежда експанзионистична политика на Германското кралство, насочена към възстановяването на някогашните територии под имперска власт.

В Италия Ото I подкрепя връщането на Беренгар II, комуто през 950 г. дава титлата „Крал на Италия“. През 950 – 951 г. Беренгар II завършва реорганизацията на италианската територия, започната от крал Хуго I Провански, разделяйки Маркграфство Ивреа на три нови маркграфства, носещи имената на своите основатели:

 
Ото I побеждава Беренгар II и подчинява феодалите (Manuscriptum Mediolanense от XII век)

Новите родове разполагат седалището си във важни градове в и извън Пиемонт като Савона – първата столица на Алерамичите.

През 951 г., след разпадането на връзката на васалитет от страна на Беренгар II и заради неговата агресивна политика към папството, Ото I нахлува в Италия и го побеждава след дълга обсада на Форта на Сан Лео, подчинявайки феодалите на Северна Италия. Беренгар II е детрониран през 962 г. и е заточен в Бамберг (днешна Германия), където умира през 966 г. През 962 г. Ото I е коронясан за император на Свещената Римска империя на германския народ.

ПиемонтРедактиране

Детронирането на Беренгар II отслабва и ограничава феодалната власт на Анскаридите, които, след поражението им от император Хайнрих II, окончателно губят Марката на Ивреа през 1015 г. от Олдерих Манфред I – братовчед на Ардуин от Ивреа, господар на Маркграфство Торино и баща на Аделхайд от Суза. Савойците наследяват всички владения и титли на Аделхайд чрез женитба та ѝ през 1046 г. за савойския граф Ото I и затвърждават властта си в Пиемонт. Обединените им територии вземат името Маркграфство Италия.

Кралският клон на Италия около 40 г. след събитията с Беренгар II дава последния представител на династията – Ардуин от Ивреа, който отново успява да стане крал на Италия, а след това е окончателно победен и свален от император Хайнрих II.

Основният клон на династията на Анскаридите се завръща в Бургундия (по-специално в Макон), където отново заема видно място.[2] Ото Вилхелм[3] става граф на Бургундия, а неговият потомък Раймунд[3] е прародител на Кралския дом на Кастилия,[4] който управлява Кастилия и Леон в продължение на около 250 г.

БургундияРедактиране

Адалберт II от Ивреа – син на Беренгар II е принуден да избяга в Бургундия, където умира. Вдовицата му Герберга от Макон се жени повторно за бургундския херцог Анри I Отон, който осиновява сина им Ото I Вилхелм Бургундски и му гарантира наследственост в херцогството. Ото Вилхелм обаче влиза в конфликт с краля на Франция Анри I, който му оставя само малка територия – ядрото на онези феоди, от които по-късно се създава голямата Бургундия Франш Конте.

Сред основните членове на франкските графове на Бургундия от династията на Анскаридите се нареждат Райналд III, който от 1127 г. пръв си приписва титлата „franc-compte“ като знак за васална независимост, макар че впоследствие е принуден да се подчини на император Конрад III. Дъщеря му и негова наследница Беатрис Бургундска се жени за великия император Фридрих I Барбароса и му дава Франш Конте като зестра, свързвайки така наследството на Анскаридите с това на рода Хохенщауфен.

Графство Бургундия е наследено от сина на Беатрис Ото I, който носи името на Анскаридите. Така графството е загубено за Дом Ивреа, но то се връща отново при него през XIII век, когато господарят на Салан Хуго от Шалон от Дом Шалон се жени за графиня Аделхайд от Бургундия – дъщеря на Беатрис II от Хохенщауфен (дъщеря на Ото I), с което става пфалцграф на Бургундия (Франш Конте). През 1315 г. обаче умира Робърт, пфалцграф на Бургундия и последен мъжки наследник на главната династична линия и графството е наследено от рода Дампиер, а накрая отива в ръцете на херцозите на Бургундия от Капетинги-Валоа.

По-малкият брат на Хюго от Шалон – Йохан I от Шалон-Арле става родоначалник на линията Шалон-Арле. Неговият потомък Йохан III от Шалон-Арле се жени за Мария дьо Бо-Оранж – принцеса на Оранж, като по този начин княжеството е придобито от рода. Последният потомък от мъжки пол е Филиберт от Шалон, който умира през 1530 г. Териториите са наследени от сестра му Клавдия от Шалон-Оранж и от сина ѝ Райнхард (Рене) от Шалан (или Райнхард от Насау-Бреда).

Кастилия и ЛеонРедактиране

Синът на графа на Свободното графство Бургундия и на Графство Макон Гийом (Вилхелм) I БургундскиРаймунд, отива на Иберийския полуостров в края на XI век, където се жени за Урака I – наследница на кралство Кастилия и Леон, като по този начин става родоначалник на Бургундската династия на Кастилия и Леон. До края на XIII век всички владетели на това кралство са техни наследници, а в края на XIV век те са изместени от кадетския и нелегитимен клон на Дом Трастамара, който управлява до началото на XVI век.

Наследяването в пиемонтския патрициатРедактиране

Според барон Антонио Мано (* 1834 † 1918) в неговата значима творба „Субалпийският патрициат“ (Il Patriziato Subalpino) много от благородническите семейства на Пиемонт произлизат от династията на Анскаридите:[5]

Кратко генеалогично дърво на АнскаридитеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анскар I
маркграф на Ивреа
ДОМ ИВРЕА
 
Фулк
архиепископ на Реймс
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Адалберт I
маркграф на Ивреа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Беренгар II
маркграф на Ивреа,
крал на Италия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анскар II
херцог на Сполето
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Герберга
от Шалон
 
Адалберт II
съ-крал на Италия
 
Гвидо
маркграф на Ивреа
 
Конрад
маркграф на Ивреа
 
Дадон
граф на Помбия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ото Вилхелм
граф на Бургундия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ардуин
маркграф на Ивреа,
крал на Италия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райналд I
граф на Бургундия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вилхелм I
граф на Бургундия
 
Гвидо
граф на Брион
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райналд II
граф на Бургундия
 
 
 
 
 
Стефан I
граф на Бургундия
 
(Гвидо)
папа Каликст II
 
Раймунд
граф на Галисия
БУРГУНДСКА ДИНАСТИЯ (КАСТИЛИЯ)
 
Урака I
кралица на Кастилия и Леон
ДОМ ХИМЕНЕС
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вилхелм II
граф на Бургундия
 
Райналд III
граф на Бургундия
 
Вилхелм III
граф на Макон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вилхелм III
граф на Бургундия
 
Беатриса I
графиня на Бургундия
 
Стефан II
граф на Оксон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ото I Хохенщауфен
граф на Бургундия
 
Стефан III
граф на Оксон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Беатриса I Хохенщауфен
графиня на Бургундия
 
Йохан
граф на Шалон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аделхайд от Андекс
графиня на Бургундия
 
Хуго
 
Йохан I
граф на Оксер
 
Йохан I
господар на Арле
ДОМ АРЛЕ
 
Хуго
архиепископ на Безансон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ото IV
граф на Бургундия
 
Райналд
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоана II
графиня на Бургундия
 
Роберт
граф на Бургундия
 
Отенан
граф на Монбелиар

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anscarici“ и страницата „Anscarids“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  

БиблиографияРедактиране

  • ((it)) AA.VV., Mémoires de l'Académie impériale des sciences, littérature et Beaux-Arts de Turin, Torino 1811 – 1812
  • ((it)) Benvenuti Giovanni, Storia di Ivrea. Ed. Enrico, 1976
  • ((it)) Antonio Carlo Napoleone Gallenga, Storia del Piemonte dai primi tempi alla Pace di Parigi del 30 marzo 1856. Torino 1856
  • ((it)) Perinetti Federico, Ivrea storia breve dalle origini ai giorni nostri. Ed. Cossavella 1989
  • ((it)) Sergi G., Anscarici, Arduinici, Aleramici elementi per una comparazione fra dinastie marchionali. Bollettino storico-bibliografico subalpino, Anno LXXXII, Torino 1984
  • ((en)) Wickham, Chris. Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981.

БележкиРедактиране

  1. BURGUNDY DUCHY NOBILITY
  2. G. Sergi,La geografia del potere nel Piemonte romanico, da Il Piemonte Romanico, a cura di Giovanni Romano, CRT 1996, Torino.
  3. а б (англ.) Casa marchionale di Ivrea-genealogy
  4. (англ.) Casa d'Ivrea-genealogy
  5. Motore di Ricerca VIVANT. // Посетен на 2.7.2020. (на италиански)

Вижте същоРедактиране